Някои от вас може и да са чували за Йонатан Сориано, други – не. Но той е, може би, най-подцененият нападател на своето поколение. Само преди пет години бележеше повече от Лионел Меси и колкото Кристиано Роналдо, но така и не стигна до някой от грандовете, нито медиите му обръщаха достатъчно внимание.
Историята започва в Залцбург, където Сориано се озова през 2012-а и прекара пет гръмки години. Но само няколко седмици преди трансфера нападателят никога не би се съгласил да отиде в Австрия, защото мечтаеше да пробие в Барселона на Пеп Гуардиола.
Да, Сориано играеше в Барселона Б, беше любимец на Луис Енрике и тренираше с Шави и Андрес Иниеста. А когато разбра, че мечтата му няма да се осъществи, замина за Австрия, превзе домашната лига с головете си прекара там най-добрите години от кариерата си.
Сориано е роден край Барселона, изгрява като голмайстор на Европейското първенство до 17 г. с пет гола в седем мача. Но вместо в Ла лига, трябва да се задоволи с участие в Сегунда, но мечтата му продължава да бъде да влезе в първия отбор на каталунския гранд.
В Барселона Б играе с футболист като Марк Бартра, Мартин Монтоя, Сержи Роберто, Тиаго Алкантара и Нолито. Треньор на дубъла на Барса тогава е Луис Енрике. Сориано не се притеснява от имената покрай себе си. В първия си сезон бележи 18 гола, а според думите на Енрике, със сигурност, ще получи шанс за изява на „Камп Ноу“. Вторият му сезон е дори още по-плодовит – Барселона Б финишира на третото място, а Сориано завършва кампанията като голмайстор на Сегунда с 32 гола, което е четвъртото най-добро постижение в историята на втория ешелон на Испания.
„Поисках от Енрике да ми даде свобода. А той отговори, че мога да правя, каквото си поискам – да се дърпам назад към центъра, да бягам по фланговете. Но когато топката беше пратена в наказателното поле, аз винаги бях там“, спомня си Сориано.
Думите на Енрике се потвърждават и Гуардиола дава шанс на Сориано, но само за няколко минути на „Камп Ноу“ през 2009-а. Пеп не беше убеден от 32-та му гола в Сегунда, а и не търсеше нападател. По онова време в Барса бяха Меси, Давид Вия и Педро, както и Златан Ибрахимович за кратък период. В допълнение, Йонатан имаше нещастието да получи контузия в коляното, която го извади от терените за месец.
Въпреки това Сориано не спря да мечтае, но и осъзна, че е време да вземе решение. Така, през 2012-а, Ред Бул Залцбург плати смешните 500 хиляди евро за него и това се оказа един от най-добрите трансфери в историята на австрийската Бундеслига.
Загуби „Златната обувка“ от Роналдо и Суарес, въпреки че вкара повече от тях. Наниза хеттрик за едно полувреме, след като изчака раждането на третата си дъщеря.
Ред Бул е известен с две неща: че има пари и че развива млади таланти. И влизането в първия отбор не е толкова лесно, колкото някои смятат. Всеки футболист е оценяван по над 70 критерии: издръжливост, оценка на трансфера, футболна интелигентност и др.
„Нашата цел е да имаме досие на всеки футболист на света, независимо къде играе. В Германия, САЩ, Япония, Китай, за нас няма значение – казва тогавашният спортен директор на клуба Ралф Рангник, който привлича Садио Мане от Мец също през 2012-а. – Най-важното за нас е да нямаме непознати футболисти дори от трети страни във футболно отношение.“
В първата си година в Залцбург Сориано вкарва едва пет гола в 15 мача, но през следващата избухва – 29 в 38. Тогава тимът е ръководен от Роджър Шмит и играе луд футбол – през 2013/14 отбеляза феноменалните 110 гола и поставя нов рекорд в лигата. Сориано стана голмайстор на първенството с 31 попадения, като добави още осем в Лига Европа, най-запомнящият се от които е този от центъра срещу Аякс.
Във всички турнири Сориано отбеляза 48 гола. „Той се измъква перфектно зад защитниците, преминава ги мощно и се чувства удобно в наказателното поле. Ако позволиш на Йонатан да играе с топката наказателното поле, трябва да започнеш да се паникьосваш“, казва Шмит.
Никой в Европа не вкара повече от него в онзи сезон, но Кристиано и Луис Суарес си поделиха „Златната обувка“ с по 31 попадения заради по-високият коефициент на Ла лига спрямо австрийската Бундеслига (головете на Сориано се умножаваха по 1,5, докато тези на Роналдо и Суарес – по 2).
И не е изненадващо, че точно в този период преживя една вечер, която никога няма да забрави.
