Ако изхвърлите пластмасова бутилка на брега в Калифорния, теченията в Тихия океан ще я поемат и завъртят на огромна площ - през Мексико, до Екватора, после на север до Япония и накрая отново на изток, докато стане част от Голямото тихоокеанско сметище.
Това е обширна област в Тихия океан, където се събират хиляди и хиляди тонове пластмаса, изхвърляни от десетилетия. Теченията в океана се въртят в кръг, а водата между тях е относително стабилна и спокойна. Благодарение на това боклуците се събират в центъра на водовъртеж - между Калифорния и Хавай.
Големината му е трудно да се изчисли, но се смята, че е поне 1,6 млн. кв. км., или два пъти колкото щата Тексас, и в него има поне 80 000 тона пластмаса.
Сметището не е точно остров - макар гъстотата на пластмасата във водата да е голяма, боклуците не са плътно свързани и залепени като огромен пластмасов сал.
Състои се от остатъци най-вече от риболовната индустрия - бутилки, щайги, контейнери, въжета, мрежи, както и от боклука от цунамито след огромното земетресение в Япония през 2011 г. Остатъците плават на различна дълбочина - някои са на или точно под повърхността, други - на 100 метра надолу. Затова и Голямото тихоокеанско сметище не може да бъде снимано от сателит.
Цялата тази пластмаса може да бъде пагубна за екосистемата. С времето тя се разпада на все по-малки частици, които стават част от водата и биват поглъщани от организмите, които живеят в нея. Така тя попада в хранителната верига.
Смята се например че вид албатроси, които обитават атол насред Голямото тихоокеанско сметище губи около една трета от малките си заради това, че пилетата се хранят с пластмаса.
Оказва се обаче, че сметището развъжда и собствен живот. Проучване, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution, показва, че морето от пластмаса е дом на видове, за които се смята, че виреят само по бреговете - различни видове малки ракообразни и морски анемонии - вид безгръбначни хищни животни. Оказва се, че десетки подобни създания не само оцеляват далеч от естествения си хабитат, но и процъфтяват насред океанското сметище, на хиляди километри от брега.
Откритието предполага, че замърсяването с пластмаса в океана може би дава възможност за появата на нови плаващи екосистеми на видове, които иначе не са в състояние да оцелеят в открития океан. Тъй като пластмасата не се разгражда и може да се носи из водата дълги години, това позволява на различни създания да оцеляват по нея и да се размножават с години.
"Беше учудващо да установим колко често се срещат видове, които са характерни за крайбрежните води. Те бяха върху 70% от останките, които изследвахме", обяснява пред Си Ен Ен морският биолог Линзи Харам от Националния институт за храни и земеделие на САЩ. Тя е и водещ автор на проучването.
Тя и колегите ѝ са изследвали 105 пластмасови отпадъци, събрани от Голямото тихоокеанско сметище в края на 2018 и началото на 2019 г. Открили са 484 безгръбначни организми от 46 различни вида, като 80 на сто от тях обикновено се откриват в крайбрежни хабитати.
Това пък означава и че по пластмасата няма толкова видове, типични за откритото море, където се намира сметището - не и колкото са били очакванията на учените. Всъщност по две трети от остатъците се оказва, че има и от двата вида организми.
Все още обаче не е ясно какво означава това откритие и какви биха могли да бъдат последствията от появата на нови видове в открития океан.
Според Харам е вероятно те да си съперничат за място и хранителни ресурси, както и да се ядат едни други. Открити са и данни, че част от крайбрежните безгръбначни анемонии ядат местните видове организми.
Това може би е и едно от обясненията как крайбрежните безгръбначни намират храна в част на океана, известна като хранителната пустиня заради отдалечеността си и липсата на ресурси.
Не е ясно и как новите видове се озовават и оцеляват в сметището - дали просто се закрепят за пластмасата и доплават до открития океан или колонизират и други отпадъци.
При предишни изследвания Линзи Харам също е откривала крайбрежни организми да се носят по плаващи пластмаси из океана. Край бреговете на Северна Америка и Хавай са откривани крайбрежни безгръбначни, носили се с години на пластмаси, изхвърлени в океана при земетресението в Япония през 2011 г. Сега обаче се оказва, че те направо са се установили по боклуците.
Пластмасата променя морските екосистеми по разрушителен начин, и ако видове от крайбрежието попадат в открития океан с нея, те може да започнат да променят фундаментално тамошните хабитати, предупреждават учените.
