Поделение 262 за специално разузнаване към Генералния щаб (Сайерет маткал) - на света едва ли може да съществува по-безинтересно и скучно наименование. Особено пък ако става въпрос за елитни специални части на Израел.
Целта на наименованието обаче не е да бъде забавно, тъй като зад него се крие една от най-потайните, ефективни и смъртоносни бойни единици в света, добила почти митичен статус заради безбройните си успешни задачи из целия регион на Близкия изток. А и не само там.
Специализацията на "Поделението", както е известно в Израел, е извършването на разузнавателни операции дълбоко в противникова територия, но по стечение на обстоятелствата израелските командоси стават експерти в контратерористична дейност и мисии за освобождаване на заложници.
Появяват се на бял свят през 1958 г. в труден период за Израел. Точно 10 години по-рано страната е успяла да спечели войната срещу голяма коалиция арабски държави и извоюва независимостта си, но това всъщност е само началото на арабско-израелския конфликт, който продължава вече седем десетилетия.
Средата в региона в онова време е такава, че налага нуждата от едно високоефективно звено за изпълнение на деликатни, прецизни и най-вече тайни операции в тила на врага. За целта се набират най-интелигентните и физически подготвени младежи от израелската армия.
Начело на проекта застава майор Аврахам Арнан - ветеран от войната за независимост и опитен експерт в провеждане на специалните операции.
Той използва модела на структура и подготовка на британските САС, но също така надгражда и над израелския опит на водене на асиметрична война, който може да се проследи още от партизанската дейност на въоръжени организации като Иргун и Хагана по времето на британското управление до 1948 г.
Първата мисия е в Ливан през 1962 г., последвана от друга в Сирия няколко месеца по-късно. По това време е приет и първия хеликоптерен ескадрон в израелската армия, който ще предостави на командосите от Поделението допълнителна гъвкавост и възможност за опериране все по-далеч.
При една подобна операция на летището в Бейрут от 1968 г. са унищожени 12 пътнически самолета и други два транспортни в отговор на нападение срещу полет на "Ел Ал" два дни по-рано, извършено от членове на Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП) с база именно в Ливан.
Ситуацията се случва година след Шестдневната война, която води до абсолютен крах на идеите на арабския национализъм и панарабизма. Това на свой ред дава плодородна почва за възход на палестински националистически организации, готови на всякакви жертви и радикални действия в преследването на своите идеали.
Подобен радикализъм е отвличането на 106 пасажери от полет на "Еър Франс", който е отклонен към летище "Ентебе" в Уганда. Похитителите са част от отцепническо крило в рамките на НФОП, които действат съвместно с членове на немска крайно-лява терористична организация.
Те получават подкрепа и от угандийския диктатор Иди Амин, който е бил наясно с цялата операция и е дал съгласието си на терористите да отклонят самолета към неговата държава и да използват главното летище там.
Исканията им са свързани с освобождаването на няколко десетки палестински затворници, задържани в Израел, а цялата криза продължава седмица, като през това време израелското правителство води преговори с похитителите.
Това обаче е само начин за забавяне. В същото време се подготвя една от най-впечатляващите операции за освобождаване на заложници, при която израелската армия изпраща екип от 100 души със сложната задача да атакува напълно непознато летище на 4000 км разстояние, в страна с враждебно настроено правителство.
В крайна сметка, с известна помощ от местни служители, три израелски транспортни самолета кацат незабелязано на "Ентебе" и от тях мигновено изскачат военните екипи с три основни задачи: 1) подсигуряване на периметъра и защита от евентуално нападение на угандийската армия; 2) презареждане с гориво на самолетите; и 3) атака на терминала, където са държани заложниците.
Последната задача е поверена на експертите от Поделението, които за да залъжат охраната на летището, използват точно копие на личния "Мерцедес" на Иди Амин, както и на обичайния му кортеж от джипове.
Цялата операция продължава под 60 минути и завършва с освобождаването на 102 от заложниците (четирима загиват в престрелките) и ликвидиране на всички похитители. При последвалият отговор на угандийците са убити между 30 и 40 войници, а в операцията живота си губи и един от командосите на Поделението - лейтенант Йонатан Нетаняху, брат на бившия премиер на Израел Бенямин Нетаняху.
Всъщност самият Бенямин също е бил част от Поделението, а самото то в исторически план се е превърнало в един същински инкубатор за бъдещи политически и военни лидери.
Това е така заради самата структура на израелското общество, в която военната служба е на особена почит. Затова Сайерет маткал, като най-елитното и престижно звено от армията, се явява естествено място за формиране на лидери, концентрирайки в себе си най-способните кадри на армията.
Такава фигура е и сегашният премиер Нафтали Бенет, също преминал през обучение в Поделението. Друг пък е Ехуд Барак, който е министър-председател в периода 1999 г. - 2001 г.
Той не просто преминава обучение, а е участник и организатор на друга емблематична операция на специалните сили, която се случва през 1973 г. като част от ответния отговор на отвличането и смъртта на 12 души от израелския олимпийски отбор на Олимпиадата в Мюнхен година по-рано.
Целта на командосите са три водещи фигури в рамките на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и нейното радикално крило, известно като "Черния септември", със седалище в Бейрут.
В случая проблемът е, че всичко трябва да се случи тайно, при това в гъсто населена и луксозна част на ливанската столица. А това означава, че ще е необходима изключителна прецизност, скорост и най-вече нестандартни решения.
Половината от командосите трябва да влязат в страната дегизирани като туристи, включително жени, а в подготовката им за операцията се включва обучение как да се държат като влюбени двойки.
Самият Барак е преоблечен като брюнетка и даже, според легендите, на един от пропускателните пунктове му се налага да намигне на ливански войник, за да могат да преминат.
Другата половина командоси са част от специалните сили към морската пехота и Мосад и в решаващия момент се появяват на плажа, използвайки безшумни катери, и се присъединяват към останалите, за да завършат успешно мисията и да се измъкнат без жертви.
Впоследствие през годините има още подобни операции. Например през 1988 г. в Тунис е ликвидирана дясната ръка на Ясер Арафат - Халил ал-Уазир, познат и като Абу Джихад.
По време на Втората ливанска война през 2006 г. пък командосите от Поделението извършват важна операция за пресичане на потока от оръжия, предназначени за Хизбула.
Всички подобни мисии обаче в продължение на десетилетия остават напълно секретни и тайни. Едва след 80-те започват да се появяват подробности за дейността и обучението на бойците в Сайерет маткал.
За разлика от повечето техни колеги в други държави те практически не познават мирно време и са развивали уменията си в един непрекъснат, кървав процес на проба и грешка, което само по себе си им е позволило да достигнат едно почти несравнимо ниво на прецизност.
Обучението им е изключително тежко, както във физическо, така и в психическо отношение. Но извън чисто военните и контратерористични тактики, те преминават и през допълнителни курсове, които ги превръщат в странна смесица между войници и тайни агенти.
Всеки един член на Поделението трябва да бъде еднакво ефективен, без значение дали ще изпълнява задача дълбоко в пустинята, ще спасява заложници от летище, или пък ще трябва да се слее с населението в чужд град и да действа като шпионин.
Само така се обучават едни от най-добрите специални части в света.
