През 1990 г. младежкият национален отбор на СССР спечели европейското първенство, а лидерът на тима на Сборная, както и един от най-добрите играчи в страната, беше Игор Доброволски.
Веднага след шампионата на Стария континент той излезе да играе в чужбина и дори спечели Шампионската лига.
На хартия постигна немалко, но като че ли можеше да покори много по-високи върхове с безмерния си талант.
Доброволски е роден в Украйна, в района на Одеса. Той обаче започва футболната си кариера в съседна Молдова. Забелязан е на детски турнир в Тираспол и му е предложено да остане. Оттам се премества в школата на кишиневския клуб Нистру (сега Зимбру), който е смятан за най-реномираният в страната.
Дебютира при мъжете на 17-годишна възраст и въпреки крехката си възраст и още по-крехката си физика, се справя забележително добре. "Играх страхотно в един мач срещу Днепър - спомня си Доброволски. - Треньорът им Владимир Йемец ме хвана за ръка, заведе ме в съблекалнята им и каза пред играчите си: "Вижте кой ви победи - един 40-килограмов, от които 35 в главата."
През първия си сезон Доброволски вкарва пет гола, а през втория увеличава сметката си почти тройно - 13. Закономерно получава повиквателна за юношеския национален отбор на СССР, където се среща с легендарния Анатолий Бишовец.
В крайна сметка Игор прекарва по-голямата част от кариерата си под негово ръководство. И със сигурност - най-успешната.
По думите на Анатолий Фьодорович, младият Доброволски бързо е започнал да проявява лидерските си качества. "Той имаше собствено мнение, собствено разбиране за футбола. Самооценката му беше висока и от него лъхаше увереност. Това ми харесваше. Игор стана капитан на отбора и всички играчи се обединиха около него", разказва Бишовец.
Когато Доброволски е на 18 години, той е най-желаният млад талант на територията на необятния СССР. Халфът, на когото му предстои наборна военна служба, е мишена на ЦСКА Москва, Динамо Москва и Динамо Киев.
Но хитрият Валери Лобановски, старши треньор на киевчани, е с един ход пред останалите и се договаря с ръководството на Нистру Игор да се присъедини към украинския гранд.
Молдовците удържат на думата си, но футболистът бяга още след първия си ден в Киев. Причината е кадровата политика на клуба.
"Казаха ми, че ще трябва да поиграя няколко години в дубъла, преди да получа шанс в представителния отбор. Просто такава беше системата на Лобановски. Този факт ме разстрои и си тръгнах", обяснява решението си Доброволски.
Лобановски обаче не иска да го изпусне с лека ръка и праща хора, които да го върнат обратно, но те не успяват да го намерят. Непокорният младок се крие известно време на базата на Нистру, след което отново се озовава в Динамо, но вече московското. "Отведоха ме в Новогорск за около месец и половина. Не ходих никъде и ядях едно и също всеки ден - кифли с мляко. След това положих клетва и останах в Динамо Москва", спомня си Доброволски.
Именно като играч на "бяло-сините" получава първата си повиквателна за националния отбор на СССР. Дебютира през 1986 г. при селекционера Едуард Малофеев. Любопитното е, че Игор не отпада от Сборная, дори когато тимът е оглавен от Лобановски.
До края на 80-те и началото на 90-те Доброволски вече е един от най-добрите играчи в страната.
През 1988-а вдига олимпийската титла, а две години по-късно и тази от младежкото европейско първенство. Селекционер на двата съветски тима, както и на Динамо Москва е Анатолий Бишовец. По-късно те ще се срещнат и в двата представителни национални отбора - на СССР и на ОНД.
През 1990-а започва европейското пътешествие на Игор.
Порто и Монако се интересуват от него, но Динамо го продава на италианския Дженоа. "Отидохме на тренировъчен лагер и шефовете ми казаха, че се разделяме. Ако трябва да бъда честен, стана ми неприятно, защото не исках да си тръгвам", признава Игор много години по-късно.
Дженоа обаче го взима, както се казва, "в резерв". Тогава в италианското първенство има ограничение на броя на легионерите - не повече от трима чужденци в отбор. А Игор е четвъртият в генуезкия тим. Два пъти е изпращан под наем - първо в испанския Кастейон, а после в швейцарския Сервет. Но те са доста ниска топка за младока, който мечтае за Реал Мадрид. "О, Боже, колко пъти Дженоа ми съсипа плановете...", изригва той в интервю през 1993-та.
Същата година той подписва с Марсилия и печели Шампионската лига, но не се задържа за дълго край Лазурния бряг, тъй като аставникът на южняците Реймон Гуталс не е голям почитател на съветския халф. Не за друго, а заради това, че е доведен без знанието му от президента Бернар Тапи, който след триумфа в Европа е завъртян от мащабен корупционен скандал.
Така Доброволски се завръща в Динамо Москва.
Веднага получава капитанската лента и започва да играе така, сякаш никога не си е тръгвал. През първия сезон след завръщането си вкарва шест гола и дава осем асистенции. В края на шампионата дори е включен в "Списък 33" за излъчването на най-добрия играч в страната.
Година по-късно обаче Доброволски отново заминава за Европа - този път за да се присъедини към Атлетико Мадрид. Ситуацията в Русия повлиява на избора му. "Бях в Москва, когато танковете стреляха по Белия дом. Просто беше опасно да се остане там", разказва Игор.
Втората му европейска авантюра се оказва също неуспешна. В 19 мача за Атлети той вкарва само един гол и бързо си стяга багажа от "Калдерон". Следва период във Фортуна Дюселдорф, с който изпада от Бундеслигата и играе няколко години във втория ешелон - много ниско ниво за някогашния най-добър футболист на СССР.
Поради много причини Доброволски така и не успява да разгърне напълно таланта си. Завършва кариерата си на 32, а по-късно признава, че това решение е било продиктувано и от аерофобията, която някак успявал да прикрива, но в един момент страхът от летене започва да го съсипва.
След като окачва обувките на пирона, Доброволски се установява в Молдова. Там той води местните Тилигул-Тирас, Дачия и Верис. На два пъти застава и на поста селекционер на националния отбор (2006-2009, 2016-2017). Първият и засега единственият му опит като наставник зад граница е през 2015 г. в руския Сахалин.
От януари 2018 г. Доброволски оглавява Динамо-Авто от Тираспол. Миналата година отборът завърши четвърти в шампионата на Молдова и се класира за Лига Европа, където загуби от Вентспилс.
През 2013 г. Игор Иванович се сблъска със сериозен здравословен проблем.
По време на турнир за ветерани се почувства зле и бе диагностициран с инфаркт. Слава Богу, размина се с най-лошото. Лекарите му казаха, че трябва да спре цигарите, които с такова удоволствие пушеше през цялата си кариера. Но и досега не е преодолял зависимостта си.
Някогашният талант на съветския футбол днес бяга от светлините на прожекторите. Твърди, че няма какво повече да се каже или напише за него.
"Мисля, че играех с едва 70% от възможностите си - сподели Игор в едно от последните си големи интервюта отпреди повече от 20 години - Какво пропуснах ли? Вероятно да намеря стабилност. Да намеря подходящ клуб, в който да играя 3-4 години. Но не съжалявам за нищо. Единствено за нещастния си трансфер в Дженоа."
