Сценка: Заседание на Народното събрание:
Депутатът Цончо Ганев от "Възраждане" обижда част от колегите си, наричайки ги доносници, грантояди и ги обвинява в обслужване на интереси на неправителствени организации.
Депутатът Явор Божанков от ПП-ДБ му отговаря с иронично подмятане, че "Възраждане" не обичат неправителствените организации, освен когато чрез една такава бившата съпруга на партийния им лидер Костадин Костадинов (наречен в случая "Копейката") усвоявала пари от "лоши западни компании".
Самият Костадинов става и отговаря и с изказване напада Божанков, обвинявайки го, че за 15 минути е сменил лява партия с дясна.
В един момент става депутатът Манол Пейков от ПП-ДБ, който призова групата на "Възраждане" да се държи възпитано в зала, защото ПП-ДБ щели да започнат да измислят креативни имена на колегите си. И даде за пример една такава възможна обида: "Винаги мога да ви назова "Коцето Късопишков", имам предвид човек, който пише с къси букви".
След това Костадинов се засегна и поиска лично обяснение, в което нарече Пейков "простак", "доносник" и "утайка" и дори се закани, че той щял да "изхвърли утайката".
Крайният резултат е, че Костадинов и Пейков са наказани със забележка, а парламентът трябваше да излезе в почивка.
Това е само едно заседание на Народното събрание, но далеч не е единствено, когато става въпрос за разиграване на подобни "весели" сценки. Проблемът е, че тези заяждания на дребно между парламентарните групи съставляват вероятно две трети от дебатите в Пленарната зала.
Да, от това излизат много забавни клипчета, както и понякога вицове, но не ме оставя това усещане, че депутатите в парламента си губят времето с глупости.
Минаха точно две седмици от първото заседание на 49-ото Народно събрание, а народните представители все още са зациклили върху това какви комисии да има в него и кой да влезе в тях. Макар да знам, че ситуацията е трудна и отнема повече време заради изострените отношения между отделните формации, също така знам, че пред този парламент има страшно много натрупала се работа, която просто трябва да се свърши.
Изтъркано е да играем картата, че ние, българският народ, сме тези, които с данъците си плащаме заплатите на народните представители и сме в правото си да очакваме повече от тях, но, по дяволите, нещата стоят по точно този начин.
Вместо да работят, те си губят времето с глупости, опитвайки да се "тролят" едни други.
Разбираемо донякъде е поведението на "Възраждане", които много ясно са казали, че за тях този парламент трябва да приключи възможно най-бързо. Показват го и с действията си - цялостно погледнато, тяхната комуникация е изключително конфликтна, изпълнена с обиди и закани, и насочена към това да руши възможно най-много процеса на работа.
Пренебрежимо малко сякаш са моментите в последните няколко парламента, в които "Възраждане" е правила нещо градивно.
В стратегията им е да са "на контра" и това правят - рушат доверието в една от най-високите институции в страната, за да могат после пред избирателите си възмутено да кажат колко ниско е паднало доверието в този прогнил парламент и че е време да дойде промяна (да се разбира - тяхната промяна).
Оттам казват, че един ден ще управляват и тогава ще видим какво могат, но докато дойде този ден, шансовете да чуем от тях разумен диалог, насочен към реална работа, са горе-долу толкова, колкото да видим футболните ни национали на следващото Европейско - възможно е, но нищо от опита до момента не поддържа тази вероятност.
Всъщност именно това адресираше и коментарът на Манол Пейков, който в прав текст заяви, че "Възраждане" се опитват да нормализират един език, който е неприемлив в публичното пространство, а от партията разчитат, че останалите депутати ще се държат цивилизовано и уважително.
Проблемът в случая е, че никой няма да запомни тези думи на Пейков, а ще остане само "Коцето Късопишков". И дотам. Това не помага с нищо.
Този конкретен пример не е отделен случай, защото можем да си спомним много други подобни сдърпвания, крещене на прякори и отправяне на откровени обиди с участието на депутати от абсолютно всички парламентарни групи.
От няколко парламента насам Пленарната зала се е превърнала в арена за война на думи, в която блестят най-големите "тролове", способни да обиждат най-много и най-хитроумно.
Не че преди това сме виждали кой знае какви значими дебати, в които едни народни представители убеждават други в правотата си с аргументи и примери, но сегашната ситуация преминава всякакви граници.
В момент, когато не можем да си позволим да губим излишно време, тези тролщини и циркове се превръщат в истински проблем.
Като бяхме деца баби, майки и лели ни заплашваха за подобно поведение с люта чушка на езика или че ще ни измият устите със сапун. Нима трябва и с политиците си да се държим по същия начин, за да разберат, че не говорят на митинг, а от най-високата трибуна в държавата? Или трябва да дойдат онези бащи от едно време с големите шамари?
Ако това е необходимо спрямо народните избраници, значи може би държавата ни наистина е стигнала дъното.
Крайно време е политиката ни да придобие елементарно възпитание и култура на говорене. Крайно време е да се спре с махленските прийоми и да се възприеме идеята, че тези 240 души са хора, които са спечелили доверието на българския народ достатъчно, че да бъдат изпратени да определят законите на страната.
Ако те не могат да подходят към себе си с уважение, как очакват ние да го правим? Как очакват да се доверяваме на преценката им?
България е в криза от няколко години насам и на страната са необходими решения и ясна визия за бъдещето. И никой вече няма нервите да търпи глупости в работно време.
