Понеделник вечер беше за напиване и на никой не му пукаше
Мнозина се връщат с умиление към романтичните времена на футбола. Тогава, когато играчите отново бяха звезди, но сред хората. Когато животът не бе в социалните мрежи и да играеш за един клуб означаваше любов, а не само пари.
За източногерманеца Нико Пачински, достигнал до сезон в Бундеслигата и гол срещу световните клубни шампиони от Байерн Мюнхен в началото на новия век, днешните звезди живеят тъжен живот. И това го твърди човек, пропилял парите си на хазарт, и преминал през всевъзможни професионални метаморфози.
"Днес всеки те следи и можеш да цъфнеш в социалните мрежи във всеки един момент. И започват въпроси: Дали в чашата ти това е само кола, дали пушиш и т.н. - разказва Пачински, който достига до мачове в Бундеслигата и легендарен статут в Германия с екипа на Санкт Паули. - Понеделник вечер беше отредена за пиене. Имахме си традиционна кръчма и с 4-5 момчета от отбора задължително бяхме там. Всяка седмица. В 3:30 ч. сутринта се изнизвахме, клатушкайки се. На никого не му правеше впечатление. Имахме медиен съветник. Той само ни казваше да внимаваме какво говорим на интервютата, да не кажем, че президентът е тъпанар, а треньорът - идиот. Това беше."
Нико се ражда през 1976 г. в Източен Берлин, тогавашната Германска демократична република, в семейството на националния състезател по хокей Райнер Пачински. И макар да започва на леда, захвърля стика, след като партията прекратява рано кариерата на баща му. По политически причини, разбира се. Започва да тренира футбол в Унион Берлин, преминава през няколко клуба, преди да акостира в един от най-култовите тимове в Германия - Санкт Паули.
"Тогава даже не знаех от кой град е този отбор - признава Нико. - Бях тъп източногерманец."
Тимът е известен с лудите си фенове, но и с това, че се намира в квартала на "червените фенери" в Хамбург. Комичното е, че нападателят Пачински пристига в тима след нито едно попадение в първия си сезон като професионалист с екипа на Гройтер Фюрт във Втора Бундеслига. Но в Хамбург му потръгва и след 27 мача и 5 гола допринася за промоцията в елита на Германия.
"В Санкт Паули бе както никъде другаде - вълнуващо и различно. Още си спомням фантастичната атмосфера по трибуните, пънкарите, които идваха на мач с кучетата си и миризмата на марихуана на терена - връща се назад Пачински. - Един съотборник тогава ми каза: "Не си запушвай носа, имаме право на по-високи стойности при допинг-пробите. Тогава си казах: Е...и якият клуб."
На 6 февруари 2002 г. Нико вкарва първия гол при победата над Байерн Мюнхен с 2:1.
Тогава Санкт Паули е на последно място, а баварците - лидери в Бундеслигата, актуални световни първенци и все още актуални победители в Шампионската лига. Тогава се ражда и легендарната фраза "Weltpokalsiegerbesieger" - игра на думи в немския език, която в директен превод означава победител над световния шампион.
Наставленията на треньора Дитмар Демут преди мача могат да си съперничат с тези на Димитър Пенев: "Момчета, днес разбиваме съперника с постоянни изстрели към вратата".
Пачински отбелязва 8 гола, дава 5 асистенции и изиграва 28 мача в първия си и последен сезон в Бундеслигата. Санкт Паули изпада. А Нико е близо до участие на световното в Южна Корея и Япония. Обажда му се помощник-треньорът Михаел Скибе, защото Карстен Янкер не е във формата на живота си. "Имай предвид, че ако някой се контузи, пътуваш за световното", казва асистентът на Руди Фьолер. Уви, Пачински не стига до Бундестима. Още веднъж той е близо до участие на Мондиал - този път в Германия през 2006, но с екипа на... Полша.
От футболния съюз във Варшава се обаждат на главния редактор на списание "Бунд" с въпрос дали Нико няма полски корени.
Неговата баба е полякиня и той вади документи и гражданство за две седмици. В навечерието на шампионата селекционерът Павел Янас му казва, че съставът е окомплектован.
След фойерверка в Бундеслигата, Нико изпада 4 пъти за 5 години с 3 различни отбора. В периода му в Аален започва да се увлича по хазарта.
"Веднъж един пич, който поддържаше стадиона, ме заведе на някакво място да играем покер - спомня си Пачински. - На едно от раздаванията имах 4 аса. Противникът ми имаше роял флъш. Явно в тестето имаше 5 аса. Но с тези момчета не можеше да се спори. Казаха ми: "Дължиш ни 8600 евро". Дори дойдоха да ме търсят в клуба. Казах на президента да оправи нещата. В края на месеца получих към 500 евро заплата. Останалите 8600 бяха отишли за погасяването на дълга."
След 3 сезона в родния Унион Берлин Пачински е уволнен заради "пристрастяване към хазарта" - теза, която той оборва с помощта на психолог в съда.
След Унион поритва за Динамо Дрезден и куп други отбори в регионалните лиги, но едновременно с това започва да работи, за да се издържа. Помага в кухнята на ресторант, става куриер, дори гробар. През 2018 година отново е в заглавията на вестниците, след като започва да кара автобус от градския транспорт към най-голямата фирма в Хамбург. Пресата изкарва и заплатата му: 2365 евро брутно.
"Това е типично за германеца - да гледа какво има съседа, каква кола кара, колко изкарва. Мисля, че единствено не бих се върнал да карам валяка, с който асфалтирахме. Миризмата и жегата бяха убийствени - разказва Нико. - Мислех си дали да не стана порнозвезда. Но бившата ми жена каза: Това не е за тебе."
Пачински има три деца от олимпийската фигуристка Мариана Кауц, живее в едностаен апартамент в Хамбург и залага по 50 евро месечно на футболни мачове.
