Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Те дори внасят боклук: Как рециклират отличниците в управлението на отпадъци

С морков, тояга и самосъзнание от гражданите Снимка: Getty Images
С морков, тояга и самосъзнание от гражданите

Хората произвеждаме все по-големи количества боклук, благодарение на което огромни части и от сушата, и от океана са се превърнали в сметища.

Според данните на ООН става дума за над 11 милиарда тона твърди отпадъци всяка година, които допринасят за около 5% от всички парникови емисии на планетата ни. Само един европеец генерира годишно над 500 кг. битов боклук.

Ако продължаваме с това темпо, ще превърнем Земята в бунище.

Едни от малкото ефективни решения са устойчивото управление на отпадъците, рециклирането и кръговата икономика. Идеята е даден продукт да стига по-бавно и рядко до боклука, животът му да бъде удължен колкото се може повече, а вместо да се депонират в сметища, отпадъците да се рециклират и използват многократно, включително и за генериране на енергия.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Далеч не може да се каже, че България е особено успешна в това отношение. Тук изхвърляме за рециклиране стъкло, хартия и пластмаса, обикновено безразборно, защото стимули за това няма, нито пък има санкции за ползване на общия боклук. Една от малкото мерки срещу замърсяването е, че от години се плаща за найлонови торбички и депозит за бутилки, а заведенията начисляват такса, когато продават храна в кутии за еднократна употреба.

Затова нека видим какъв е опитът в страните, където се рециклира далеч по-успешно и как го правят те.

Световен шампион в управлението на отпадъците и рециклирането е Германия. Там вече успяват да намалят изхвърляните отпадъци с 1 милион тона годишно и рециклират 70% от целия си боклук.

Произвеждаме невероятни количества боклук. Снимка: Getty Images
Произвеждаме невероятни количества боклук.

В страната управлението на отпадъците акцентира върху производителите и компаниите, които отговарят за това опаковките им да подлежат на рециклиране. Потребителите пък трябва да поемат частта с отговорното изхвърляне на отпадъците.

Важна част е т.нар. политика на зелената точка, с която трябва да се отбелязват всички опаковки, произведени от рециклирани материали. Така потребителите са информирани какво купуват.

Производителите освен това плащат такси за употреба на опаковки, което води до използване както на по-малко опаковки, така и на по-малко материал - по-тънко стъкло, по-малко хартия или метал. Забранена е и употребата на продукти за еднократна употреба.

Самото сортиране и разделно изхвърляне на боклука звучи като висша наука, а различните контейнери за целта са поне 5, но германците са свикнали и като цяло рециклират доста съвестно.

Контейнерите, както и по цял свят, са в различни цветове за различните видове отпадъци, а те са много детайлно разпределени. Например бяло, зелено и кафяво стъкло се събират в различни контейнери; има жълти кошове за някои видове пластмаса; кафяви за органични отпадъци (тук освен храна и остатъци от нея спадат и използваните салфетки и кухненска хартия); сини или зелени кошчета за повечето видове хартия и картон.

В сивите пък се хвърля т.нар. домакински боклук - крушки, кабели, порцелан, счупени огледала и стъкла, гуми, тенджери, боклукът от прахосмукачката и дори фасове от цигари и дъвки.

Черните контейнери са за всичко останало.

По отношение на отпадъците от напитки - стъкло, кенчета или пластмаса, има отделен регламент, подобен на депозита у нас за стъклени бутилки. Те се таксуват в магазина, а при връщането им - машини за целта има в повечето супермаркети - се връща сумата от депозита. Тя обаче не е кеш, а касова бележка, която се осребрява при пазаруване.

Съседна Австрия също е на челни места в света по рециклиране - там 96 на сто от населението изхвърля боклука си разделно и по категории за рециклиране. Забранена е употребата на пластмасови торбички.

Освен това има забрана за депониране на отпадъци с въглероден отпечатък над 5%, което значи, че опаковките не може да се изхвърлят в сметища.

В Южна Корея се рециклират 95% от отпадъците. Там дори са успели да намалят и изхвърлянето на храна с въвеждане на такса - домакинствата плащат ежемесечно за всяка торба изхвърлен биоразградим боклук, т.е. хранителни отпадъци.

