За 10,76 млн. китайски младежи, прясно излезли от университетите на страната с дипломи за висше образование, се очертават доста мрачни и несигурни времена.
За последните няколко години Китай отбеляза рекорд в броя на завършилите висшисти, като те излизат на пазара на труда в момент, в който икономиката на страната губи способността да ги поеме.
Пандемията от коронавируса и стриктната политика на правителството в Пекин за Нулев COVID, която наложи затваряне на цели градове в началото и средата на годината, доведе до жесток удар за икономиката на страната.
Редица предприятия спряха работа за месеци, а други работиха при силно ограничен капацитет, като това носи със себе си и свиване на печалбите. А покрай спукването на имотния балон усещането за криза в Китай се засили допълнително.
Сега това води до нов осезаем проблем за властите - младежка безработица.
През 2022 г. тя стигна сериозни нива - от 15,3% през март тя скочи до рекордните 18,2% през април. През август дялът на младежите без работа е 18,7%, като това е сред най-високите досега, показват данни на националната статистическа агенция на Китай.
Това означава, че ако в момента според данните в градовете в страната живеят около 107 млн. младежи на възраст от 16 до 24 години, от тях около 20 млн. са без работа. Безработицата в селските райони не е включена в официалните данни.
"Това със сигурност е най-лошата криза на пазара на труда в Китай за младите хора за последните четири десетилетия", коментира пред CNN Уили Лам, старши сътрудник на фондация "Джеймстаун" във Вашингтон.
По думите му в момента тази масова безработица сред младите хора в страната се очертава като сериозен проблем за комунистическата партия. За ръководството в страната ще е от ключово значение да осигурят икономически растеж и стабилност на работните места, ако искат да запазят легитимност на властта си.
Един от най-сериозно засегнатите сектори е технологичният, където действията на регулаторите се доближиха до нива на репресии, а мащабните санкции на САЩ срещу Китай също оказват своята сериозна роля.
Някога развиваща се свободно от стриктно държавно наблюдение индустрия, технологичната сфера на Китай беше основният източник на високоплатени работни места за младите, образовани китайци. Сега обаче големите компании от сектора предприемат невиждани до този момент по мащаб съкращения.
Перфектен пример за това е гигантът в електронната търговия и облачните услуги Alibaba, който отбелязва в момента стабилен ръст в приходите си за пръв път от 8 години насам, когато стана публично търгувана компания.
Една от основните причини за това обаче фактът, че в първото полугодие на тази година фирмата беше принудена да съкрати работната си сила с над 13 хил. души - най-голямото освобождаване на персонал от самото съществуване на Alibaba.
Друга голяма технологична компания от Китай - Tencent, която се развива в областта на социалните медии и мобилните игри, също трябваше да се раздели с близо 5500 свои служители през юли тази година.
"Значението на тези най-нови съкращения в технологичната индустрия не може да бъде подценено", коментира Крейг Сингълтън, старши сътрудник за Китай от неправителствената организация "Фондация за защита на демокрациите".
Самият сектор има ключово място в стратегията на китайския лидер Си Дзинпин да направи страната глобален лидер в иновациите през следващите няколко десетилетия.
"Тези съкращения в последно време представляват двойна заплаха за бъдещето на Пекин - не само хиляди хора неочаквано се оказват без работа, но сега тези китайски технологични гиганти ще имат по-малко квалифицирани служители, които да им помогнат да създават иновации и да се разширят, за да се изравнят със своите западни конкуренти", обяснява Сингълтън.
"В бизнес средите има една поговорка - "ако не растеш, умираш". И тази проста истина заплашва да подкопае по-широките технологични амбиции на Китай", допълва той.
Но високите технологии не са единственият сектор, който е ударен от сегашната криза в Китай. Масови съкращения през последните месеци засягат и други браншове на китайската икономика, които доскоро се смятаха за сериозни стълбове.
Това разклащане на икономиката и още повече - загубата на толкова много работни места - е червена лампа за властите в Пекин, за които гарантирането на заетост за населението е водещ политически приоритет.
"Има нарастващи индикации, че крехкото доверие, което съществува между китайския народ и китайската комунистическа партия, започва да се разпада, а това може да доведе до разпадане на социалната кохезия", коментира Сингълтън.
Един от знаците за изтъняването на това доверие към властите бяха безпрецедентните протести на хора от средната класа покрай спукването на имотния балон в страната. Спирането на изплащането на ипотеките покрай ескалацията на имотната криза блокира много предприемачи от това да завършат строежите си на нови домове навреме.
По-рано тази година протести избухнаха и в Централен Китай, след като хиляди вложители не можаха да получат достъп до спестяванията си в няколко местни банки.
Сегашният проблем с младежката безработица идва на фона на предстоящия партиен конгрес на Китайската комунистическа партия, на който Си Дзинпин ще се бори за преизбиране за исторически трети мандат.
И макар експертите да са на мнение, че сегашните проблеми едва ли ще му попречат за това, този проблем може да се превърне в дългосрочен капан за Си.
Младежката безработица има потенциала да се развие до сериозна заплаха за икономическата и политическата стабилност на Китай, а в момента изглежда, че ръководството на страната няма работещо решение по въпроса.
Властите се ограничават до това да насърчават младите хора да се занимават с технологично предприемачество или да търсят работа в провинцията, за да облекчат натиска върху социалната система.
През юни тази година пък министерствата на образованието, финансите, гражданските въпроси и човешките ресурси и социалната сигурност излязоха с обща позиция, която нарежда на властите по места в страната да предлагат данъчни стимули и гаранции за заеми с ниски лихви за завършилите университет китайци в опит да ги привлекат към не толкова развитите райони, за да започнат бизнес там.
Правителството обаче изглежда продължава да игнорира една от основните причини за икономическото забавяне на Китай тази година - политиката за нулев COVID.
Докато по-голямата част от света започна да се отваря след глобалната пандемия и да рестартира бизнеса, Китай продължава да налага периодично локдауни върху големите градове на страната, където има само малък брой регистрирани случаи на заразата.
През август месец най-малко 74 града в Китай бяха поставени под пълна или частична блокада, което според изчисления на CNN е засегнало над 313 млн. души.
Тези ограничения продължават да нанасят щети върху китайската икономика, като според прогнозите на анализаторите за 2022 г. растежът ще е едва 3% или дори по-малко. С изключение на 2020 г. , когато пандемията започна в Китай, това ще отбележи най-ниския годишен растеж в страната от 1976 г.
За момента обаче властите в Пекин не предвиждат промяна в политиката си и мерките срещу коронавируса ще останат в сила поне още няколко месеца.
Това обаче е лоша новина за току-що завършилите висшисти в Китай - за тях това означава да се откажат от мечтите си да се присъединят към технологичната индустрия и да се обърнат към по-нископлатени държавни работни места с надеждата за повече стабилност.
