Ако битието пак
В миша дупка те завира,
То не ставай ти глупак,
С нас ела да пием бира
Из "Химн на биролюбците"
Прекрасна, освежаваща и вкусна - бирата е една от любимите напитки на хората по света. Тя е лека, приятна, влиза лесно, омайва неусетно и кара социалните задръжки да падат.
Прекрасно питие за горещите летни дни, тя охлажда, освежава и въобще е перфектен избор в компания с цаца, пържени картофки, пържола или просто с още една бира.
Една от най-приятните черти на бирата е, че я има в толкова много различни варианти, че за всеки човек и всеки вкус ще има подходящото пиво, което да отговори на личните търсения.
Как обаче да разпознаем тези различни видове бира? И какво ги различава едни от други?
Каква бира обичате да пиете
Тук ще ви предложим една кратка класификация на най-популярните видове пиво, както и какво можете да очаквате от всеки един вид като вкус.
Всъщност видът мая, който се използва за ферментирането, е нещото, което поставя основната разлика между двата най-големи типа бира - ейлове и лагери. Различните видове дрожди определят по какъв начин ще ферментира бирата (дали ще се издигне нагоре като пяна, или ще се утаи на дъното като каша), което, на свой ред, предполага и разликите в плътност на вкуса, тонове и т.н.
Така ейловете - най-старият стил бира, датиращ още от древността, използват дрожди, предизвикващи горен тип ферментация, при който дрождите се събират на повърхността като пяна, а самата ферментация протича при малко по-висока температура - между 15 и 25 градуса.
Поради по-високата температура се образуват повече гъбички и микроорганизми в сравнение с бирата, получена посредством долна ферментация, поради което тези бири са по нетрайни. Самите дрожди пък карат бирата да ферментира бързо и ѝ придават сладък, плодов вкус.
Различните видове ейл освен плодов привкус имат и по-високо алкохолно съдържание и се отличава с по-силен аромат и по висока плътност в сравнение с лагер бирите.
На свой ред, лагерите използват дрожди за т.нар. долна или ниска ферментация. Тази технология е по-нова в сравнение с ейла и се използва при създаването на по-масовите бири, които се продават днес.
При нея дрождите се утаяват на дъното, а при тях ферментацията продължава по-дълго време 4-6 дни и при по-ниски температури - от 5 до 15 градуса, а след това получената бира изисква да се съхранява при температура около 0 градуса по Целзиий.
Самата получена по този начин бира е по-лека, с по-малко аромати и задължително се консумира силно изстудена.
ВИДОВЕ ЕЙЛОВЕ
Предимството на ейловете е, че те имат изключително разнообразие откъм плътност на вкусовете. Различните видове дрожди за ейл добавят всякакви вкусове - от плодови до земни, така че има огромно разнообразие от възможности за изследване в този свят, включително сладки кафяви ейлове и пикантни бледи пшенични бири.
Pale ale / Светъл ейл
За този тип ейл е са типични по-горчиви, малцови и земни вкусове. Американският светъл ейл (American Pale ale) има по-силна хмелова нотка, понякога с цитрусови нотки. Светлият ейл в белгийски стил е по-сладък и с по-слабо изразен хмелов вкус, но може да бъде и леко пикантен.
India Pale Ales (IPA) / Индийски светъл ейл пък се отличава със засилени аромати на хмел, билки, цитруси или плодови аромати. Някои от тях могат да имат изявен горчив вкус, докато други да са по-свежи и цитрусови.
Общото между всички светли ейлове е, че те са прекрасно балансирани, имат страхотен вкус и си вървят с много различни храни.
Amber ale и Red ale / Кехлибарен и червен ейл:
В този тип бири попадат онези с по-наситен цвят и с по-богат вкус. Често имат вкус на карамел, сушени плодове или дори нотка на кафе. Тук си струва да се отбележи ирландският червен ейл, който има ниско съдържание на алкохол, мек вкус и прекрасен карамелен вкус.
Dark ale / Тъмен ейл
Тази категория попадат два вида бири - или в английски стил, който е сладък и изразено малцов, или в белгийски стил, който е малко по-сух и с ясни плодови нотки. И в двата случая се усещат аромат на карамел, някои подправки, както и сладки плодови аромати - стафиди или печена ябълка.
