"Пъбът е сърцето на Англия", гласи класическото описание на едни от най-хубавите кръчми в цял свят. Или най-хубавите - въпрос на предпочитания. Затова и приемаме лично всяко посегателство върху тази институция, ако ще и да не ни е родна.
Макар в случая посегателството да е върху пъб в Шотландия, ефектът е същият, включително и върху лично засегнатите жители на градчето Линлитгоу в Шотландия.
Веригата Greene King, собственик на заведението, обяви планове да преименува местния пъб от "The Black Bitch" - Черната кучка, на "The Black Hound" - Черната хрътка, в пореден изблик на политкоректност. Тъй като настоящото име звучи расистки.
Последва петиция, подписана от стотици хора от района, които настояват името да не се променя. То не е просто името на тяхната кръчма, а прякор изобщо на хората от Линлитгоу, който символизира легенда от 17 век. "Аз съм Черна кучка и се гордея с това", обяви местната жителка Бети Скот. "Това е историята ни. Смяната от "кучка" на "хрътка" също е сексистко", обяви друга жена от района.
Легендата за черната кучка гласи, че собственикът на хрътката е бил окован на дъб на остров сред близкото езеро, за да умре от глад, наказан за престъпление. Женското куче плувало нощем до стопанина си, за да му носи храна и вода. Местните са били толкова горди от верността и смелостта на кучката, че я превърнали в символ на града си, а местният герб е хрътка пред дъб.
От обратната страна са правозащитни групи, които смятат, че преименуването е единственото правилно нещо в 21 век, а собствениците са направили проучване, според което доста хора не се чувстват комфортно да ходят в пъб с подобно име.
"Тази политическа коректност е лудост. Не разбират легендата зад името и очевидно игнорират местната история", казва друг жител.
Веригата, която държи пъбовете обаче, е категорична - през тази година вече са преименувани още 4 кръчми - три "Черното момче" и една "Главата на черния".
Всъщност, голяма част от пъбовете в Британия - и в Англия, и в Шотландия, и в Ирландия, са институции. Те са лице на традицията по земи, където традициите са свещени. Затова и смяната на името, особено на по-старите, се приема със смесени до бурни чувства. Често имената им са част от историята и смяната им е като пренаписването ѝ.
Името pub идва от public house - обществен дом, и преди векове е обозначавал таверни и места, където всеки може да влезе, да се нахрани и да пие ейл, от частните домове. Почти няма британски град или село без свой пъб, които са отколешен център на общността, особено по малките населени места. И няма как да бъде разбрана или усетена британската култура, без човек да изпие по бира или сайдер в пъб.
За да може да се нарече едно заведение пъб, то трябва да е със свободен достъп за всички - без да са членове на клуба или местни жители(във Великобритания сме все пак); да се сервира наливна бира или сайдер, без да изисква консумация на храна - за разлика от ресторантите; да позволява напитките да могат да се купуват от бара, и да има маси, на които не се яде.
Често в пъбовете на телевизионните екрани вървят мачове, може да се играе снукър или дартс.
Освен уникалната задушевна и отпускаща атмосфера, те привличат и със старите си чаровни сгради и фасади, и, естествено, имената си, огромната част от които многовековни.
Сами по себе си те - и табелите, са част от историческото и културното наследство на Британия и свидетелстват за всичко - от исторически случки, през местния фолклор и занаяти до кралски или аристократични фигури и древни предци. Само една табела може да събере в себе си историята и миналото на цялото село.
По времето на Римската империя, например, сегашните пъбове са били таверни, които е било редно да бъдат обозначени с търговски знак, показващ на пътниците, че вътре се продава вино. Но тъй като по тези географски ширини е нямало кой знае колко много лозови листа, те са били заместени от храсти, които да обозначават, че това е пивница. Затова и има много пъбове с такива имена - "Храстът", "Свещеният храст", "Бикът и храстът".
През средновековието пък, когато таверните стават пъбове, т.е. обществени домове, стопаните започват да окачват обозначителни предмети отпред, така че страноприемниците да се различават от околните къщи. Имена като "Плугът", "Медният чайник", "Ботушът" или "Синята врата", са често срещани.
Другият подход пък е бил на страноприемници, които са приютявали пилигрими, рицари или кръстоносци по пътя им към Светите Земи. Те са се обозначавали именно като спирки за тях - "Главата на неверника", "Главата на сарацина", "Агнецът и флагът" - агнецът представлява Христос, а флагът - знакът на кръстоносците.
През 12-ти век повечето пъбове имат вече имена, но във времена, когато повечето посетители не могат да четат, са нужни ясни знаци, нарисувани на табели. И тъй като ейлът е основната стока, която се продава в пъбовете, табелите са в тази посока и обясняват днешните имена като "Пръчка хмел", "Купа ечемик", "Трите бъчви".
След това, през 1393 г. табелите стават задължителни със закон на Крал Ричард Втори. Затова и много кръчми приемат за табела "Белият елен" - личният знак на краля. Името в момента е четвърто по популярност за пъбовете във Великобритания. Друг популярен избор е "Короната", както и "Розата и Короната", с което е отбелязан краят на Войната на розите и обединението на червената роза на Ланкастър с бялата на Йорк при сватбата на Хенри Тюдор и Елизабет Йоркска.
Логично, много пъбове по онова време са носели религиозни имена, но след като Хенри Осми отделя английската църква от Римската, всяка връзка с католицизма е била заличена - "Св. Петър" става "Кръстосаните кръстове", а за най-сигурно се появяват "Главата на краля" и "Оръжието на краля".
"Кралският дъб" - третото най-популярно име на пъб днес, идва от победата над Принц Чарлз в Гражданската война, който, бягайки от войските на Кромуел, се спасява в короната на един дъб.
По линия на хералдиката е второто най-популярно име - "Червеният лъв" , тъй като лъвът е част от кралския герб, като има и бели, черни и златни лъвове. "Червеният дракон" е част от герба на Уелс, "Еднорогът" - на Шотландия, "Изгряващото слънце" е от знака на Едуард Трети, а "Белият глиган" - от емблемата на Ричард Трети.
По-нататък се появяват и пъбове за занаятите, типични за района, тъй като съответните занаятчии и търговци биха търсили себеподобни - "Златното руно" - за търговци на вълна, "При зидаря", "При строителя", "При ковача" и т.н. А покрай ловните полета и райони се събират ловците - в "Хрътката", "Лисицата и Хрътката", "Кучето и патицата" и прочее. "Птица на ръката" пък произлиза от страстта на Хенри Осми към лова със соколи, а "Петелът" - от времената, когато са били популярни боевете с петли.
През 18-ти век, когато хората започват да пътуват повече, стават актуални каретите - "Каретата и Конете", "Каруцата и Конете" и т.н.
Не е сложно човек да се сети кое е най-популярното име на пъб в Британия - "Короната". И защо по тези земи толкова държат на традициите.
