Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Зверско убийство, рак, инфаркт и катастрофи: Прокълнатият финал за Купата на СССР от 1991-ва

Зверско убийство, рак, инфаркт и катастрофи: Прокълнатият финал за Купата на СССР от 1991-ва

От април 1990-а до юни 1991-ва се провежда юбилейният 50-и турнир за Купата на СССР. По традиция интересът към надпреварата е голям, а запалянковците в Съюза няма как да предполагат, че стават свидетели на предпоследното му издание.

Всъщност някои знаци вече са налице. Много срещи приключват със служебни резултати заради бойкота на грузинските и литовските клубове след започналия разпад на СССР.

Носителят на трофея от 1990-а Динамо Киев е изхвърлен на 1/16-финалите след служебна загуба, въпреки че помита Текстилщик със 7:1 на реванша в Украйна, след като първият двубой в Камишин завършва 0:0.

В крайна сметка до финала достигат московските ЦСКА и Торпедо и 23 юни се превръща в празник за руската столица.

Близо 40 хиляди се стичат на "Лужники" и гледат страхотен мач. Торпедовци повеждат, а до средата на второто полувреме "армейците" обръщат до 2:1 в тяхна полза. Четвърт час преди края Торпедо изравнява, но минути по-късно ЦСКА вкарва трето попадение и печели петата Купа на СССР в историята си.

30 години по-късно това московско дерби на финала се помни не толкова с интересния му развой, колкото с проклятието, което тегне над него. От участвалите 27 футболисти - седмина вече не са сред нас.

Юрий Тишков, автор на двата гола за Торпедо, е зверски убит преди 18 години, а съотборникът му Сергей Шустиков почина на 7 януари 2016 г. в обятията на съпругата си след сърдечен удар. Първият, който си отива е вратарят на "армейците" Михаил Ерьомин. Загива на 23 в автомобилна катастрофа веднага след мача. Виктор Янушевски, Алексей Юшков, Дмитрий Бистров и Валери Бошин също починаха.

Михаил Ерьомин (загива на 23 в автомобилна катастрофа)

Голямата радост от спечелването на Купата в лагера на "армейците" бързо е пометена от трагично събитие. "Ерьома катастрофира, вече го няма", казва Павел Садирин в пет сутринта на капитана на отбора Дмитрий Кузнецов. Михаил се прибира с приятел от рожден ден. Очевидец твърди, че колата, зад волана на която е познатият на играча, пука гума и навлиза в насрещното платно, след което следва фатален челен удар. Шофьорът загива на място, а вратарят прекарва седмица в реанимацията: сърцето му продължава да бие, но мозъкът му е безвъзвратно увреден...

Виктор Янушевски (на 32 години е намерен мъртъв в хотел в Берлин)

Той е най-възрастният в състава на ЦСКА и съотборниците му го наричат Дядо Витя. Пристига при "армейците" със статута на легенда на Динамо Минск. Опитен защитник е и уважавано име в съветския футбол. След спечелването на трофея се мести в Германия и заиграва в берлинския Тенис Борусия. Играе рядко и не е щастлив в новия си тим. "На Витя му беше трудно там. Германците са затворени хора, а той почти не знаеше езика. Когато го чувах, усещах тревожност. Звучеше така, сякаш се притеснява, че не може да намери изход", спомня си съпругата на футболиста. Янушевски е намерен мъртъв в хотелска стая в Берлин. Версиите за смъртта му са различни. Семейството му твърди, че си е отишъл заради тромб, а най-разпространената е, че се е обесил в банята, неспособен да устои на депресията.

Алексей Юшков (загива на 29 в автомобилна катастрофа)

В Торпедо Юшков прекарва само един сезон - този, в който отборът стига до финала за Купата на СССР. Защитникът е легенда на Уралмаш с почти 300 мача за клуба от Екатеринбург. През 1996 г. преминава във ФК Носта, където приключва не само кариерата му, но и животът му. Юшков умира след ужасяваща катастрофа в Новотроицк.

Юрий Тишков (убит на 31 години)

По време на кратката си кариера (приключва на 27 заради тежка контузия) Тишков играе само за три клуба: Торпедо, Динамо и Рубин. В Казан има огромни проблеми. От клуба не искат да му изплатят полагащите му се 25 хиляди долара и той осъжда Рубин. Взима си парите, но приближени на ръководството го заплашват и упражняват тормоз срещу него и семейството му. Нещата са толкова сериозни, че за известно време те не излизат от апартамента си.

