Има причина едни от най-красивите и панорамни пътища по света да са и най-опасните. През планински проходи, край стръмни пропасти, над океана или просто нависоко - тези шосета осигуряват най-бързата, но и често единствена връзка през непристъпни и негостоприемни условия.
Не просто шофирането, за някои дори и возенето по тези пътища може да е огромно предизвикателство. Но пък се отплаща с гледки и много адреналин. Особено ако оцелееш, тъй като тези пътища могат буквално да ви убият, а някои от тях са взели стотици животи.
Ето едни от най-опасните и екстремни пътни маршрути, част от които може би наистина е най-добре да гледаме само на снимка:
Атлантическият път, Норвегия
Неслучайно този път е наричан инженерното чудо на века - той осигурява директна връзка през част от насеченото от фиорди крайбрежие на Норвегия. Пътят свързва остров Аверьой с континенталната част при Ейде, но най-известната му част е тази, която минава през серия острови над Атлантическия океан.
Това са 8 км открито шосе над водата, които в тихо време изглеждат идилично, но при бурно море са изключително опасни, тъй като вълните заливат пътя или се разбиват в него. Другото характерно е и че части от пътя се издигат над океана на 300 метра под доста сериозен ъгъл.
Магистралата от Съчуан до Тибет, Китай
Това е един от най-високите пътища в света - дългата над 2000 км магистрала минава през 14 планини и на места се движи по над 4000-5000 метра над морското равнище.
Самата липса на кислород може да е опасна в най-високите участъци, но това не е всичко. Пътят минава през свлачища и срутища, а най-страшният участък е с 99 остри серпентини, които в рамките на 38 км водят до спускане от 1200 метра към опасен мост.
Части от пътя са толкова рискови, че китайската армия го охранява денонощно.
Пътят към Байбурт, Турция
Известен като "Магистралата към ада", той е дълъг 106 км, има 29 серпентини и свързва град Оф край Черно море с град Байбурт на над 2000 метра височина.
Пътят не е обезопасен с перила или мантинели, въпреки че се движи по ръба на дълбоки пропасти. Освен това е в лошо състояние, на места е изключително тесен и 13 от завоите са екстремно остри. Част от пътя дори не е асфалтиран, а покрит с чакъл.
Пътят се ползва от местните хора и категорично е само за изключително опитни шофьори без страх от височини.
Редовно се затваря през зимата, за да се предотвратят падания в урвите.
Пътят на Приказните поляни, Пакистан
Отсечката в района Гилгит-Балтистан е само 16 км, всички от които застлани с чакъл, който не позволява добро сцепление. А то е нужно заради огромните пропасти от едната страна на пътя и най-вече по тесните завои, на които едва се разминават две коли. Крайната му част е толкова тясна, че се минава само с колело или пеша. Пътят води към пътеките към осемхилядника Нанга Парбат и е затворен през зимата.
Тук също няма никакви мантинели, което прави преминаването задача само за най-смелите. Пътят е на височина над 3000 метра и с божествени гледки - за тези, на които им стиска да погледнат над пропастта. Тук едно погрешно движение може да е фатално.
Тунелът Гуолян, Китай
Той е дълъг само 1 км, но какъв - път през скалите към едноименното село Гуолян. Изграждането му е отнело над 5 години и тонове експлозиви, за да се разчисти място.
Затова и не е ясно колко сигурна е самата конструкция на пътя и най-вече укрепването на скалите около него. Той е над пропаст с височина 600 м, максималната височина на самия път е 5,4 м, а широчината му е 3,5 м. и две коли едва могат да се разминат.
По пътя няма осветление, а за района са характерни кални свлачища и срутвания на скали, както и гъсти мъгли.
От Килар до Панги, Индия
Отсечката в Северна Индия е дълга 113 км и се намира в планинския район Киштвар. На нея има стотици смъртни случаи на хора, паднали в пропастта.
Скалите са едни от най-стръмните, като на места пропадането може да е до 2500 метра директно надолу, а мантинели няма. Теренът е нестабилен, скалите се ронят, а във ветровити условия усещането е още по-страховито.
Пътят е правен от хората от околните населени места преди стотици години и не се поддържа. Няма асфалт и на места може да мине само една кола, а допълнителна опасност са калните свлачища и лошата видимост.
Пътят в Северен Юнгас, Боливия
Често е наричан най-смъртоносната магистрала на света и се смята, че е отнел поне 200-300 живота на хора, пропадали в пропастите край пътя.
Шосето е дълго 80 км и свързва столицата на Боливия Ла Пас с град Чороико. То е нависоко - стига до 4600 м, тясно - 3,5 м, и е нямало прегради в нито един участък до 2006 г.
Има и друго име - "Пътят на смъртта", а типични за района са дъждове, мъгли и облаци, които намаляват видимостта почти до нула.
За щастие, има изграден алтернативен и по-безопасен път, така че ужасяващата магистрала е основно за туристи и търсачи на силни усещания.
Пътят към Якутск в Сибир, Русия
Тук опасностите не идват от височини и пропасти - този път си е отвсякъде обграден с твърда земя. Проблемът са студът и отдалечеността на части от шосето от каквото и да било.
Все пак става дума за регион, където са отчетени най-ниските температури по цял свят, без да броим Антарктида, и термометърът редовно пада по минус 50 и повече градуса.
Всяко закъсване тук може да доведе до бяла смърт, а ледът също не помага за подобряване на пътните условия през зимата. През лятото пък започва да се топи и се превръща в кал, която може да погълне пътя.
Каньонът Скипърс, Нова Зеландия
Този път през каньона на река Шотоувър е дълъг 26 км и е направен през XIX век от златотърсачите, които е трябвало да достигат до близките планини. Огромни части от него са без асфалт и през хълмове.
Има остри завои и е изключително тесен. Пътят е толкова опасен, че повечето автомобилни застраховки в Нова Зеландия не покриват инциденти по него.
Шосето има алтернатива и днес се ползва само от ентусиасти.
