"Разходете се около моя централен защитник, господа. Давайте! Повървете около него. Той е същински колос", нарежда Бил Шенкли през юли 1961 г.
63 години по-късно думите му въздействат още по-силно, тъй като знаем какво постига легендарният мениджър и колко основна роля за постиженията играе неговият централен защитник и капитан Рон "Рауди" Йейтс.
Не е преувеличено да кажем, че привличането на Йейтс от Дънди Юнайтед срещу 22 000 паунда променя съдбата на Ливърпул.
А смъртта на големия футболист на 86-годишна възраст ни кара да си припомним неговия принос за всичко, което клубът постига в онези времена.
Бил Шенкли си остава може би най-важната фигура в историята на Ливърпул и поемайки отбора от втора дивизия, го изстрелва до върха в Англия и до елита на Европа.
Но това нямаше да се случи без колоса в защитата, направил впечатление на мениджъра още преди периода му край река Мърси.
Шотландецът опитва да привлече своя сънародник още докато води Хъдърсфийлд Таун и е впечатлен от ръста и осанката на Йейтс.
"Ти май си два метра висок", казва му Шенкли, но Йейтс обяснява, че е "едва" към 1.90 м.
Оттогава за бранителя се носят легенди, които оставят по-младите фенове на Ливърпул с впечатлението, че са имали своя версия на супергероя Тор - способен собственоръчно да отблъсне армия от противникови нападатели сякаш не са нищо повече от досадни мухи.
"Просто тичаше в права линия и трябваше да внимаваш да не застанеш на пътя му", спомня си големият бивш играч на Евертън Джо Ройл. "Дори когато топката беше извън игра, трябваше да е движиш, за да го отбягваш".
Безкрайни коментари и анализи в последните години предизвика привличането на Върджил ван Дайк, оказал се вероятно най-важният трансфер в ерата на Юрген Клоп.
Нидерландецът наистина трансформира защитата в червено, но Рон Йейтс си остава най-значимото попълнение в отбрана, което Ливърпул някога е привличал.
Когато шотландецът пристига през 1961-ва, Ливърпул все още е втородивизионен отбор и не е участвал в евротурнирите, но в рамките на следващите 5 години мърсисайдци се преобразяват и започват да трупат трофей след трофей.
С колоса като капитан и лидер на защитата, клубът си припомня какво е да печелиш трофеи (след близо 20-годишна пауза).
Рон Йейтс два пъти става шампион на Англия, но най-силно е свързван със спечелената ФА Къп през 1965-а, която е и първа в историята на "червените".
Триумфът с 2:1 над Лийдс е извоюван с победен гол в продълженията и благодарение на огромното сърце на целия тим.
Когато Йейтс изкачва 39-те стълби до официалната трибуна, за да бъде поздравен от кралицата, той забравя всякакъв етикет и откровено казва на Нейно Величество, че е "скапан" от умора.
Усмивката му при получаването на трофея изразява цялото щастие и гордост от пътя, който е извървял клубът.
"Беше много емоционално да получа купата от кралицата. Всъщност ми се искаше просто да я хвърля в тълпата и да я дам на привържениците. Ние вече я бяхме спечелили, защо да не я поделим помежду си", разказва легендата години по-късно.
Разбира се, постиженията на Рон Йейтс му носят безкрайно уважение навсякъде в града.
"Гигант на ръст и гигант като футболист", описва го един от неговите най-известни наследници в защитата на Ливърпул Джейми Карагър. "Всичко в този клуб започва от хора като Големия Рон".
Син на касапин от Абърдийн, Рон носи капитанската лента на Ливърпул в цели 417 мача и по този показател изостава единствено от Стивън Джерард.
Превърнат е в капитан само няколко месеца след като е привлечен в отбора и лидерските му качества не подлежат на съмнение. Затова е толкова странно, че за националния тим на Шотландия изиграва само два мача.
Футболната кариера на Рон в Ливърпул приключва през 1971 г. след шест спечелени трофея.
Сър Кени Далглиш е човекът, който го връща в клуба 15 години по-късно, но вече в нова роля - като скаут.
Треньорството не е за Йейтс и той бързо се отказва от тази професия, но приема като призвание задачата да открива следващото поколение таланти.
We'll all get blind drunk when Liverpool win the Cup. Video made and uploaded as a tribute to the great Ron Yeats. RIP Rowdy. pic.twitter.com/ReM2ddwnki
— Dave Waller (@Dave_dub) September 7, 2024
"Откри ме, когато играех в Оксфорд Юнайтед, така че завинаги ще съм му благодарен", разказва Джон Олдридж, един от най-големите британски голмайстори и също шампион с Ливърпул.
Йейтс се оттегля от скаутската си дейност през 2006 г., когато Ливърпул отново печели ФА Къп - този път с един от откритите от него играчи в защитата, Сами Хюпия.
Тъй като е запален играч на голф, шотландецът се отдава на хобито си, но за съжаление се разболява от Алцхаймер в последните си години.
На "Анфийлд" обаче няма как да забравят какво означава той за любимия им отбор.
"Когато влизах в единоборство с някого, той нямаше как да не го усети. Не бях мръсен играч и играех за топката. Но по онова време трябваше да се изправяме срещу големи и снажни централни нападатели", спомня си бранителят.
"Винаги знаех, че има ли борба, аз ще я спечеля, нямаше да отстъпя. Влизах в сблъсъците, играех добре с глава и умеех да чета играта. Отнемах топката и я предоставях на тези, които можеха да подават. Бях наясно със собствените си ограничения", допълва той.
Така ще бъде запомнен Йейтс: като честен, скромен и понякога самоироничен, но и като символ на всичко, което Ливърпул представлява от 60-те до днес.
Шенкли първи го определя като колос и това описание винаги ще приляга на легендата най-точно.
