Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как едно неизпратено писмо доведе до две титли в Шампионската лига

Как едно неизпратено писмо доведе до две титли в Шампионската лига

Юп Хайнкес е един от малкото треньори, успели да спечелят Шампионската лига с два различни клуба. Но историята на германеца е можела да се развие по коренно различен начин. Заради едно писмо, което така и не стига до адресата си...

Първият успех за германеца в най-престижния клубен турнир идва през 1998-а начело на Реал Мадрид. Тогава "кралете" се спират малко изненадващо на Хайнкес заради доброто му представяне в Тенерифе и той се отплаща за доверието.

"Когато пристигнах в Мадрид, всички говореха само за Седмата - спомня си именитият наставник. - Във всяко изказване на президента този термин присъстваше. Реал трябваше да чака 32 години за този успех. Никога няма да забравя първата си тренировка. 80 хил. души дойдоха на "Сантяго Бернабеу" при проливен дъжд. Всеки играч беше представен поотделно, след това треньорският щаб и президентът. В края на церемонията дойдоха Алфредо ди Стефано и Франсиско Хенто, стадионът щеше да се срине от вибрациите."

А Хайнкес заявява в първото си официално обръщение към феновете, че титлата в Шампионската лига трябва да е голямата цел на тима, което сега от перспективата на времето определя като "чист популизъм".

В отбора тогава са Кларънс Зеедорф, Кристиан Панучи, Кристиан Карембьо, Роберто Карлош, а атаката се води от мощното балканско дуо Предраг Миятович и Давор Шукер.

"Въпреки че играчите ми бяха силни характери, проблемът ми беше по-скоро ръководството - признава Хайнкес. - Точно тогава вървеше политическа борба за власт по върховете и усещах, че нямам пълната подкрепа от началството."

И месеци преди триумфа в Шампионската лига германецът е твърдо решен да напусне след края на сезона.

"С мениджъра ми след това обаче решихме, че няма да си тръгвам доброволно. Имах двегодишен договор и не бях толкова загубен, че да правя подаръци на Реал Мадрид - връща се назад Хайнкес. - И днес още го твърдя - тогава по горните етажи в клуба хората се имаха за полубогове."

В първенството "белите" завършват четвърти, което решава бъдещето на Хайнкес след края на сезона независимо от спечелването на толкова дълго чаканата Седма в турнира на шампионите.

На финала в Амстердам мадридистите печелят срещу Ювентус с 1:0 след попадение на Миятович.

"Тогава бях разучил Юве до най-малкия детайл. В края на 90-те нямаше пауърпойнт презентации, а на листове хартия с една монета правех кръгчета с позициите на всички играчи при различните ситуации - в нападение и в защита. Понякога си мисля, че трябваше да запазя тези листове. Със сигурност, ако не ги бих разкъсал на парченца, сега щяха да са в музея."

Всичко е проучено, всичко е разиграно до най-дрбения детайл, а ключовият ход в мача е опазването на Зинедин Зидан.

Хайнкес слага Карембьо да пази Зизу и магьосникът е обезвреден, което оплита кошницата за Реал.

През 2012-а Хайнкес отново е на финал на Шампионската лига. Този път начело на Байерн, при това на домашния "Алианц Арена". Но баварците губят по възможно най-драматичния начин - доминират през целия мач срещу Челси, но след 1:1 в редовното време и продълженията губят с дузпи. А Ули Хьонес определя загубата като "най-горчивата" в живота си.

"Малките моменти решиха този мач и явно наистина не бяхме готови, за да го спечелим - анализира Хайнкес. - Тогава Боатенг още нямаше нужното самочувствие и позволи на Дрогба да изравни."

Година по-късно обаче прошка няма и на поправителния Байерн печели срещу Борусия Дортмунд на Юрген Клоп с 2:1 на "Уембли".

Така Юп става едва четвъртият треньор с два трофея от турнира на шампионите, спечелени с различни отбори след Ернст Хапел, Отмар Хицфелд и Жозе Моуриньо.

"След загубения финал срещу Челси пуснах всички играчи да почиват точно 23 дни. Дори тези, които играха и на европейско. Нямаше аванта за никого. И бях сигурен, че тази година ще го направим. Бяхме станали страхотен колектив и момчетата бяха здраво стъпили на земята. Конфликтите бяха заровени в миналото и ни се получи по най-добрия начин", радва се Хайнкес.

А до тези успехи се стига след най-тежкото разочарование като треньор. И то не е загубата на финала в Мюнхен през 2012-а, а в далечната вече 1985-а., когато германецът е начело на любимия си Борусия Мьонхенгладбах.

"Жребчетата" помитат Реал Мадрид с 5:1 в турнира за Купата на УЕФА, но губят с 0:4 реванша и отпадат заради правилото за гол на чужд терен.

"След този мач исках да приключвам с треньорството - признава Хайнкес. - Бях толкова разочарован, че написах писмо до асистента ми, че се оттеглям след завършването на сезона."

Но писмото така и не стига до адресата, след като Хайнкес провежда мъчителна битка със себе си и променя решението си. Листът хартия, който можеше да промени хода на футболната история, и до днес е в чекмеджето на бюрото на легендата.

 

Най-четените