Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За "дядо Джо" и малката загуба стана победа

Демократите имат по-голям проблем от това, че може да изгубят контрола си върху Конгреса Снимка: БГНЕС
Демократите имат по-голям проблем от това, че може да изгубят контрола си върху Конгреса

Междинните избори в САЩ дадоха много поводи за размисъл за политическите анализатори отвъд Oкеана и два пъти повече - за стратезите на двете водещи партии - демократите и републиканците.

Дни след вота броенето все още продължава и може да мине време, преди да има окончателна яснота кои ще са победителите.

Каквото и да се случи обаче, независимо дали републиканците ще успеят да поемат контрола и над сената, освен над Камарата на представителите (която им е почти сигурна), е ясно, че прогнозите им за "голямата червена вълна" не се сбъднаха.

Сега от лица на партията започват да се чуват все повече коментари за това, че Доналд Тръмп може и да не е бъдещето на тази партия, след като една значителна част от подкрепените от него кандидати не успяха да победят на изборите.

Голяма е вероятността сега крилото на Тръмп все пак да има мнозинство вътре в Републиканската партия, но все повече хора в нея започват да гледат към друг потенциален лидер, който да поведе консервативните сили - губернаторът на Флорида Рон Десантис, който взе своята победа с малко под 20% разлика.

И докато в червения сектор на политиката на САЩ се чуват коментари за това как макар хората на Тръмп да имат вярна и твърде подкрепа, те може би отблъскват по-умерените избиратели, в синия сектор на демократите са готови да приемат малката загуба на тези избори като същинска победа.

За всички беше ясно, че тези избори ще доведат до загуби за Демократическата партия на фона на сериозно ниския рейтинг на президента Джо Байдън, проблемите с инфлацията и влошаващия се стандарт на живот и т.н.

Именно на това разчитаха и републиканците в мечтите си за постигане на сериозна доминация и в двете камари на Конгреса.

Това, което спаси демократите до голяма степен, беше именно "заплахата" от тази червена вълна - опасността Доналд Тръмп да се върне на бял кон, да започне процедура за импийчмънта на Байдън, да лансира във все повече щати забрани за абортите и да затегне здраво захвата си върху властта в Америка.

И този страх наистина активизира доста избиратели, които иначе не биха намерили достатъчно мотивация да подкрепят кандидатите на Демократическата партия в момента.

Това се очертава да бъде сериозен проблем за партията, равносилен по значение на много вероятната загуба на контрола върху Камарата на представителите и потенциалната загуба на мнозинството в Сената.

Защото демократите в сегашното си положение изглеждат така, сякаш са загубили способността си да вдъхновяват избирателите, а разчитат само на страха им от големия, лош Тръмп и неговите хора.

Победата на Байдън на последните президентски избори беше изключително показателна за състоянието на Демократическата партия.

От една страна, той изплува напред в борбата за номинацията на партията не защото беше най-отличаващия се, най-интересния или вдъхновяващ кандидат, а като този с най-големи шансове да победи срещу Тръмп.

Той идва от умереното крило на демократите, което не изпада в крайности за данъчен джихад срещу богатите, нито се дави в политики на идентичността уж насочени за подкрепа на малцинствата.

От друга страна, самата му кампания вече като кандидат на демократите можеше да се събере в едно кратко изречение: "Аз не съм Доналд Тръмп". Байдън беше за по-строга политика по отношение на мерките за коронавируса, искаше подобряване на отношенията с Европа и... не беше толкова скандален, колкото може да бъде бившият президент.

Партията има нужда от смяна на поколенията в редиците си, тъй като поне към момента тя продължава да страда от сериозна липса на ясни лидери - хора с харизма, но и с (разумни) идеи и визия за бъдещето на Америка.

Междувременно президентът Джо Байдън активно флиртува с идеята да се кандидатира и за втори мандат, въпреки напредналата си възраст и още повече - въпреки ниския си рейтинг.

Подобно нещо, особено с напредването на сегашния му мандат, може да се окаже най-големия подарък, който демократите да направят на републиканците за президентския вот през 2024 г.

Защото едно е да издигнеш "дядо Джо" след 4 откачени години на управление на Доналд Тръмп, но съвсем друго е той да ти е кандидата за президент след 4 откачени години на управление на "дядо Джо".

Ако искат да запазят властта, демократите трябва да помислят за промяна, при това такава, която да не кара хората да се страхуват за бъдещето си, а да изпитват надежда - това, което даде през 2008 г. победата на Барак Обама първо срещу Хилари Клинтън, а след това и срещу Джон Маккейн.

Имат ли такъв лидер в партията сега? Трудно е да се прецени.

Вицепрезидентът Камала Харис, която би била очевидният избор при решение на Байдън да не се кандидатира за президент, също не може да се похвали с добър рейтинг, нито с кой знае какви политически постижения.

Да не говорим, че тя вече беше кандидат за номинацията на демократите и дори не стигна до средата на кампанията.

Извън нея има няколко обещаващи имена на губернатори (Гавин Нюсъм от Калифорния, Джей Би Прицкър от Илинойс и Фил Мърфи от Ню Джърси), сенатори (включително вечният боец Бърни Сандърс), както и министърът на транспорта Пийт Бутиджидж.

За тях се знае, че вече са започнали действия за подготовка за потенциална кампания, но ако Байдън реши да се кандидатира, вероятно повечето от тях ще се оттеглят.

Истината в случая е, че една добра кампания за номинацията на Демократическата партия може да доведе до ясното лансиране на силна кандидатура. Все пак в началото на 2008 г. Барак Обама не беше популярно име дори сред демократите, но въпреки това успя да се превърне в обединяваща фигура за партията.

Не общ компромис пред лицето на опасността, а истинска обединяваща фигура. Това е може би сега и най-голямата надежда за демократите.

Защото, ако не друго, републиканците са готови да вземат отново властта.

И независимо дали техният кандидат ще е отново Доналд Тръмп, Рон Десантис, или някой друг, те ще искат да постигнат тази "червена вълна".

Ако демократите не са готови да ги посрещнат, този път вълната неминуемо ще удари.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените