Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ядат купища масло и сирене, а не са дебели: Френският парадокс

Не, не е заради виното Снимка: iStock
Не, не е заради виното

Във Франция храненето е свещен акт. Французите сякаш не забелязват как останалият свят е полудял по здравословния начин на живот и блажено ядат пълни с масло кроасани, огромни количества мазно сирене, колбаси и фоа гра, тежки сосове и всевъзможни калорични десерти.

Поливат всичко това редовно и обилно с вино, а обедната почивка, в която почти всичко затваря за часове и хората се отдават на хранене, е закон.

Но французите не изглеждат дебели, въпреки сериозните количества мазнини, месо и алкохол, които поглъщат.

Това кара нас, останалите простосмъртни, да се чудим дали са някакви генетични късметлии, или има някаква друга уловка, защото - гарантирано - ако ние ядем толкова масло и камамбер, резултатът ще счупи кантара доста бързо.

Този въпрос вълнува и науката от доста време и преди няколко десетилетия му е дадено име: Френският парадокс. Той произхожда от проучвания, които показват, че въпреки високия прием на мазнини, нивата на коронарна болест на сърцето и на сърдечно-съдови болести сред населението на страната са относително ниски.

Освен това Франция е сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-дълга продължителност на живота и най-ниска смъртност.

Тези кроасани сякаш изобщо не им се лепят. Снимка: iStock
Тези кроасани сякаш изобщо не им се лепят.

От тогава са давани доста обяснения за парадокса. Едно от тях е, че по-ниската заболеваемост се дължи точно на консумацията на червено вино и благотворните свойства на полифенолите и антиоксидантите в него. По въпроса има десетки проучвания, като всяко следващо противоречи на предното и няма категорично доказателство, че точно виното е еликсирът на живота.

Освен това всички евентуални ползи касаят умерена консумация от не повече от чаша на ден, а французите рядко се ограничават с толкова.

Някои твърдят, че става дума за грешка - когато парадоксът е оповестен през 90-те години на миналия век, той представлява моментна снимка. Медици предполагат, че повишената консумация на мазнини ще се отрази след 10-20 години и заболеваемостта ще скочи.

Само че и в момента Франция е сред страните в ЕС с най-ниска смъртност от сърдечно-съдови болести - под 30 на сто от случаите се дължат на тях при около 65 на сто в лидера България.

Други пък припомнят, че Франция все пак не е пощадена от епидемията на 21 век. Близо 50 на сто от французите са със затлъстяване или наднормено тегло, сочат данните от 2021 г. 17 на сто от хората са със затлъстяване, макар че ръстът спрямо 2012 г. е само 2%. Сега обаче в страната има двойно повече болестно затлъстели в сравнение с 1997 г.

И макар при хората с наднормено тегло процентът да пада - сега те са 30 на сто, при 32% през 2012 г., реално близо половината население на страната е с тегло над нормата.

Но, поне засега, това не дава отражение в другите показатели - за болести и смъртност.

Доста логично звучи друго обяснение, което включва цялата култура на хранене и диета на французите.

Те ядат много мазнини - дори повече от американците - 171 гр. срещу 157 гр. на ден, 4 пъти повече масло, 60% повече сирене и три пъти повече свинско. Но порциите във Франция са малки и хората там ядат по-малки количества.

Французите се хранят бавно, а това винаги засища по-добре. Хората, които ядат бързо по правило поглъщат по-големи количества, защото отнема до 15 минути сигналите за ситост да стигнат до мозъка.

За това допринася и почитта към храненето - французите държат на качествените продукти и им се наслаждават. Те се хранят на масата, а не пред телевизора или с книга в ръка, така че цялото им внимание е към ястието. Така рискът от преяждане намалява.

За французите е важно продуктите да са качествени, а храненето - наслада. Снимка: Getty Images
За французите е важно продуктите да са качествени, а храненето - наслада.

Освен това видът на мазнините е от голямо значение. Мазнините в маслото и сиренето са естествени и тялото ги обработва по-лесно. Далеч по-трудни за метаболизиране от организма са хидрогенираните мазнини - например палмово масло и маргарин, които - за разлика от почти целия останал западен свят - не са на почит във Франция. В хидрогенираните масла има и повече транс мазнини, които са свързани в по-голяма степен с рискове за здравето.

Други особености на френската диета са високият прием на риба и морски дарове, както и на плодове и зеленчуци.

Освен това, въпреки че не отказват и десерт, французите всъщност не консумират толкова много захар. Например т.нар. здравословни храни с ниско или никакво съдържание на мазнини компенсират вкуса с добавяне на захар. Във Франция нискомаслените продукти не са популярни и няма скрит прием на захар.

Благодарение на по-бавното и засищащо основно хранене, там няма практика за похапване между храненията и за ядене на снаксове.

И далеч не на последно място - във Франция не са масови другите "виновници" за затлъстяване и последващите сърдечно-съдови болести - подсладените безалкохолни, дълбоко пържените храни, чипсовете и особено готовите и преработени храни. Вместо тях французите държат на пресните, сезонни, балансирани и естествени храни, сготвени от нулата.

Към всичко това трябва да се прибави и движението и високата физическа активност - в градовете за предпочитане е ходенето пеша или на колело, а хората масово се занимават и със спорт в свободното си време.

Затова по-скоро парадокс няма. По-скоро има френски начин на живот, от който бихме могли да научим много.

   

Най-четените