Brown ale / Кафяв ейл
Английският стил на кафяв ейл се отличава с по-сладък и ябълков вкус. Различните използвани сортове малц могат да повлияят в случая значително по отношение на вкуса и аромата на този недооценен стил бира.
Blonde ale / Златен ейл
Опитът на ейла да отговори на търсенето за лагер бири. Златният ейл е сух, горчив, с ясно изразен хмелов вкус и аромат, в който се усещат още земни тонове, цитруси и плодове. Златният ейл има прозрачен бистър цвят, в стъклените чаши се пени леко или умерено. По вкус е най-близък до India Pale Ale, макар и не толкова силен.
Wheat beer / Пшенично пиво
Когато пивоварът добави пшеница към сместа за варене, това придава на бирата повече пенливост, копринена текстура и специален вид сладост. Всъщност някои пшенични бири излъчват отличителен аромат на банан или дъвка. Пшеничните бири варират на цвят от бледосламено до наситено кафяво и всички те са освежаващи.
Тук попадат и белите пшенични германски бири, които залагат силно на пшеницата в състава на бирата. Интересен факт в случая е, че спорът за това кое име да се наложи за този тип бира - wheat beer / weizen/ weissbier / belgian white ale / witbier е по-скоро маркетингов, като там двете основни школи - германската и белгийската се борят за надмощие.
Sour Ale / Кисел ейл
Древен стил бира, който набира популярност през последните години, киселият ейл се приготвя от диви дрожди, подобно на хляба с квас. Тези бири са известни с тръпчивия вкус, който се съчетава добре с тропически плодове и подправки.
Belgian-style ale / Ейл в белгийски стил
Тези напитки са един цял раздел в бирите, тъй като тук попадат много различни стилове. Белгия може да е малка страна, но се е усъвършенствала до такава степен в пивоварството, че предлага впечатляващо разнообразие от стилове ейл, от кисели, червени и кафяви ейлове до мощни и високоалкохолни монашески бири, които отдават почит на монасите от региона, които първи започват да варят пиво.
Porter / Портър
Това е тъмен ейл с характерен винен привкус, силен малцов аромат и наситен вкус, в който едновременно присъстват и сладост и горчивина. Портърите не винаги имат високо съдържание на алкохол, въпреки общата представа. Портър е предшественик на стаут ейла - друг вид тъмен малцов ейл.
Stout / Стаут
Вид тъмен малцов ейл, който първоначално се прави в Ирландия като разновидност на портъра. Притежава по-плътно тяло и дава едно копринено усещане, докато я пиеш. Има лек вкус на овесена каша и карамел. Един от най-известните стаутове е бирата Guinness.
ВИДОВЕ ЛАГЕРИ
За разлика от ейловете, лагерите са по-скоро свежи и сухи, със специална способност да утоляват жаждата. Ето някои от ключовите играчи тук:
Pale lager / Светъл лагер
Бирата, която се пие най-много в момента - леко тяло, умерен хмелен вкус, освежаваща и утоляваща. Може да се съчетава лесно с голямо разнообразие от храни. Нищо чудно, че това е предпочитан стил за толкова много хора.
Pilsner / Пилзенер
Идваща от района на град Пилзен в Чехия, този тип бира е произведен за пръв път през далечната 1842 г. Оригиналния първообраз Pilsner Urquell, все още се произвежда там. Пилзенер е златиста на цвят, със силен хмелов аромат и сух завършек. Алкохолното им съдържание е около 5%.
Amber и Red Lager / Кехлибарен и червен лагер
При този стил лагер бири ечемикът и малцът са запечени до покафеняване, което дава по-тъмния и наситен цвят на пивото. Като ефект също така се получава лек и свеж вкус, но с със сладък аромат на карамел, напомнящ за по-тъмна бира.
Dark Lager / Тъмен лагер
Самите бири тук са сравнително леки, но въпреки това притежават богатите аромати, които бихте очаквали от тъмна бира, включително шоколад, кафе, меласа и джинджифилови сладки и други. Така че, ако обичате едновременно освежаващ, но все пак плътен вкус, тъмният лагер може да ви даде най-доброто от двата свята.
