Повечето хора свързват розето с настроенията, ароматите и вкусовете на пролетта и лятото, което изглежда естествено, тъй като това вино примамва първо със своя искрящо оптимистичен цвят и после със свежия си плодов вкус. В него има нещо хем жизнерадостно, хем лекомислено, повърхностно и неангажиращо. И всичко това го прави привлекателно.
Неговата жанрова неопределеност произтича от технологията на производство. Класическото розе се прави от червени сортове по технология за бяло вино, поради което е леко, нежно и слабо таниново. Най-тривиалният сорт е Каберне совиньон, но може да са направи също от Сира, Зинфандел, Пино ноар, Мерло, Гренаш, Санджовезе и на практика от всеки червен сорт.
Някои винарни гъделичкат любопитството на потребителите с розета от нетрадиционни сортове. Добър пример са две розета с марката "Шансон" от каладок и марселан, които наскоро "Домейн Бойар" пусна на пазара.
В цвят от "сьомга" до стомана...
Особеното при тези вина е, че след като се смачка гроздовата каша, престоява с ципите само няколко часа (между 4 и 12) и после сокът се отцежда и ферментира отделно от твърдите части. От продължителността на настойването с ципите зависи интензивността на цвета и структурата на вкуса, тъй като от тях сокът поема багрилни вещества и танини. Това е най-деликатният момент в правенето на това вино.
Цветът може да варира от съвсем бледорозово (нарича се "сьомга" и стана много моден в последните години) до интензивно червено с нюанси на ягода, малина, череша, лучена люспа или праскова. Може да има и стоманен отенък (vin gris).
Плодовите аромати доминират
С какво хубавото розе примамва ценителите? То съчетава свежестта на бялото вино с аромата и плодовия вкус на младо червено. Все пак от него не може да се очаква дълбочина и многопластовост, както при едно класическо отлежало червено вино, нито щедрия букет, характерен за някои бели вина.
При розето най-често доминират плодовите аромати - ягода, череша, малина и вишна, украсени понякога с нюанси на цитрус и цветя. В него няма да откриете много от характерните за червените вина драматични нюанси на пикантни подправки, препечено, кожа или тютюн, нито акценти на ядки, мед, смокини, масло и бисквита, характерни за бели вина, лежали върху дрождите. Лишено от всичко това, розето си остава едно весело и бъбриво леко вино, което примамва преди всичко с плодова свежест.
Много хора си мислят, че розето се прави от смесване на бяло и червено вино или от бели и червени сортове. В страните с по-стари винарски традиции и по-консервативни регламенти подобни практики се смятат за недопустими (изключение е само розовото шампанско), но има винарни, предимно в Австралия, Южна Африка и Америка, където това отдавна се прави.
Преди няколко години в Европейската комисия имаше идея това да се разреши и за страните от ЕС, но тя бе посрещната крайно негативно от френски производители. След продължителни колебания и спорове се прие, че практиката все пак е допустима, стига това да е изрично означено на етикета.
По принцип винарството е дейност, в която, щом се наложи някое строго правило, щом се утвърди някаква традиция, веднага се намира някой, който да я наруши, да тръгне срещу правилото, за да провери да не би пък традицията да лишава любителите на виното от някой непознат и харесван нов вкус.
По силата на друго наложено от времето правило розето не отлежава в бъчви, но и тук някои винарни през последните години започнаха смело да експериментират и на пазара може да се сещнат интригуващи розета, нежно докоснати от американски или френски дъб.
Традициите не са това, което бяха
В миналото за световен еталон при този тип вина се смятаха френските розета от Долината на Лоара. Днес всички винарски страни ги произвеждат, поради което стиловете стават все повече. Сред ценителите се е наложило мнението, че европейските розета (в стил "Стар свят") са по-скоро сухи, докато американските са по-скоро сладки и по-близки до бялото вино.
У нас в миналото розето не беше особено популярно, но от десетина години повечето български винарни се състезават и в този жанр и някои предлагат впечатляващи вина.
В момента розето държи около 7% от световното винопроизводство и тенденцията е делът му да расте. Изглежда една от причините за неговата растяща популярност е, че допада на женската аудитория. Друга причина е неговата гъвкавост, което го прави относително лесно за съчетаване с много ястия.
Трета причина е, че то е сравнително евтино. Цената му може да е най-много двуцифрена. Розета за 100 долара, с които някои изби в Прованс преди две-три години опитаха да изпробват пазара, бяха по-скоро маркетингова екстравагантност. На върха на елитните винени класаци като правило няма розета.
Как да познаем доброто розе
Как да познаем доброто розе? Първо по цвета. В това отношение потребителите са облагодетелствани, защото почти винаги то е бутилирано в прозрачни бутилки, за да изпъква красивият му цвят. Той трябва да е изразително свеж, искрящ и интригуващ. Ако виното стои омърлушено в бутилката и ако няма блясък, значи нещо не е наред.
Ако цветът е атрактивен и привлекателен, най-вероятно ароматът и вкусът също ще отговорят на създадените очаквания.
Важно е да се знае също, че тези вина не могат да стареят. За предпочитане винаги е последната реколта. Розета, които могат да отлежават две или три години, са рядкост. При това стареенето при тях не подобрява качествата, както е при червените и някои бели вина, а в най-добрия случай след престоя в бутилката те успяват да се съхранят. Иначе казано, няма смисъл да се чака.
Трябва да се пие веднага, както пролетта и лятото внушават, че трябва да се живее сега.
