Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новият мощен сателит на НАСА засне как изглежда свръхнова в детайли

Според учените тези снимки на свръхновата Касиопея А ще отворят поле за нови, сериозни изследвания Снимка: NASA/CXC/SAO/IXPE
Според учените тези снимки на свръхновата Касиопея А ще отворят поле за нови, сериозни изследвания

Малко повече от два месеца след изстрелването си в космоса, най-новият изследователски свръхмощен телескоп на НАСА - Imaging X-Ray Polarimetry Explorer или IXPE - сподели първите си изображения.

А те са наистина зашеметяващи. Изображенията предлагат поглед към Касиопея А - явление на небето, представляващо остатък от свръхнова.

Касиопея А е най-силният източник на радиационно излъчване в небето отвъд Слънчевата система, като той е разположен в посока на съзвездието Касиопея, намиращо се на 11 хил. светлинни години от земята.

Около останките на звездата могат да се видят светещи лилави газови облаци. Тези облаци са създадени от ударната вълна от експлозията, като при тях околният газ се нагрява до невероятно високи температури, ускорявайки високоенергийните космически лъчи.

"Изображението от IXPE на Касиопея А е великолепно и ние с нетърпение очакваме да анализираме данните от поляриметрията, за да научим още повече за този остатък от свръхнова", коментира и изявление главният изследовател на данните от IXPE в Националния астрофизически институт в Рим Паоло Софита.

Самият IXPE представлява голям, напълно автоматизиран космически кораб, който носи три мощни телескопа. Той е съвместно усилие между НАСА и Италианската космическа агенция, а учените се надяват, че с него ще могат да се изследват много по-подробно някои явления в Космоса.

Така например, макар Касиопея А да е била наблюдавана и преди с помощта на телескопи, сега IXPE може да разкрие нови неща за някои от най-екстремните обекти във Вселената, като свръхнови, черни дупки и неутронни звезди.

Красивите останки от свръхновата Касиопея А се намират на около 11 000 светлинни години от Земята. Снимка: NASA/CXC/SAO/IXPE
Красивите останки от свръхновата Касиопея А се намират на около 11 000 светлинни години от Земята.

В момента те представляват гигантски балон от горещ, разширяващ се газ, като според учените това е най-младият известен остатък от експлозия на свръхнова. Експлозията е станала преди 340 години в нашата галактика Млечен път. Светлината от тази свръхнова за първи път достига Земята някъде около 1670 г.

Рентгеновите лъчи са силно енергийни светлинни вълни, които се раждат от екстремни събития - мощни магнитни полета, сблъсъци между обекти, експлозии, изгарящи температури и бързи завъртания.

Тази светлина е практически кодирана с подписа на това, което я е създало, но земната атмосфера не позволява на рентгеновите лъчи да достигнат до планетата. Ето защо учените разчитат на подобни телескопи като IXPE в Космоса.

Досегашните рентгенови данни, заснети от рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА, показват Касиоперя А в синьо. Този космически телескоп беше изстрелян в Космоса през 1999 г., като беше насочен директно към суперновата. Данните тогава разкриха наличието на черна дупка или неутронна звезда в центъра на това космическо явление.

Черните дупки и плътните неутронни звезди често се създават от насилственото събитие на смъртта на една звезда.

"Изображението IXPE на Касиопея А е толкова значимо исторически, колкото изображението на Chandra на същия остатък от свръхнова", коментира в изявление Мартин С. Вайскопф, главен изследовател на IXPE, базиран в Центъра за космически полети "Маршал" на НАСА в Хънтсвил, Алабама.

"Това демонстрира потенциала на IXPE да получи нова, никога невиждана информация за Касиопея А, която се анализира в момента", допълва още той.

Новата мисия на НАСА обикаля на 600 километра над екватора на Земята и току-що приключи едномесечната фаза на въвеждане в експлоатация и тестване на наличните инструменти.

Въпреки че IXPE не е толкова голям като Chandra, това е първата космическа обсерватория от този вид.

Сателитът може да види често пренебрегван аспект на източниците на космически лъчи, наречен поляризация. Светлината става поляризирана, когато преминава през нещо, което причинява разпръскването на нейните частици.

Цялата поляризирана светлина носи уникалния печат на своя източник и това, през което е преминала по пътя. Докато вълните от неполяризирана светлина могат да вибрират във всяка посока, поляризираната светлина вибрира само в една посока.

   

Най-четените