Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: Оптимист съм. Най-вече за кариерата на Гълъб Донев

"То колкото повече избираш, толкова по-придирчив ставаш. А може би трябва да е обратното", пише Драго Симеонов Снимка: БГНЕС
"То колкото повече избираш, толкова по-придирчив ставаш. А може би трябва да е обратното", пише Драго Симеонов

Неделя. Абе то е ясно: заплатите са ниски, няма лекари, за всичко трябва да имаш човек. Затова си тръгват и Светльо от Търговище, и Силвия от Терминал 2. Признавам си, това е предизборният материал, който най-много ме разчувства. И ме накара да се замисля.

Какви точно лекари им трябват на тия младежи, че са така отчаяни? Сценарни доктори ли? Търговище го знам, не ми го хвали; ама щом и Силвия от Терминал 2 не е доволна от заплатата си, нещата вече са сериозни. Както и да е. Може аз нещо да не съм разбрал.

Още от едно време някои игри на думи, изречени от Ицо Хазарта, ми остават непонятни. Кефи ме, че тоя човек изнесе цялата коалиционна кампания на гърба си. При това без музикален съпровод. А доскоро не искаше да има нищо общо с ДБ.

Както се казва, важното е повече честност да има в политиката. Нищо, че гарата в клипа не е Търговище, а Пловдив. Ама карай...

Понеделник. Много мнителен съм станал. Не знам на какво се дължи. То колкото повече избираш, толкова по-придирчив ставаш. А може би трябва да е обратното.

Ето, попадам на плакат: Звездите на България подкрепят Марешки с номер 22. Хората бързат да се разочароват, а аз съм изненадан, че вече има предизборни концерти и за неучастващи във вота. Регистрациите са само 21. Вижте колко важно е да се изразяваш както трябва, за да ти разберат правилно посланието.

А не като националния ни отбор по футбол - вечно неразбран. Сигурни ли сме, че проблемът не е в преводача на Кръстаич? Понякога подозирам, че играта им всъщност е пърформанс. Предават ни неподправена емоция, просто ние очакваме друга. Ако целта е да съпреживеем трагедия, тия момчета са си за "Икар" направо. Барем да излязат с подкрепа за Морфов на фланелките, та да ги поаплодираме малко от малко.

Вторник. Нещо мира не ми даде тая нощ. Нали помните, когато се направи онова движение за култура в подкрепа на Морфов, организаторите заявиха, че като не реагирали на "просто Наско", получили "просто Васко". Снощи Васко прибра най-много награди за Народния, а Наско е първа писта за властта отново.

Защо тогава справедливият протест на творците е насочен към президента? Той не че е цвете, не ме разбирайте погрешно. Ама Икарите имаха възможност да адресират по-директно проблема вътре в гилдията, а то пак нещо за навън се получи. Ех, тоя театър. Нищо, важното е емоции да има.

Иначе, като споменах президента, и на него никакво доверие му нямам. Виждате какво става. Като не изнасяме оръжие за Украйна, всичките ни бомби останаха за българските училища. Една след друга валят заплахите. Тая хибридна война излезе по-мръсна и от другата, а сме такива миротворци.

Сряда. Нов удар ни е нанесен по най-ценното. Имам предвид финансите. Фонд Култура дал луди пари на някакво драг шоу, в което мъже се правят на жени, при това без да участват в "Ергенът" или нещо подобно. Зрителите са потресени, вместо да съзрат художествена възможност.

Ако такова чудо струва 93 хиляди лева, нека всички да кандидатстват преоблечени и готово. Толкова е просто. Вместо това тръгнали да проникват в личния живот на директора на фонда. Така доникъде няма да стигнем. Освен до някакви сайтове, дето не са наша работа.

В същото време зърнопроизводителите негодуват срещу служебния кабинет. Много продукция внасял от Украйна, родната залежавала. Не знам какво да кажа. Хем са във война тия хора, хем пак по-успешно жънат и изнасят от нас. Че и по-евтино явно. Няма ли кой да им прати мейл за бомба, че да се спрат за малко?

Четвъртък. Според последните проучвания българинът още няма фаворит на тия избори. Разликата на върха е една целувка. Ама че напрежение. Баш като в "Ергенът". С поведението си това момче е колкото полезен за телевизионния рейтинг, толкова и вреден за оралната хигиена. Така разпуснат е завалията, чак се чудя форматът не е ли подпомогнат от Фонд Култура.

Изненадан съм, че някакви феминистки още не са скочили срещу предаването. В защита правата на шепата нецелунати, искам да кажа. Вместо това всички търпеливо се редят на опашка за аудиенция; проявете някакво достойнство бре, дами, не само амбиция. Ако го правите за пари, то си има друга дума по случая.

Всъщност така или иначе "Ергенът" е неподходящо заглавие. "Целувачът" ми се струва по-удачно. Подкрепете ме в петицията да върнем стария Ерген. Използваше устата си една идея по-смислено във всяко отношение.

Петък. Имам идея. Няма ли да се справим с бомбените заплахи, като спрем тока в училищата? Информационният напредък само вреди на образованието. Zoom не го ли доказа? Доколкото разбирам заплахите за бомби са плод на руски хакери и местни двойкари. Виждате как и върховете в технологиите, и низините еднакво ни пречат като човечество.

Чувам, че в някои страни вече взимат мерки срещу чатботовете. Поредното нещо, срещу което ще се борим, след като сме го създали. Няма ли как да използваме изкуствения интелект в предизборната кампания? Или някакъв интелект изобщо, нека не бъдем толкова придирчиви.

Сигурен съм, че чатбот е точно толкова готов за парламента, колкото и физическите кандидати. Да не кажа и по-готов. Така или иначе, ако имате достъп до AI, помолете го да нарисува следващото правителство на България. Сигурен съм, че ще го затрудним максимално.

Събота. Ден за размисъл е. Мисля. Шегувам се, споко. Нали е 1-ви април. Никой не мисли, само се правим. Но от друга страна то само с мислене не става. Трябва и акъл.

Замислих се, сега сериозно, че е срамота именно днес предизборната агитация да е забранена. Баш в международния ден на лъжата! Че той затова е измислен, да може някой да ти обещае нещо, а после да те преметне. Но ние толкова много обръгнахме напоследък, че вече и на лъжи не вярваме. Дотам я докарахме.

Знаете ли на кого вярвам истински? На Киану Рийвс. Освен може би за възрастта. Шестдесет годишните много по-трудно се възстановяват от контузии в сравнение с неговия Джон Уик. Бойко пет пъти го оперира тоя менискус и все внимава да не падне отново. А Киану се търкаля по земята като мандат и нищо му няма. Гледах го. Само да не излезе пак някаква хибридна пропаганда, че много взе на руски да приказва.

Неделя. Денят на изборите. Първият за тази година. Честито! От екрана пак се вайкат за активността, ама като гледам и фейсбук-ентусиазмът е спаднал. Няма ги жарките призиви към урните и как това е най-важният вот и прочее. Дори за най-нахъсаните стана ясно, че всеки следващ е по-важен.

Експертите пак са се вторачили в техниката - хартия или машина; никой не обръща внимание на човешкия елемент в процеса. Ако някой е изтощен от гласуване, все едно е с какво няма да го направи. Ама как да достигнеш до по-широки маси, като си ги изпоблокирал в социалните мрежи. Само единомишленици си се агитираме взаимно, то имаше термин за това, ама не е много приличен.

В крайна сметка истински победители няма, всички са разочаровани. Дали си гласувал, или не - все тая. Накрая никой не е истински подкрепен. Нищо, аз продължавам да съм оптимист. Най-вече за кариерата на Гълъб Донев.

 

Най-четените