Една цялостна култура на посредствеността се е настанила в Манчестър Юнайтед и тя не е по вина на мениджъра Оле Гунар Солскяер.
В много аспекти Солскяер е просто жертва на падналите стандарти и понижените очаквания от страна на собствениците на клуба и назначените от тях шефове.
Нито семейство Глейзър, нито Ед Удуърд, напускащият след няколко месеца изпълнителен вицепрезидент, присъстваха на "Олд Трафорд" в неделя на дербито Манчестър Юнайтед - Ливърпул.
Солскяер описа унизителната загуба с 0:5 от големия враг като неговия "най-мрачен ден" във футбола, но важен детайл от този ден, показателен за апатията на босовете, беше тяхното отсъствие от официалната ложа.
Щом собствениците и шефът, който ръководи от тяхно име, не намират време да изгледат на живо Манчестър Юнайтед - Ливърпул (дерби, което същите тези хора искаха да превърнат в основна атракция на подкрепената от тях Суперлига), как могат да твърдят, че са отдадени на голямата кауза?
Че са фокусирани върху връщането на Юнайтед към доминиращата позиция отпреди оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън през 2013 г.?
Осем години изминаха от пенсионирането на легендарния мениджър и за този период отборът спечели всичко на всичко три трофея (ФА Къп, Купата на лигата и Лига Европа), достигна и до две втори места във Висшата лига. Нито веднъж не успя да завърши над Манчестър Сити в таблицата.
А откакто Солскяер замени Жозе Моуриньо през декември 2018 г., Юнайтед не е спечелил абсолютно нищо. "Червените дяволи" се превърнаха в тим, препъващ се на последните стъпала, губейки четири полуфинала и един финал.
Но докато феновете мечтаят за трофеи и за триумфи над преките конкуренти, собствениците изглежда имат съвсем различни представи за успех.
От Юнайтед биха изтъкнали, че Солскяер постига постепенен прогрес, откакто е начело, че записва все по-добри класирания в първенството и че доразвива отбора със скъпите попълнения, осигурени му от ръководството.
Когато обаче дойдат моментите за шампионски победи и големи постижения, Солскяер и футболистите му неизменно се препъват.
Защо тогава в края на миналия сезон Удуърд сметна, че Оле заслужава нов договор за цели три години? И то при положение, че серийният победител с Манчестър Сити Пеп Гуардиола и преобразилият за нула време Челси Томас Тухел получиха контракти само за още два сезона?
Причината е, че Юнайтед вече не поддържа същите високи стандарти, които бяха водещи при всяко решение в ерата на Фъргюсън.
Челси и Сити са най-успешните английски клубове в последното десетилетие и макар че до голяма степен това се дължи на финансовата мощ на собствениците им, то е свързано и с неутолимата жажда за трофеи - която не идва само от феновете, от треньорите или футболистите.
Идва от най-високите места в йерархията.
Подходът на Челси е подход на безмилостна взискателност.
Ако някой мениджър не носи резултати, бива заменен. Дори клубната легенда Франк Лампард не получи по-различно отношение и беше уволнен от Роман Абрамович миналия сезон, а назначеният Томас Тухел трансформира един разбит отбор и месеци по-късно спечели Шампионската лига.
В Сити шейх Мансур и останалите босове от Абу Даби вече години наред налагат политика на привличане на най-добрите във всяко звено.
За мениджър беше взет Пеп Гуардиола, за изпълнителен директор - бившият шеф в Барселона Феран Сориано. Чики Бегиристайн, също свързан с Барса, беше натоварен с функциите на спортен директор и ръководи трансферната политика.
Ливърпул също се цели в най-доброто и затова назначи Юрген Клоп, докато винаги надеждният спортен директор в сянка Майкъл Едуардс отговаря за невероятно успешната трансферна политика през последните години.
При семейство Глейзър Юнайтед нито е безмилостен, нито се забелязва стремеж на високите позиции да се назначават най-добрите.
Удуърд и други двама директори Ричард Арнолд и Мат Джъдж имат общо минало като възпитаници на университета в Бристол преди да навлязат в сферата на инвестиционното банкиране.
Те може и да са най-добрите в тази сфера, но Бристолският университет не школува футболни директори, а и тримата нямат предишен опит във футбола.
Може и да сте забравили, но Удуърд обяви още през април, че ще напусне поста си след фиаското със Суперлигата. Шест месеца по-късно той продължава да работи на "Олд Трафорд", а някои източници твърдят, че може да остане чак до идния април.
Футболните ръководители в клуба са все бивши играчи на Юнайтед - Солскяер, помощникът му Майкъл Карик, другият асистент Майк Фелан и техническият директор Дарън Флечър.
Ако семейство Глейзър опитваше да следва стандартите на Челси и Сити, едва ли щеше да залага само на свързани с "Олд Трафорд" фигури.
Назначението на Жозе Моуриньо през 2016 г. изглеждаше стъпка в различна посока, но то беше по-скоро реакция на амбициите, показани от Сити с привличането на Гуардиола същото лято.
Сити, Челси и Ливърпул назначават мениджъри в пика на техните кариери, но при Глейзър Юнайтед взима такива с поотминала слава като Дейвид Мойс и Луис ван Гаал, или човек като Моуриньо, който има нужда от възстановяване на репутацията.
Накрая беше избран Солскяер, чиито квалификации за длъжността се изчерпват с легендарния му статут на бивш футболист на отбора.
Истината е, че норвежецът покрива минимума от изисквания на фамилията Глейзър, защото собствениците са поставили ниска летва - класиране за Шампионската лига явно е достатъчно, за да задоволи претенциите им.
Солскяер не е човекът, който ще издигне Юнайтед над Челси, Сити или Ливърпул, това е очевидно за всички.
Но ако успее да завърши четвърти и да направи пробив в някой от останалите турнири, ще се задържи на поста.
Никой не бива да обвинява за това самия Солскяер. За пониженият статут на Манчестър Юнайтед и за обидно ниските очаквания са отговорни собствениците.
