От десетина години Австрия се развива като една от най-интересните винени страни в света. Всякога жадната за нови и различни вкусове винолюбива публика вече добре познава най-типичните австрийски бели вина от сорта Грюнер велтлинер, както и местните ризлинги, които са по-различни (по-плодови и често с каменисти минерални нюанси) от немските и елзаските.
По-увлечените ценители допълват вкусовия образ на страната и с впечатления от качествени и много интересни местни сортове като Цирфандлер, Ротгипфлер или Ротер велтлинер. Нека добавим, че името на областта Щирия вече трайно се свързва с някои от най-добрите вина от Совиньон блан и Шардоне в света.
Прави впечатление също, че от няколко години страната предизвиква интерес и с качествени червени вина от местни сортове като Цвайгелт, Санкт Лаурент и Блауфренкиш.
Коя е причината за това развитие?
Като винарска страна Австрия има почти толкова стари традиции, колкото Франция или Италия. Началото на виноделието в тази част на Европа е свързано още с времето на римската колонизация, както и със Средновековието, когато са въведени някои ранни винарски стандарти.
Любопитно е, че заслуга за това имат същите монашески ордени на бенедиктинци и цистерианци, които създават и някои от най-известните днес апелации в Бургундия. Вековната история на този отрасъл все още личи и в запазените живописни винарски улички (Kellergasse) на много места в страната с миниатюрни изби в края на всеки лозов парцел.
За днешните производители обаче е ясно, че историята и традициите имат по-скоро декоративно-орнаментен характер и представляват само живописен маркетингов щрих от актуалния винарски образ на страната.
Общо в страната има около 46 000 хектара лозя, разположени в източните и югоизточните провинции Долна Австрия, Виена, Бургенланд и Щирия. Това са четирите основни винарски района, като във всеки от тях - на базата на почвени и климатични специфики, са обособени няколко по-малки винарски региони - общо 16.
Седем от тях са признати за DAC зони. DAC (Districtus Austriae Controllatus) е австрийската система за категоризация на вината според тяхната регионална типичност и качество. Въведена е през 2002 г. и включва районите Вайнвиртел (Weinviertel), Трайзентал (Ttaisental), Кремстал (Kremstal) и Камптал (Kamptal) в Долна Австрия и Среден Бургенланд (Mittelburgenland), Лайтаберг (Leithaberg) и Айзенберг (Eisenberg) в Бургенланд.
При първите четири индикацията DAC се отнася за вина от сортовете Грюнер Велтлинер и Ризлинг, при Лайтаберг - за вина от Пино блан, Шардоне, Грюнер велтлинер и Блауфренкиш, а при Среден Бургенланд и Айзенберг - само за Блауфренкиш.
Структурата на винопроизводството включва предимно малки семейни изби, обработващи между 5 и 10 хектара лозя, които сами бутилират и продават своите вина. В страната има около 6000 такива винарни.
За сравнение в България има над два пъти повече площи с лозя и двадесет пъти по-малко промишлени винарни. Интересното при Австрия е, че въпреки силно раздробеното производство браншът успява да поддържа твърде високо средно качество при вината.
Основни заслуги за това имат интерпрофесионалните организации на лозари и винари във всеки от четирите големи винарски района, както и Австрийският винен борд (Austrian Wine Marketing Board -www.austrianwine.com), създаден през 1986 г., за да насърчава доброто качество и да извади австрийските вина от анонимност на международните пазари.
Сортовата структура включва предимно бели сортове (70%), като основните са Грюнер велтлинер, Ризлинг, Велшризлинг, Пино блан, Шардоне, Траминер, Совиньон блан, Мускателер, Цирфандлер, Ротер велтлинер и др.
При червените водещи са три типични местни сорта - Блауер Цвайгелт (кръстоска между Блауфренкиш и Санкт Лаурент, създадена през 20-те години на миналия век от проф. Фриц Цвайгелт), Блауфренкиш и Санк Лаурент, но през последните години и международни сортове като Каберне совиньон, Пино ноар, Сира и Мерло дават окуражаващи резултати в австрийските изби.
Северните райони на Долна Австрия са специализирани основно в бели сортове (Грюнер и Ризлинг), а в южните (Карнунтум и Терменрегион) правят също качествени вина от Цвайгелт и Санкт Лаурент.
Средните и южните части на Бургенланд са определено червени и основният сорт е Блауфренкиш. Типичните сортове за Щирия поради климатични особености и вулканичните почви са Совиньон блан, Пино блан и Шардоне (Morillon). Характерен за областта около Виена е стилът Gemischter Satz.
Това са свежи бели вина от различни сортове, размесени в лозето, които се предлагат в типичните местни кръчми (Heurigen) и които австрийците често пият разредени със сода (G'spritzer). Тази специализация гарантира доброто качество на вината и прави страната много разнообразна и интересна.
"Vom Stein zum Wein" (да направиш от камъка вино) е мотото на една от най-известните винарни ("Prager") в областта Вахау. На тази максима е подчинено винарството и в други райони, особено в Трайзентал, Камптал, Кремстал и Лайтаберг, където лозята растат на стръмни, понякога терасирани, много каменисти терени.
Типичният австрийски вкус при белите вина е подчертано свеж (с фини киселини), плодов и много често с изразителни минерални нюанси на мокър камък и морски бряг.
Плодовата свежест с доминиращи аромати на череша и вишна е характерна също за най-разпространения червен местен сорт - Цвайгелт. Той е подходящ, както за млади и пивки всекидневни вина, така и за резерви, развити в барици, които добавят подправъчни тонове в аромата и балансират вкуса на вината.
Типичният за Среден и Южен Бургенланд сорт Блауфренкиш привлича с интензивни аромати на дребни горски плодове, черна череша и слива. Освен това натрупва високи киселини и танини, вината са с мощно и обемно тяло и имат значителен потенциал за стареене.
Много интересен и харесван от ценителите австрийски сорт е Санкт Лаурент. По характер вината се доближават до Пино ноар, но обикновено са с повече свежест.
Австрийските совиньони от Щирия, както стана дума в началото, са едни от най-добрите в света със свежи тонове на треви и коприва и пиперливо пикантен вкус.
През март 2009 Wine Advocate на Робърт Паркър публикува оценките на 640 австрийски вина и 260 от тях имаха над 90 точки. Интересното в случая бяха не толкова високите оценки при белите вина, а по-скоро високите оценки на някои червени, между които имаше блауфренкиш с 95 точки.
Тази класация би изглеждала малко разточителна, ако резултатите й по-късно не бяха потвърдени от други авторитетни винени издания и форуми. (International Wine Challenge, Decanter World Wine Awards, Wine Spectator)
Най-впечатляващо при австрийските вина е фактът, че индустрията е постигнала своите международни успехи през последните петнадесет години благодарение на внимателно премислена стратегия и търпеливо полагани рационални усилия.
Днес с около 1% от световното производство, от което една четвърт се изнася основно в Германия, Швейцария, САЩ, Холандия, Полша и Русия, страната все пак е забележима и разпознаваема сред ценителите по света, а това обещава и хоризонт за ново развитие.