"Майтапя се, че мога да открия технологична компания", шегува се хирургът д-р Кевин Дебипаршад. Той е един от малкото специалисти, които се занимават с козметично удължаване на крака и казва, че пациентите му са все повече и повече.
Имал е пациенти от Google, Amazon, Facebook и Microsoft. Към момента, в който говори пред списание GQ, на различни етапи от процедурата в клиниката му в Лас Вегас са 20 софтуерни инженери. Повечето са мъже, но има и жени.
Подобна операция е изключително болезнена, процесът е дълъг и отнема поне една година. Освен това е много скъпа - от 70 000 до 150 000 долара - според дължината, която се добавя към крайника.
Пациентите на клиниката LimbplastX Institute на Дерипаршад, известен и като д-р Ди, са разнообразни, но имат една обща черта - те са влиятелни, богати и амбициозни и вярват, че ако са по-високи, това ще им помогне допълнително и в кариерното израстване. Хирургът е оперирал други лекари, актьори, хора от финансовия сектор, изпълнителни директори, а процедурата набира популярност сред хората, които работят и в технологичните гиганти.
Към лекаря се обръщат и транс мъже и жени - първите, за да станат по-високи, а вторите - по-ниски, тъй като и обратният процес - за намаляване на дължината на краката, е възможен.
При хирурга идват дори баскетболисти, въпреки че за спортист подобна процедура не е особено препоръчителна - тя може да увеличи ръста, но да повлияе негативно на бързината и повратливостта и в крайна сметка да направи човека по-малко атлетичен.
Като повечето козметични операции, и удължаването на крайниците не е измислено с цел подобряване на външния вид, а за пациенти с истински медицински проблеми - хора с различна дължина на крайниците, пострадали при травми и т.н.
Разработена е през Втората световна война от хирурга от СССР Гаврил Илизаров за лечение на комплексни костни фрактури и деформации на крайниците при ранени войници.
Процедурата е още по-ужасяваща, отколкото може да си представи човек. При нея крайникът се фиксира с апарат, наречен на създателя си - рамка на Илизаров. След това се чупи костта - често бедрената, а иглите на апарата се фиксират върху нея.
Кракът остава така с месеци, а устройството поддържа раздробената кост. В това време между разделените ѝ части започва да расте нова костна тъкан, която запълва малките празнини и така след месеци костта зараства и кракът е удължен.
Рамката на Илизаров се използва все още, но в практиката са навлезли и титаниеви пластини, които се поставят в костта вместо иглите от апарата на съветския хирург. Пластините се разтяга с магнити с по един милиметър всеки ден в продължение на месец и половина. Така костта зараства и се получава нова тъкан според зададената дължина.
Така поне няма отворени рани, но разтягането и възстановяването си остават почти същия ужасяващ процес на месеци в леглото и болка. Разтягането на пластините в костта опъва и нервите и мускулите около тях, а болката е нетърпима и налага месеци на болкоуспокоителни.
Пациентът нито може, нито трябва да ходи в продължение на месеци. През това време по няколко пъти на седмица се ходи на физиотерапия, по време на която буквално се учиш да ходиш отново.
Естествено, рисковете от усложнения далеч не са малко - от увреждане на нерви, през опасност от кръвни съсиреци до лошо зарастване на костта.
"Хирургичните техники и технологията се развиха много в последните десетилетия и процедурата е по-безопасна. Но тя си остава комплексен процес с висок риск от усложнения, тъй като с костта трябва да "пораснат" още мускули, нерви, кръвоносни съдове и кожа", обяснява пред Би Би Си проф. Хамиш Симпсън от Асоциацията на британските ортопеди.
Неслучайно обикновено подобна операция се сравнява с травмите и лечението, които се налагат, когато човек бъде блъснат от автобус.
За капак подобна процедура е неестествена. След като допълнителната височина идва от краката, това променя пропорциите и човек изглежда странно, особено когато е гол - бедрото му изглежда неестествено дълго.
Защо хората си причиняват подобно нещо?
"Забелязах, че на високите просто им е по-лесно", казва пред GQ Джон Лавдейл, който е в процес на възстановяване от операцията. Той дори не е бил чак толкова нисък - 172 см, но сега вече е 180 см. Работи като системен инженер за правителството, живее в Пенсилвания и има три деца.
"Много от пациентите виждат това като инвестиция в себе си, без задължително да е в романтичния спектър", обяснява д-р Ди. Ръстът е изключително важно нещо, според него се определяш сам себе си, както и как виждаш света и той теб. Едно е да си нисък и да гледаш отдолу, а друго - да си висок и да имаш по-широк поглед към останалите.
Лекарят твърди, че в последните години броят на пациентите му се е удвоил и стига до 50 души на месец. Пандемията доста помага, тъй като хората имат повече време, както и възможност да се възстановяват, работейки от вкъщи.
Данни на Би Би Си също сочат, че през водещите центрове в САЩ, Германия и Южна Корея през процедурата ежегодно минават стотици мъже и броят им расте.
В това има логика. Куп козметични операции вече се приемат за нещо съвсем нормално, включително все повече сред мъжете.
В същото време над ниските мъже още тегне сериозна стигма. Те имат по-малък успех сред жените, все още е сравнителна рядкост да се види мъж с по-висока от него жена, а изследвания сочат, че по-ниските мъже имат по-малък шанс за кариерно израстване.
Заради общо самочувствие, отхвърляне от жените, кариерни успехи - мотивите за операция за удължаване на краката са разнообразни, подобно на тези при останалите видове естетична хирургия.
Горепосочените проблеми могат да бъдат решени от д-р Ди срещу 70 000 долара за стандартната операция за удължаване на краката с 7,6 см - или 3 инча. При нея процедурата се прави само върху бедрената кост и процесът трае една година.
Възможно е обаче и двойно удължаване - с 15 см или 6 инча, при което обаче се чупи и тибията - най-дебелата кост в подбедрицата, известна и като голям пищял. Това вече струва 150 000 долара.
Като повечето технологии, и тази се развива. Пластините, които се поставят в костите също се променят, и от догодина се чакат на пазара такива от неръждаема стомана, която е по-здрава от титана и ще позволи на пациентите да проходят почти веднага след операцията.
Но пак си остава доброволно подлагане на удар от автобус.
