Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-мразените храни и защо не можем да ги понасяме

Ако кориандърът има вкус на сапун, обяснението е в гените ви Снимка: iStock
Ако кориандърът има вкус на сапун, обяснението е в гените ви

Има ли храна, която ви отвращава? Която не можете да сложите в устата си и мразите всичко в нея - вкус, мирис, текстура?

Нека познаем. Мекотели - охлюви, миди, калмари, стриди? Кориандър? Анасон и лакриц? Гъби? Дроб?

Трудно е да се състави пълен, изчерпателен и общовалиден списък - вкусовете на хората са различни, но има набор от храни, които събират най-масово отвращение, както и обратното - също толкова хора обожават по-характерния им, силен или по-специфичен аромат.

Към горните, които твърдо оглавяват различни анкети за храни, които хората не понасят, спокойно могат да се добавят и още няколко фаворита - маслини, авокадо, синьо сирене, аншоа, тофу, лук и чесън, кървавица, брюкселско зеле, марципан.

При някои от тях проблемът е предимно в текстурата - например морските дарове и гъбите, при други - острият или характерен вкус - синьо сирене, анасон и кориандър, а при трети - липсата на изразен аромат - тофу.

Защо обаче е така? Защо едни и същи храни са непоносими за едни и деликатес - за други? И дори как един и същ човек може през годините да промени предпочитанията си и в двете посоки - да обикне мразена храна или да се отврати от нещо, което е обожавала?

Отговорът е и в гените, и в средата ни.

"Когато става дума за кориандър, обикновено причината е в миризмата", обяснява пред "Си Ен Ен" Джули Менела, биопсихолог в центъра Monell Chemical Senses във Филаделфия, САЩ.

Снимка: iStock

При някои хора е открит определен ген, който отговаря за рецепторите на обонянието, наречен OR6A2. Хората с подобен ген са по-чувствителни към миризмата на кориандър и за тях вкусът му е като на сапун.

Менела припомня, че всъщност как приемаме вкуса зависи от обонянието и как усещаме миризмата. Според аромата определяме и дали храната е ягоди, череши или нещо друго.

А вкусът е нещо по-просто. За хората съществуват четири вида - сладко, солено, кисело и горчиво - и тези вкусове са универсални при всички.

"Хората харесват сладко и мразят горчиво", обяснява Линда Бартошук, професор по хранителни науки в Университета във Флорида. Това ни е заложено - горчивият вкус може да е предупреждение за отровна храна и да не го харесваме е защитен механизъм.

Сладкото пък преди хилядолетия е идвало от плодовата захар и меда - въглехидрати, които дават енергия, затова на хората им е заложено да харесват и търсят този вкус.

Тук също се намесват гените - за едни хора усещането за горчиво е по-силно, отколкото при други, а това определя и влияе на предпочитанията им към храните, които имат подобен вкус. Едни приемат да хапнат малко горчиво, но други не биха сложили нищо подобно в уста.

Ароматът на храната обаче е нещо различно. Той се определя от обонянието и разнообразието е далеч по-огромно - от шоколад и ванилия, през хляб до миризмата на развалено от синьото сирене.

Снимка: iStock

За разлика от вкуса на горчиво обаче, това е нещо, което може да бъде възпитано и човек да се научи да харесва.

"Физиологията не е съдба по отношение на аромата. Не че гените не са важни, но ако сте всеяден и отворен към различни храни, можете да се научите да ги харесвате", казва Менела.

Това важи дори за тези, които мразят кориандър и сапунения му вкус. Те могат да се научат ако не да го харесват, то поне да го търпят.

Омразата към храна може да идва не само от това, което казват телата ни, но и от това, с което я свързваме. Спомените и асоциациите имат силно влияние, а миризмите често са силен стимулатор - обичайно е дадена миризма да отключи спомен. Ако той е лош, "лоша" е и миризмата. Ако някой ви е тормозил като дете, докато е ядял определена храна, е доста вероятно да не харесвате тази храна, защото я свързвате с лошия спомен.

Културата и хранителните традиции на мястото, където човек е отраснал, също имат значение. Маслини мразят повече хората на север, където те не растат. Не че в Гърция и Италия няма хора, които ги отбягват, но там са далеч по-свикнали и ги приемат по различен начин.

Тук също се намесват гените - телата ни преработват по-добре местните храни, защото са пригодени към тях и от тях могат да извличат максимум хранителни вещества. Затова е нормално и да харесваме повече познатия вкус на традиционните за културата ни храни.

"Всяка култура има нещо, което е обичайно за нея, но отвратително за останалите", казва Пол Роузин, професор по психология в Университета в Пенсилвания.

Пример за това е пословичният плод дориан в Югоизточна Азия, който заради миризмата си е забранен на публични места, или ферментиралата херинга в Швеция, която цял свят смята за гнусна заради миризмата.

"Част от предпочитанията към храната са ни заложени, част обаче са научени", казва Линда Бартошук.

Предпочитанията на хората по света зависят именно от това какво е налично в съответните региони - в Швеция има риба, а в Тайланд - дориан, хората от тези региони на света са разчитали на съответните храни и са развили и вкус съм тях.

Така че, ако го смятате за важно - можете да се научите да ядете кориандър. Но никак не е необходимо.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените