Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Достоен? Новият български патриарх и неговите политически залитания

Когато говорим за религия, няма как да не говорим за политика Снимка: БГНЕС
Когато говорим за религия, няма как да не говорим за политика

Макар множество да скандираше "Достоен! Достоен! Достоен!" пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", докато новият български патриарх Даниил крачеше към интронизирането на новия си сан, мнозина имаха съмнения доколко той е правилният човек за поста.

Макар да говорим за религия и за дела в сферата на духовното, тези избори изглеждат много повече като геополитически избор, отколкото като нещо друго.  

Православният свят никога не е бил някакъв пример за дълбоко единение, дори напротив.

Но особено след началото на войната в Украйна разделението се усеща особено силно, като тук има два основни полюса - Константинопол и Вселенският патриарх Вартоломей, от едната страна, и Москва и руският патриарх Кирил - от друга.

България е точно по средата на тази религиозна битка, като е публична тайна, че в Светия синод у нас го има разделението на лобита.

Така преди самия избор стана ясно, че две от трите кандидатури - на ловчанския митрополит Гавраил и на видинския Даниил, гравитират в орбитата на руското лоби, докато врачанският митрополит Григорий е нещо като компромисна фигура с малко повече уклон към Константинопол.

Именно и той беше сочен като потенциален фаворит за следващ български патриарх, преди в ранния следобед на неделя Църковният събор да излезе с изненадващо име за победител - Даниил.

Преди вота 52-годишният видински митрополит беше гледан донякъде като аутсайдер - най-младият кандидат, известен най-вече с критиките си към Вселенския патриарх Вартоломей и изказванията си, повтарящи едно към едно опорни точки на руската пропаганда за войната в Украйна.

Затова и реакцията в обществото за победата му беше посрещната именно като победа за човека на Русия.

В свои досегашни интервюта (включително в седмицата преди избора за нов патриарх) дядо Даниил не се е притеснявал да атакува Украйна и Украинската православна църква.

Според него властите в Киев са виновни за гонения на християни, сравними с тези на НКВД в СССР и с тези на римляните от ранното християнство.

Той твърди, че онази православна църква в Украйна, която се отчита пред Москва, имала дори повече последователи от новосформираната Украинска православна църква със седалище в Киев - нещо, което тотално не е вярно.

Новият патриарх няма никакви проблеми с това да подкрепя Руската православна църква, която благославя ракети и оръжия, които убиват други православни.

Затова от "Би Би Си" до руската "Царград" медиите по света отбелязаха точно това - с въздигането на патриарх Даниил може да се очаква Българската православна църква да се обърне още повече към Русия.

Присъствието на вселенския патриарх Вартоломей в София и неговата реч в посока братство бяха положителен жест, целящ оставянето на мостове, но големият въпрос е дали тези мостове ще бъдат издръжливи, когато нещата в православието опрат до политика.

Русофилските канали разглеждат този избор като победа на тяхната кауза срещу това, което те виждат като опит БПЦ да бъде приближена до Константинопол под "американски натиск".

За тях новият български патриарх е стълб на българо-руската дружба - или поне това, което е останало от нея.

Голямото притеснение в момента е дали този стълб няма да се превърне в пета колона.

Мнозина шеговито се обърнаха в социалните мрежи в неделя, питайки как точно един патриарх ще повлияе върху живота им в съвременния секуларен свят, където БПЦ отдавна се държи твърде затворено и инертно в опитите си да общува с хората.

Истината обаче е, че у нас Църквата продължава да бъде изключително влиятелна институция с много висок процент на одобрение. Далеч по-висок от тези на правителство, парламент, президент и прокуратура.

Въпреки скандалите със скъпи часовници, въпреки всички неясноти около имотите на Църквата, тя продължава да има влияние сред много хора, които вярват в Бог и в неговите наместници на Земята. Както и сред онези, за които "християнин" и "православен" са повече политически, отколкото верски самоопределения.

И ако новият глава на православната църква у нас реши, че за разлика от по-тихите си и умерени предшественици на поста, трябва да започне да коментира и социални и политически въпроси, това може да се превърне в съвсем реален проблем.

Засега патриарх Даниил иска само религиозно образование в училищата - старо щение на БПЦ, за което в момента абсолютно никой няма времето.

Какво ще стане обаче, ако той започне да оспорва геополитическите позиции на страната ни? Или да проявява активен интерес към актуалните събития в обществото?

Открай време критикувам вялото отношение на Българската православна църква, но това се отнася много повече към нейната ангажираност със социални и хуманитарни въпроси. Това все пак е важна роля за Църквата, от която тя е абдикирала отдавна. 

Потенциалът за политически вмешателства го има и той може да има много негативни последици в един по-общ план. 

Поне засега патриарх Даниил казва, че ще работи за единството на Църквата. Напълно възможно е и той да се фокусира най-вече върху църковните дела и да не излиза от тях. 

Засега всичко това е предимно в сферата на възможностите и притесненията.

Тепърва новият патриарх Даниил ще има да доказва с делата си дали наистина е Достоен.







 

Най-четените