По-късно Тишков следва в Юридическата академия и Висшето училище за треньори. В началото на новото хилядолетие бившият футболист се потапя в набиращия инерция мениджърски бизнес. Привлечен е от приятеля си от детството Максим Челцов, който работи като заместник генерален директор на Сатурн, собственост на авторитетния бизнесмен Олег "Шишкан" Шишканов. Под неговата "шапка" се формира група мениджъри, в която се включва и Тишков. Бившият футболист поема фирмата "Звездна лига" и получава мениджърски лиценз.

През зимата на 2002 г. осъществява първата си голяма сделка - трансфера на Дмитрий Смирнов от Торпедо-ЗИЛ в Спартак Москва. Според разследването именно този трансфер е основната причина за убийството на начинаещия агент. Смирнов се е разбрал с Тишков и Евгений Гинер да отиде в ЦСКА, но в последния момент отказва на президента на "червено-сините" и парафира със Спартак.

Друга версия, също свързана с мениджърската дейност, е конфликтът с Павел Андреев. По това време и двамата се борят да представляват Андрей Аршавин, Александър Кержаков и Владимир Бистров. Ден преди убийството Тишков се завръща от Санкт Петербург след преговори с потенциалните си клиенти и суперзвезди на Зенит. Идва си в Москва доста напрегнат: "Володя, може би ще се наложи да ми станеш шофьор", каза ми изненадващо той. Юрий обичаше колите, но по някаква причина се нуждаеше от друг човек до него. Може би, за да се чувства по-спокоен", спомня си брат му.

За изненада на близките на бившия футболист, Челцов изтъква, че убийството е извършено на битова основа. Той е последният, който вижда Тишков жив: двамата вечерят заедно в московски ресторант на 10 януари. Около 2:00 ч. през нощта, пред входа на блока, в който живее, Юрий е прободен 33 пъти с нож. Не умира веднага, а от кръвозагуба.

Убиецът му все още не е открит. "Изглежда, че им е изгодно да не се занимават със случая - оплаква се майката на Тишков, Галина Григориевна. - Първият следовател, Кузнецов, ми каза: "Основният заподозрян е недосегаем". Тези думи все още разрязват сърцето и душата ми."

Дмитрий Бистров (умира на 37 години от пневмония)

През 2005 г. Бистров вече от няколко години се опитва да пробие в треньорството. По покана на приятеля си Сергей Колотовкин отива в Серпухов, за да тренира Локомотив-М. Но двамата не работят дълго заедно. След къпане в реката Бистров си отива за една седмица.

"Два пъти се опитаха да го заведат в болницата, но Бистров се запъна - спомня си бившият капитан на ЦСКА Кузнецов. - Мислеше си, че ще се излекува у дома. А когато лекарите дошли за трети път, той вече не разпознавал никого. Все пак го закарали в болницата, но почина на следващия ден. "

"Написаха в документите, че е умрял от двустранна пневмония - казва Колотовкин. - Но в днешно време хората не умират от обикновена пневмония. Очевидно това беше някакъв фокален вирус - нещо като сегашната корона. Симптомите са подобни. Когато отидох до Димка, за да го видя, той вече беше доста зле: не ме позна, задушаваше се и не можеше да говори."

Валери Брошин (умира на 46 години от рак на гърлото)

Съдбата на Брошин е истинска трагедия на човек с невероятен талант. Животът му изпълнен с трудности, а краят му също е драматичен. Дълго време се оплаква от болки в гърлото, а когато отива на лекар, се оказа, че има рак. В последната фаза. Брошин претърпява курс на лъчетерапия и операция, но нищо не може да му помогна и болестта прогресира бързо. Отива си през март 2009 г.

Сергей Шустиков (умира на 45 години от инфаркт)

Съотборниците му го помнят като талантлив, весел, изпълнителен и справедлив човек и приятел. От 2009-а до 2014-а е в треньорския щаб на ЦСКА, след което става треньор на несъществуващия вече московски Соларис.

През януари 2016-а му става лошо. "Стана нещо със зрението ми, не виждам", каза ми той. Това беше първият пристъп - ​​спомни си съпругата му Наталия. - Подозирам, че беше инсулт, но премина. Серьожка дори не разбра. Попита ме: "Заспах ли, какво стана?!". Извикахме линейка, която се забави почти час и половина. А когато го връхлетя за втори път, всичко приключи. Мисля, че вече беше инфаркт."

Според съпругата му Шустиков не е имал никакви сърдечни проблеми.



Най-коментирани

Най-четените