Целият боклук трябва да бъде сортиран в различни категории, включително и компресиран или смачкан - както се прави например с пластмасовите бутилки. В страната всичко може да се предаде за рециклиране - стомана, телевизори, дивани, стиропор.

Системата се оказва успешна, защото включва частни компании, които събират отпадъците и ги продават срещу печалба и съответно имат интерес да съберат колкото се може повече боклук.

Снимка: Getty Images

Проблемът обаче идва преди няколко години, когато пазарът за пластмасови отпадъци рязко се променя. До 2018 г. Корея, както и други страни, продават пластмасата си в Китай, където тя се преработва и превръща в нови стоки. А цената, която плащат в голямата страна, е по-добра, отколкото при местните компании за рециклиране.

След това обаче Китай промени политиката, както и системата за рециклиране, и спря вноса на пластмаса.

Това доведе до застой на бизнеса с рециклирането и се стига до това улиците на Корея да бъдат заринати с боклуци. Това накара правителството да осигури финансова помощ за компаниите, за да продължат да събират и рециклират отпадъци.

Постепенно в страната се въвеждат и още мерки, включително и цялостна концепция за промяна на производството, употребата и начина на рециклиране на боклука. Вече е наложена забрана за цветни пластмасови бутилки и използване на PVC, а самите бутилки се събират отделно от останалите отпадъци за рециклиране.

Швейцария също може да се похвали с ефективна програма за управление на отпадъците и за рециклиране.

Един от ключовите моменти тук е, че за замърсяващи се приемат не само производителите, но и потребителите, т.е. и двете страни плащат за всеки отпадък, който изхвърлят и който не се рециклира.

По отношение на домакинствата, такса смет е върху изхвърления боклук, а не както у нас - спрямо големината на жилището. Тя се начислява за торба боклук, който се изхвърля на сметище, т.е. не отива за рециклиране.

Обикновено колко торби изхвърля дадено домакинство се брои и отчита или от властите, или от сметосъбиращите компании.

Масови отпадъци като кенове, крушки, хартия и електроника е задължително да се изхвърлят за рециклиране, а не в общия боклук. За целта се носят в пунктове, които обикновено са край супермаркетите. Само в Цюрих например има около 12 000 такива пункта.

Ако отпадъците не се предадат за рециклиране, се налагат глоби.

По подобен начин е решен въпросът и в Ирландия - там се таксува само общият боклук, който отива на сметище, а за този, който е за рециклиране, не се дължи данък.

Швеция пък е стигнала дотам, че праща едва 1% от боклука си в сметища.

Останалите 99 на сто отиват в заводи, като половината от отпадъците се горят, за да произвеждат енергия - достатъчна за отопление на 1 милион домакинства и електричество за 250 000, а останалите се рециклират. За целта участват всички граждани, а разделното събиране и изхвърляне са част от ежедневието. Децата се учат от малки, че трябва да рециклират, и дори има национален ден за почистване.

Самото рециклиране е решено по обичайния начин - хората трябва сами да сортират и разделят боклука си много детайлно в торби с различни цветове според вида боклук.

След това те се изхвърлят в станции за рециклиране, каквито има в почти всички жилищни райони. Срещу това има стимули - например ваучери за отстъпки. Традицията в това отношение е дълга - още от 80-те години на миналия век има система за депозит за алуминиеви кенове, а от 90-те - и за пластмасови бутилки. Парите се връщат, когато отпадъкът се предаде.

Отговорното събиране е стигнало дотам, че на места дори вътрешните тръби за изхвърляне на боклук в жилищните сгради са свързани директно с инсинераторите, които го горят, за да произведат енергия. Нещо като да хвърляш дърва, за да поддържаш огъня, с който се топлиш.

Системата е толкова ефективна, че на Швеция не ѝ достига боклук, за да изпълни капацитета на инсинераторите си и внася отпадъци от други страни. Които пък си плащат за това.

В основата на всички успешни модели стоят две неща. Едното е стимул или санкция - за бизнеса или за потребителя, както и работеща система за рециклиране, която трябва да се създаде от държавата.

Другото обаче е самосъзнанието. Ако искаме да цапаме по-малко, трябва да приемем, че това зависи от всеки един от нас, всеки ден и за всеки отпадък.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.

   

Най-четените