Какъв ли би бил животът, ако в събота вечер и цяла неделя не можеш да си купиш никакъв алкохол? Безсмислен? Ужасен? Прекалено планиран?
Питайте шведите, норвежците и финландците - те оцеляват така от десетилетия. И трите държави са на нещо като полусух режим - алкохол се продава единствено и само в държавни монополни магазини.
Те работят що годе нормално през работната седмица - до 20 часа във Финландия и до 18 в Швеция и Норвегия, до ранния следобед в събота и никога в неделя.
В резултат не е необичайно в петък следобед или в събота по обед пред магазините да се извие опашка, а за милиони жители на тези северни страни е нормален ритуал в петък след работа да минат през съответно Systembolaget в Швеция, Vinmonopolet в Норвегия и Alko във Финландия.
Ако изпуснат работното време, единствената възможност да пият остават барове и ресторанти, които нямат ограничения при сервирането на алкохол. Освен цената, естествено.
По същество идеята и на трите държавни монопола е една - да ограничи и контролира консумацията на алкохол, а разликите са минимални и основно в продажбата на бира.
В Швеция в "нормални" магазини може да се продава бира под 3.5%, в Норвегия - до 4.7%, но до 20.00 часа вечерта в работни дни и до 18.00 - в събота. Никога в неделя. Във Финландия са най-ларж - бира и сайдер до 4.8% има и в супермаркетите чак до 21.00 вечерта.
Възрастовите ограничения по закон са 18 години, но тази магазини продават на над 20 годишни, и то след като им поискат лична карта.
Основното при държавните алкохолни монополи е, че те не работят за печалба. Това изобщо не значи, че цените им са ниски - напротив, напитките се облагат със сериозни акцизи и данъци. Но не са и немислимо високи, защото целта не е хората да не могат да си ги позволят, а да не насърчават консумацията.
Например евтино бяло вино във Vinmonopolet може да се купи и за 99 норвежки крони, или малко под 10 евро, бутилка уиски Cutty Sark е 379 крони, т.е. около 38 евро. Не сравнявайте с цените тук - Норвегия е изключително скъпа страна. Малка бира в заведение например е обичайно започва от около 10 евро, а голяма - от 12-13.
В една идея по-евтината Швеция бутилка евтино бяло вино е 7.6 евро, във Финландия - около 8.
Заради високите цени норвежците често си купуват алкохол от Швеция, макар че ограничението е доста сериозно - без мита може да се внесат литър твърд алкохол и 2 бутилки вино. Неслучайно след отпадането на органиченията заради пандемията норвежкият Vinmonopolet отбеляза спад на продажбите.
По-облагодетелствани са финландците, които редовно отскачат до Естония за пиене. Тъй като пазаруват от друга страна-член на ЕС, те могат да внесат например цели 10 литра твърд алкохол. Което и правят.
Основните принципи в тези монополи обаче са, че след като не работят за печалба, те не използват никакви техники за маркетинг и не се опитват да продават стоката си. Те не се рекламират, няма промоционални оферти тип 2 на цената на 1 и не продават на очевидно пияни хора.
И под маркетинг се имат предвид неща, за които обикновено дори не си даваме сметка - в държавните монополни магазини в Швеция дори няма студена бира. Обяснението е просто - ако се сложат в хладилник продуктите на една марка, това моментално ще я фаворизира, което е в противоречие с начина на работа на тези вериги.
По отношение на рекламата, тя е възможна само в магазините, при това на марки, но не и на продукти, и не и на високоалхолни продукти.
Но, противно на очакванията, няма ограничения за количеството алкохол, което човек може да си купи. Не може обаче да си вземеш стек бира, с например 12 кена, така че да ти е по-лесно да го носиш. Няма проблем обаче да си вземеш просто 12 кена.
Освен ако не си жител на норвежкия архипелаг Свалбард. Освен останалите ограничения, те имат и квота за това, което могат да купят от Vinmonopolet. Те имат карта за купони, без която не могат да си купят нищо от магазина. А туристите трябва да покажат паспорт и самолетен билет за излитане, за да им продадат пиячка.
Друг принцип е, че магазин се разкрива на определен брой население - нито недостатъчно, нито прекалено нагъсто.
Alko във Финландия пък предлага и допълнителна услуга - по желание на клиента той може да подпише договор с магазина, с който да лимитира покупките си или дори да ги забрани.
Държавните монополи на практика следват и основните препоръки на Световната здравна организация за ограничаване на злоупотребата с алкохол - високи цени, ограничен достъп и рестрикции на рекламата.
Работи ли подобен модел?
Според анкети, поръчани от самия монопол Systembolaget, което значи "системна компания", три четвърти от шведите одобряват подобен достъп до алкохол. Все пак системата датира от далечната 1955 година и те най-малкото са свикнали да си носят бутилки от free shop-овете от всички летища, през които минат.
Проучване, публикувано в BMC Public Health през 2018 г., показва, че държавните монополи и ограниченията действително ограничават консумацията.
То изследва какво би станало при приватизация на магазините или допускане на продажбата на алкохол навсякъде - т.е. при по-гъвкаво ценообразуване, повече магазини, по-дълго работно време, по-малко рестрикции върху рекламата и маркетинга.
При приватизация на държавния монопол, може да има ръст на потреблението с 20 на сто. Ако обаче се позволи продажба на алкохол в супермаркетите, това ще доведе до 31% ръст на консумацията на глава от населението.
Ръстът на смъртността, свързана с алкохол, може да е от 47 до 76 на сто, а на хоспитализациите - от 29 до 42 на сто.
В България сме абсолютно убедени, че на север се пие много, пък и сме виждали какво могат да правят скандинавците в Слънчев бряг, когато достъпът до алкохол е напълно свободен.
Но точно защото по родните им места не е, статистиката разбива и този мит. В Скандинавия не се пие много.
В Швеция, например, "пиковата" година за консумация на алкохол е била 2004, когато са отчетени 10.5 литра алкохол на глава от населението. През 2018 г. те са вече 7.2 - според данните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Пак според тях в Европа най-много се пие в Латвия - 12.6 литра. Финландците поглъщат по 8.4 литра, далеч по-малко от французи, германци и испанци, а норвежците - по едва 6.
Българите са доста над средните 10 литра за ЕС с 11.4. По-притеснителното е, че се гордеем с това.
