Когато става въпрос за германската индъстриъл рок банда Rammstein, повечето асоциации са свързани със скандалния имидж на групата, с огромни огньове и с различните фалически и откровено сексуални изпълнения по време на концерти.
И докато фронтменът Тил Линдеман е човекът, отговорен за шоуто, зад него някой трябва да държи конците на целия този цирк. И този някой е барабанистът Кристоф Шнайдер "Doom".
Той е може би най-затвореният и резервиран член на групата, като за него се знае сравнително малко. В интервю за сп. Metal Hammer обаче той разказва за израстването си като музикант в едно време, в което предпочитаният от него стил музика е бил откровено забранен.
Шнайдер е роден през 1966 г. в едно от предградията на Берлин - Панков, което се намира от източната част на стената. Той си спомня времената на Германската демократична република и отношението на властите към музиката
"На изток имахме професионални групи. Всички музиканти в тях бяха изучавали музика и имаха официално разрешение да свирят и да правят музика. Имаха правото да работят професионално и да взимат пари за своите концерти", спомня си той.
Кристоф обаче е аматьор, въпреки че съдбата го свързва с музиката от доста ранна възраст. Първият му инструмент всъщност не са барабаните, а тромпетът.
"Родителите ми искаха да науча да свиря инструмент, затова ме изпратиха в специално училище, което беше свързано с пионерския социалистически оркестър. Предложиха ми да избирам тромпет, кларинет или тромбон, така че избрах това, на което ми изглеждаше, че се свири най-лесно", споделя Шнайдер.
По думите му той е проявил сериозен талант и затова родителите му са го изпратили на уроци, за да се развива музикално. Когато година по-късно успява вече да влезе в пионерския оркестър обаче, открива истинската си любов - барабаните.
Кристоф споделя, че в началото много е завиждал на барабаниста в оркестъра заради огромния му комплект барабани и често след концерти се е прибирал в къщи, използвайки подръчни средства за да се упражнява в свиренето на ударни инструменти.
Когато казва на родителите си, че иска да се занимава с барабани, те въобще не са впечатлени от идеята. Като хора с по-класически ориентиран стил - баща му е режисьор в операта, а майка му - преподавател по музика, те нямат връзка със света на рока, а за младия Кристоф това е музиката, която го вълнува.
На 14 години със собствени спестени пари той си купува първия истински комплект барабани. Това е и вододелът, след който семейството му приема, че не възпитава тромпетист, а барабанист.
Въпреки че баща му впоследствие става преподавател във висшето музикално училище и всички вярват, че Кристоф ще се справи с изпитите и ще влезе там, младежът се проваля.
"Свиренето на барабани ми беше наред, но трябваше да имам и други умения - да свиря на пиано, да чета музика, да пея... Затова трябваше да продължа като самоук музикант и да свиря музиката, която харесвам", разказва Шнайдер.
Това го праща в ъндърграунд средите, които са на ръба на закона. Самият той има специално издаден от държавата сертификат, който му позволява като аматьор да свири пред публика и да таксува за това по 4 марки на час.
"Без този сертификат беше незаконно да се правят концерти и човек нямаше право да се свързва с промоутъри. Хората приемаха това, защото трябваше. За да получиш сертификата обаче, трябваше да свириш пред комисия, която да реши дали имаш "правилните песни", разказва барабанистът.
Според правилото тогава на групите се е разрешавало да свирят до 40% кавъри и поне 60% авторски песни.
"Всъщност това не беше толкова лоша идея, защото групите трябваше да измислят свои собствени неща и по това време имаше много интересни групи", споделя Шнайдер.
Първата му група е Die Firma - ню уейв пънк със силни готик влияния и песни срещу с протест срещу системата.
"Това, разбира се, не беше позволено, но ние бяхме ъндърграунд група. Свирехме в малки клубове с всякакви фенове: откачалки, готици, пънкари", спомня си той.
Един от не толкова приятните спомени е дългата ръка на държавата и внедряването на агенти на опасната тайна полиция в страната - Щази. В онези години тайните служби на ГДР са наистина всемогъщи и слухтят навсякъде.
Ъндърграунд музикалната сцена, пълна с революционно настроени младежи, в никакъв случай не е изключение.
"Смешното беше, че не можех да си представя по-твърда група от моята по онова време, а всъщност имахме двама души в групата, които бяха шпиони - певецът и клавиристът", споделя Кристоф.
Той разказва, че двамата са били само сътрудници на Щази, а не пълноправни агенти. Срещу дребно заплащане е трябвало периодично да дават доклади за положението в музикалната сцена.
Когато най-сетне се събират с Rammstein, нещата са вече много по-ясни за всички, но отново държавата се оказва тази, която им дава тласък. През 1994 г. бандата печели конкурса Berlin Metrobeat към департамента за култура на столицата на обединена Германия.
Rammstein изпращат свое демо и печелят конкурса, който им гарантира запис в професионално студио, където са записани и първите четири песни на групата.
"Записите привлякоха голямо внимание от доста звукозаписни компании, но изчакахме известно време, докато намерим мениджър, който познава повече хора в индустрията. Бяхме щастливи, че изчакахме, вместо да подпишем с малък инди лейбъл, защото големите лейбъли проявиха интерес по-късно", разказва Шнайдер.
Оттам нататък всичко е история. Групата пробива на музикалната сцена през втората половина на 90-те и оттогава насам са една от най-значимите банди в тежката музика в световен мащаб.
През цялото това време те не са правили и една промяна в състава си. А Кристоф продължава да е тихият мотор, който бута немската индъстриъл машина напред.