20 април, 2013 година
Шест кръга преди края на сезона вторият Залцбург приема Волфсберг, който се намира в средата на таблицата. Роджър Шмит знае, че не може да разчита на лидера си, защото по онова време Сориано се намира в болницата, подкрепяйки съпругата си при раждането на третото им дете.
В началото на мача помощник-треньорът съобщава на Шмит, че Йонатан е станал баща за трети път, а момичето е кръстено Абрил. Но това не била единствената добра новина – испанецът казал още, че тръгва към стадиона и е готов да влезе през второто полувреме.
Когато вижда Сориано в съблекалнята, Шмит все още не знае дали нападателят се шегува. Но съвсем скоро разбира, че няма никаква шега. Четири минути след началото на втората част, при резултат 2:2, Сориано, който е прекарал последните часове в болнична нощница, извежда Залцбург напред в резултата с красив прехвърлящ удар над вратаря. След което наниза още два, за да оформи хеттрика си, който, разбира се, посвети на дъщеричката си.
Залцбург спечели с 6:2, а нападателят, сигурно, се е влюбил в числото 3: три гола, три точки и трета дъщеря в семейството.
Любовта му с бъдещата му съпруга пламва още като тийнейджъри
Сориано е само на 12, когато среща бъдещата си съпруга. Това се случва в академия Hispaniola, когато негов съотборник го запознава с деветгодишната си сестра. Пет години по-късно, Йотана и Кристина започват да излизат заедно.
Футболната съпруга разказва пред официалния сайт на клуба, че най-приятното нещо от това да си женена за играч е, че може да споделяте заедно трудните моменти: „Съжалявам за хората, които не разбират колко важен е бракът за един футболист. Разбира се, че е нужно да вкарваш голове и да печелиш титли, но нищо от това не би било възможно без подкрепата на съпругата и семейството. Смятат ни за някакви холивудски звезди, но това няма нищо общо с реалността. Жените сме ангажирани с децата, а доста от нас и работят. Водим напълно нормален живот, както повечето хора.“
След магическия хеттрик Сориано продължава в същия дух. Печели три шампионски титли поред, а през 2014/15 вкарва 46 гола във всички турнири, 31 от които в първенството, и отново е сред топ имената в подреждането за „Златната обувка“. Тогава наградата отново отиде при Роналдо, който наниза цели 48, а Сориано изостана само още зад Меси и Серхио Агуеро, изпреварвайки Неймар, Антоан Гризман и Мауро Икарди.
Нападателят продължаваше да мечтае за националния отбор, а през 2016-а „Ас“ дори писа, че Луис Енрике обмисля дали да не го върне в Барселона, добавяйки, че треньорът не е спирал да следи изявите му.
Но нито едно от това не се случи. Сориано изигра само пет мача за националния отбор на Каталуния и така и не отиде в топ отбор, а за „Ла фурия“ остана само с изяви за юношеските и младежките формации. От Залцбург веднага обявиха, че нападателят не се продава, но и нямаше солидни оферти за него. Грандовете смятаха, че е твърде бавен за топ първенствата, а останалите отбори не можеха да платят сумата, която австрийците щяха да поискат за него.
Вече на 34, Сориано мечтае най-малката дъщеря да поеме по неговия път и да избере футбола
През 2017-а Залцбург се реши да го продаде срещу 15 милиона евро, а Сориано, тогава на 32, премина в китайския Пекин Гуоан с договор за осем милиона на година. Малко преди това треньорът Оскар Гарсия беше казал: „Това е най-добрият играч, когото съм тренирал. Надявам се никога да не си тръгне.“
Но Сориано напусна. Залцбург се раздели с една легенда – Йонатан изигра 202 мача за австрийския клуб, в които отбеляза 172 гола и даде още 72 асистенции. На три пъти стана голмайстор №1 на първенството, като се превърна и в най-резултатният футболист за минути на отбелязан гол, който австрийската Бундеслига е виждала – 0,83 гола/мач.
За две години в Китай продължава головата си форма и ниже 31 в 36 мача. След това прекарва шест месеца в Саудитска Арабия с екипа на Ал Хилал, за който се разписва на три пъти в осем двубоя. А през лятото се завърна там, откъдето започна всичко – в Сегунда, и подписа едногодишен договор с Жирона.
Сориано вече не мечтае за топ отбори и за националния тим. Сега иска най-малката му дъщеря да избере футболния път. Двете по-големи не си падат по футбола и надеждите му лежат на плещите на малката Адрил. Все пак й посвети хеттрик в деня на раждането й, нали?
„Футболът вече не е нещо странно за момичетата – казва жена му Кристина. – Всички го подкрепяме и крещим, когато вкара, но Йонатан взима много сериозно нещата с Абрил. Дори си организират мини тренировки. Може би, ще й помогне да стане добра футболистка.“
А от това би могло да излезе още една прекрасна история.
