Някога Ана Монтес е считана за един от най-добрите анализатори на Латинска Америка в рамките на американското разузнаване. Известна е като опитен експерт и професионалист с ясен поглед върху процесите, които се случват на юг от САЩ.
Дълги години обаче никой от нейните колеги не предполага колко голям експерт е станала в изнасянето на секретна информация. В продължение на 17 години тя работи в полза на Куба и издава толкова много тайни, че е считана за един от най-опасните шпиони в американската история.
Залавянето ѝ е предмет на почти паническа операция на ФБР, което се опитва да опази американските тайни в самото начало на войната в Афганистан през 2001 г., а сега тя е отново на свобода.
Родена е в Германия в семейството на американски военен лекар от пуерторикански произход. Израства в трудна среда на домашно насилие от баща си, което според по-късен доклад на ЦРУ, е една от причините Ана Монтес започне да мрази американската армия и да харесва социализма.
"Детството на Монтес я прави нетолерантна към неравномерното разпределение на властта и я подтиква към идентифициране с по-слабите. В същото време затвърждава желанието ѝ за отмъщение към фигури и институции, които смята за авторитарни", пише в доклада.
Именно като нещо такова започна да привижда американското правителство. В този период на Студената война Вашингтон открито подкрепя редица авторитарни диктатури и военни режими в Латинска Америка, виждайки ги средство за борба с разпространението на комунизма.
Политическите ѝ възгледи се оформят напълно в студентските години, когато започва да изразява открити позиции срещу правителството на президента Рейгън, което по това време се опитва да свали комунистическото управление в Никарагуа, подкрепяйки крайнодесните "контри".
Първата сериозна работа на Монтес е като машинописец в Министерството на правосъдието. Бързо прави добро впечатление с професионалните си качества и е преместена в служба, която борави със секретна информация.
Междувременно завършва магистратура по международни отношения в престижния университет "Джонс Хопкинс" и именно там привлича вниманието на кубинското разузнаване, което в онези години често оглежда американските университети за политически активни младежи с потенциал да заемат важни позиции в частния или държавния сектор.
А Монтес изглежда повече от подходящ кандидат - левичар със слабост към бедни държави, която владее няколко езика и има разрешение за достъп до секретни данни.
"Не бях мислила да правя каквото и да било, докато не ми предложиха", по-късно признава самата тя. "Кубинците използваха моята политическа ориентация, за да ме убедят, че това, което правя, е правилно."
Преминава през бърз курс на обучение в Куба, след което кандидатства за работа във военното разузнаване, където е приета без никакви проблеми. Започва като младши експерт и бързо започва да се издига, ставайки главен анализатор за Салвадор и Никарагуа, а по-късно и за Куба.
Толкова е добра, че в Пентагона става известна като "Кралицата на Куба".
Като най-добър тълкувател на случващото се в Хавана (едва ли е изненадващо, имайки предвид вътрешните ѝ контакти) тя става важен фактор в определянето на цялостната американска политика спрямо островната нация. Става съветник в Националния съвет по сигурността и Обединеното командване.
Дори президентът на Никарагуа се допитва до нея, когато става въпрос за Куба.
Неслучайно през цялата си кариера Монтес получава 10 специални признания за работата си, включително и едно лично от директора на ЦРУ Джордж Тенет през 1997 г.
Никой обаче не предполага, че всъщност истинските ѝ шефове са в Куба.
Ана Монтес се оказва изключително дисциплиниран и ефективен шпионин. Обучена е да крие и предава пакети с информация, да комуникира с кодове, както и да залъгва полиграфски тестове.
Никога не носи каквато и да е физическа документация вкъщи. Запомня всичко и го записва на компютърни дискети, които след това предава на кубински агенти, с които се среща лично веднъж на няколко седмици.
Дори успява на четири пъти да пътува до Куба. При два от тях използва фалшив паспорт и дегизировка, като първо се отправя към Европа, за да прикрие следите си. При другите две пътувания се възползва от длъжността си, ставайки част от официални американски мисии.
В крайна сметка Монтес успява да разкрие самоличностите на четирима американски агенти, действащи в Куба, както и огромен обем класифицирана информация, която все още не може да бъде разкрита публично.
Първите подозрения към нея идват през 1996 г., когато неин колега забелязва, че Монтес твърде агресивно и без обяснение иска достъп до информация. Тя минава разпит, но не е разкрита и случаят е забравен за известно време.
Все пак служителят, който я разпитва, запазва интервюто и го използва четири години по-късно, когато научава, че ФБР търси високопоставен кубински шпионин в рамките на Пентагона.
Започва разследване срещу нея, което продължава повече от година, но се забавя, защото така и не успяват да я хванат, докато предава информация.
Притесненията на ФБР се засилват след атентатите в Ню Йорк от 11 септември.
По това време преките началници на Монтес, незнаещи за разследването, я включват начело на екип, който събира и анализира потенциални военни цели в Афганистан.
Куба има дълга история на продажба на американски тайни и ако тяхната шпионка получи достъп до военните планове за Афганистан, то те лесно биха попаднали в кубински ръце, а оттам - в талибаните.
Затова ФБР рискува и директно я арестува, макар и да все още да няма солидна основа от доказателства. Такива са открити малко по-късно по време на спецакцията в дома ѝ на 21 септември. Там е намерен лаптоп с информация, криптографски шифър и адрес в Мексико, където да потърси убежище, ако се наложи да избяга.
Следват самопризнания, процес и присъда от 25 години в специално заведение за затворници със специални медицински и психични нужди - Форт Уърт в Тексас. Там тя прекарва малко над 20 години, преди да бъде освободена в началото на тази година.
При произнасянето на присъдата Монтес твърди, че се е подчинила на съвестта си и че политиката на САЩ към Куба е жестока и несправедлива.
"Чувствах се морално задължена да помогна на острова да се защити от усилията ни да му наложим нашите ценности и нашата политическа система", каза тя.
Едва ли обаче някога ще бъде оценен истинският ефект на нейната дейност.
"Ана Монтес компрометира почти всичко, което знаехме за Куба и за начина, по който действаме там", смята Мишел ван Клийв, бивш началник на американското контраразузнаване в администрацията на Джордж Буш-младши.
"Кубинците бяха добре запознати с всичко, което знаехме за тях и можеха да го използват в своя полза."
