Намирането на истинската любов никога не е било лесно - както и раздялата с човека, който не се е вписал в представата за това неуловимо нещо.
В последните години обаче отношенията стават още по-сложни заради социалните медии. Колкото повече средства комуникация и теоретични партньори има, толкова по-трудно хората се срещат, влюбват и разделят по начин, който поне да изглежда „човечен".
Какво да правят постмодерните романтици?
Като начало, започнете с регистрация във всички приложения за свалки, в които да се саморекламирате и да срещнете тези, с които имате съвпадения. Научете се на трикове като приличен маркетингов специалист, и формулирайте накратко качествата, желанията и интересите си.
Добре е да имате усет за дизайн и да си подберете привлекателни изображения. И преди всичко, снабдете се със здрави нерви и дебела кожа. Всичко може да ви изглежда лично, но неизбежното отхвърляне не е свързано с вас.
Наистина, вината не е във вас.
„Медията е посланието", казва философът Маршъл Маклуън в книгата си от 1964 г. „За да разберем медиите: Продълженията на човека". Маклуън има предвид, че формата, по която се предава посланието, е също толкова важна, колкото самата информация.
Ерата на онлайн-флиртовете е истинското доказателство за правотата му (ако изобщо някога е имало съмнения в нея).
Платформите за запознанства и социалните медии оформят много различен тип романтична комуникация. Онлайн запознанствата промениха човешкото поведение. Промениха очакванията за всичко - от влюбването до раздялата.
Дигиталната епоха предлага толкова много начини и средства за комуникация, че някогашната „ужасна раздяла" със сълзи и драма вече се превъплъщава в самата медия, чрез която се предава финалното послание. Това показва изследване от 2010 г. на антрополога Илана Гершон, в което 72 души говорят за различни степени на болката от прекратената връзка според платформата.
Да те изоставят с текстово съобщение, е по-ужасно от един искрен разговор очи в очи, в който партньорът да ти каже, че повече не иска да бъде с теб.
Имейл с размер от един абзац не е много по-добър в това отношение.
Оттогава нещата само се влошават. Скъсването с няколко думи в чат-приложение или кратък имейл не е най-любезната проява, но последните няколко години ни научиха, че има и нещо още по-страшно - да изчезнеш без думи. Раздялата без послание, без медия, е още по-проблемна. Появи се още един начин да се отървеш от някого - т.нар. „ghosting" (безследно изчезване), тоталното мълчаливо пренебрежение.
За блажено незапознатите, ghosting е онзи момент, в който някой изчезва напълно от живота ви, спира да изпраща или отговаря на съобщения, губи се без обяснение. Този груб начин за раздяла е бил възможен и в миналото, но все пак е бил доста по-труден за осъществяване спрямо хора, чиито пътища са се пресичали в реалния живот. Да игнорираш съществуването на човек, чийто живот никога не би се докоснал до твоя (освен ако не се засечете в Tinder), е много по-лесно в онлайн епохата.
Изчезването е най-безличният и страхлив начин да скъсате. Идеята е да се избегнат неловки разговори, и основно нещата работят в полза на изчезващия. Изоставеният обикновено е напълно объркан от нелогичното бягство на неговия обект на симпатии. Този феномен се разпространява толкова много в последните години, че ражда свой собствен речник от понятия: "benching" (да седиш на резервната скамейка) - когато периодично напомняш за себе си на изоставения партньор, за да поддържаш отворени възможности без срещи; „zombieing" (зомбиране) - когато „призракът" се появи от забвение с кратко съобщение, в което игнорира факта на изчезването си, сякаш не се е случило нищо; „orbiting" (кръжене в орбита) - поведението на „призрака", който символично маркира интереса си към изоставения партньор, като редовно харесва снимките му във Facebook или гледа сторитата му в Instagram, без да пише съобщения.
Последният тип „онлайн-флирт" се извършва от майсторите на периферната активност, които витаят около интернет присъствието ви, без да се ангажират или без дори директно да оповестява присъствието си.
Този тип поведение не би могло да съществува преди появата на социалните медии. То е символ на ерата, в която хората могат да бъдат хипер-свързани, без изобщо да си говорят. Дистанционното дигитално наблюдение - харесвания, преглеждания и т.н. - са това, което свързва кръжащия в орбита с обекта му.
Двамата са достатъчно близо, за да могат да се виждат един друг, но достатъчно далеч, за да не говорят никога.
Раздялата се е променила и за тези, които в крайна сметка стигат до развод. През 2014 г. Гуинет Полтроу и Крис Мартин обявиха, че "съзнателно прекратяват съществуването на двойката си", формулировка, която накара всички да им се присмеят.
Двамата обаче доказаха, че са способни да останат приятели и като разделени родители на две деца. Дори бяха забелязани да ходят на ваканция заедно, и да изглежда така, сякаш си изкарват добре. Техният случай отразява тенденция за по-рационална раздяла между хората с трайни връзки.
Вероятно защото е станало по-трудно да се изграждат истински приятелства с реално ангажиране на вниманието извън "харесвания" и ретуитове, старите двойки успяват да запазят отношенията си за разлика от разрастващия се легион от „призраци".
Все по-често изглежда, че дори разпадащите се двойки предпочитат да „живеят разделени заедно". Това е типичната теза "не сме влюбени, но се обичаме", обновена за нуждите на постмодернистите, които гледат на интимните си връзки като на дружествени споразумения и държат да се договорят за етичен завършек на партньорството.
Със сигурност това е не особено романтичен подход към една раздяла.
Ако сте решили, че е дошло време да се разделите с партньора си - независимо дали е Tinder-закачка или някогашната ви „истинска любов" - направете го по старомодния начин.
Изведете го/я на среща на обществено място, където той може да се разплаче над чашата си, докато му поднасяте класически фрази за последен път, обяснявайки как той/тя е прекрасен човек и заслужава някой по-добър. И не забравяйте да му кажете: "Ти не си виновен. Вината е в мен."
