Когато сте били деца, колко пъти родителите ви са ви повтаряли, че не е хубаво да се краде и са ви пляскали през ръцете като видят, че тайно от тях сте мушнали в джоба си шоколадова вафла?
После ви влачат за ръката обратно в магазина, карат ви да се извините на продавачката и засрамени до ушите плащат тъпата вафла. След третия или четвъртия път вече сте си научили урока и до края на живота си ще чувате как майка ви ви изсъква в ухото: "Ще ти отрежа ръчичките, ако те видя пак да го правиш!".
После пораствате, раждат ви се деца и учите и тях на порядъчно гражданско поведение. А порядъчните граждани НЕ ВЗИМАТ НЕЩО, КОЕТО НЕ Е ТЯХНО!
Обаче всеки път, когато пътувате в чужбина, независимо дали "for business or for pleasure", от задължително правилото става препоръчително.
Това е така, защото хотелите, в които отсядате, се превръщат в демаркационна територия между живота ви като порядъчен гражданин и данъкоплатец на вашата страна и този на чужденец, който "не е оттук и е за малко." И тогава започва голямото тъпкане в куфара на неща, които НЕ СА ВАШИ.
И ако прочетеното дотук ви заучи като поведение, което приляга като ръкавичка на нашего брата, българина, известен с пословичния си страх да не настине и да не се мине, почакайте да видите как безчинстват представителите на едни от най-дисциплинираните, спазващи законите и, внимание, богати! нации в света - скандинавските.
Оказва се, че веднъж прекрачили реалната и метафорична граница, отделяща техните страни от останалия свят, голям процент от хората скъсват синджира на прословутото скандинавско благоприличие и сдържаност и се превръщат в крайно неприятни туристи, които оставят хотелските стаи след себе си "по ребра" - както бихме се изразили в македонския край за изядено до кокал печено агне.
Проучване от октомври миналата година, проведено сред граждани на Швеция, Дания, Норвегия и Финландия на възраст 18-66 години, показва, че тези хора изобщо не са будали, когато става въпрос да се възползват максимално от хотелския си престой в чужбина.
Ако вие самите сте прибирали в куфара си козметични принадлежности и тук-там някой чехъл, от тези, белите, за еднократна употреба, от хотел в Балчик, Анталия или Дубай, хич да не ви дреме!
Гузната съвест е напълно излишна в случая и ще ви кажа защо. На фона на статистиката, предоставена от международната агенция за социални проучвания ОnePoll по поръчка на туристическата компания Appolo, според която 4 процента от датските туристи са крали кухненски робот от хотела, вашите шампоанчета отиват в графата "Крайно аматьорско изпълнение."
Имам предвид, за нация, която има навика да краде със замах не само вафли от магазините, но и европейски милиони с кофите, е направо срамота да не изнесе поне един плаземен телевизор от хотела!
Швеция
В интерес на истината и междусъседската справедливост шведите крадат най-малко в сравнение с другите северноевропейски нации.
Те се ограничават в рамките на приемливото, тоест прибират във ваканционните си куфари не толкова незабравими летни спомени, колкото баналните шампоани, балсами, чехли и хавлиени кърпи. По отношение обаче на халатите за баня в световната класация на Momondo на крадливите нации ги бият само американците.
11% от шведите не могат да устоят на клечките за уши. 9% крадат кафе капсули, 6 % - сребърни прибори за хранене от ресторанта. A aко пък съвсем не са си харесали нищо, три процента от тях посягат на Библията, батериите в дистанционното или декоративни предмети като ваза, пластмасова статуя на Буда/Исус/овца/слон или хипермаркетна реплика на картина на Моне в рамка за пет лева.
Дания
И ако шведите са софт-порнаджиите сред скандинавските нации по отношение на хотелските кражби, то за датчаните може да се каже, че са "гадните копилета" в занаята.
Иначе, когато си е вкъщи, средният датчанин не смее да прибере в джоба си дори изпаднала от нечия детска главица розова шноличка, за да не би някой да го набеди за крадец (и педофил!), но като е в чужбина му пада пердето и започва да граби де що свари. И изобщо не говорим за шнолички.
Според по-горе споменатото проучване на Appolo всеки ДЕСЕТИ датчанин на възраст между 18 и 25 години си е тръгвал от хотела със спалното бельо. И не се спират дотук. Към магнитите за хладилник, ключодържателите и всякаквите други джунджурии, закупени от съответната страна, по-младите датчани прибавят и безплатни "сувенири" като килими, огледала, завеси и дори нощни масички.
Друг е въпросът как тези обемни вещи биват изнасяни от хотела предвид, че не са с големината на шоколадова вафла.
Пак според същото проучване само 19 процента от крадливците изпитват някакво чувство за вина.
Норвегия
Юли е месецът в годината, който норвежците започват да чакат с нетърпение още от предходния юли.
Това е времето на годишните отпуски, когато норвежците масово се изнасят от родината и се юрват към Испания, Гърция, Тайланд... И ако на отиване куфарите им са пълни с бански, джапанки, кондоми, тютюн за дъвчене и надежда за чудни приключения, на връщане са дваж по-пълни. И не само с морски спомени.
И тях, както и шведите, най ги влече да крадат от хотелските стаи кърпи за ръце, чехли, халати. 6 % от норвежките туристи се прибират у дома с телевизор, а 4 - с килим.
Финландия
За разлика от скандинавските си съседи, представители на тази северна нация са прекалено заети с опразването на мини бара в стаята и макси бара в хотелското лоби, за да се занимават с крадене на хотелски инвентар. Не казвам обаче, че и сред тях не се намират такива, които отделят от времето за пиене, за да свият някой "сувенир".
Напротив - финландците проявяват определено най-голямо въображение в избора на предмети от дотук изброените нации.
Така например от управата на един хотел в Германия се оплакали, че финландските им гости са задигнали пейките от сауната. От друг пък, само че в Италия, финландски туристи успели да изнесат цял един роял. Как е станало това, остава мистерия. Сънародниците на Дядо Коледа крадат още месинговите табелки с номерата на стаите, възглавници, одеяла, сешоари и дори оборудване за баня.
Новият туристически сезон чука на вратата. И ако българските хотелиери ще приемат гости от гореспоменатите страни, сега вече знаят да си имат едно наум. Най-малкото за да не останат без вратата, на която сезонът е почукал.
