Може да ги видите на почти всеки ъгъл.
Те са се отпуснали на един крак и подпрели лакът на високи масички, облепени с избелели реклами на бири и безалкохолни, пият кафе в картонена чашка от машина и цъкат непринуден моабет за политиката, инфлацията и летните жеги - време да минава.
Те са айляци на свободна практика, пенсионери или просто живеещи наблизо, които се събират без предварителна уговорка за по кафе или бира на крак.
Неусетно обаче бирата прераства във втора бира и кебапче от топлата витрина, забодено на клечка за зъби.
И в следващия момент си поглеждат часовника и вече е време за новините с Ани Салич.
Ако сте от хората, на които Facebook псевдонимът освен рожденото им име, съдържа и името на някой мегаполис, например "Evgeni Minchev London", и които никога не се хранят в заведения, които няма поне половин звезда Мишлен, най-вероятно за сефте чувате, че има такава форма на живот.
Обаче тя съществува. И се размножава бързо като еукариотни клетки.
Дами и господа от близо и далеч, чак и от Лондон навярно, добре дошли в Благоевградско, където може и да си нямаме "Александър Невски" и жълти павета, но затова пък си имаме морни соколи, тръгнали на водопой "на Вардаро".
Тук всеки син е "ангел мой", а пък когато ни спрат централно водата, Биляна отива да се опере чак на Охридското езеро.
А, да, и между другото сме седалище на новия културен феномен - табачетата.
Думата я няма в никой речник на българския език. Ние обаче си знаем какво значи: денонощен магазин за цигари и алкохол в прецакан от липсата на индустриална, книжовна и всякакъв друг вид дейност средномалък град в Югозападна България. Като нашия.
Пандемията от COVID-19 роди много нови неща - социален ангст, невиждани преди хигиенни навици и параноична подозрителност по отношения на всички хора с азиатски черти и екзотични блюда, съдържащи най-вече прилепи.
Пандемията раздели хората по света на ваксъри и антиваксъри, на конспиративни теоретици и детерминисти, на пациенти с нормална сатурация и такива с фатално ниска сатурация.
Пандемията затвори молове, летища, цели градове. Но затова пък отвори табачетата.
Natura abhorret vacuum. Природата не търпи празно пространство.
Табачетата са доказателство за валидността на тази латинска сентенция. Реално погледнато, те запълниха пазарния луфт, образуван от затварянето на ресторантите и кафенетата.
Свикналите да прекарват дълги часове от работното и неработното си време в лежерно нищоправене и кафепиене граждани изведнъж се почувстваха като малки кибритопродавачки, принудени да зъзнат по тротоарите и да се топлят със запалките си.
Също като във филм за постапокалиптичното бъдеще, в което зомбита започват да се събират на глутници и да преследват незаразените, за да ги превръщат в себе си, тези клетници на режима на Националния оперативен щаб започнаха да се скупчват около табачетата.
Но не водени от канибалистична умисъл, а от първичната и съвсем естествена нужда от човешка топлина, добра дума и стограмка към кафенцето.
Джордж Бърнард Шоу е казал, че разумният човек се приспособява към света, а неразумният се мъчи да приспособи света към себе си и така допринася за прогреса. Именно през онези тъмни пандемични месеци българският неразумец приспособи света към себе си.
Досущ като пилигримите едно време, първите посетители на светите табачета постепенно приобщиха още и още последователи към благородната си мисия да върнат живота в (почти) нормалното му русло.
Когато мястото около табачето се изпълваше с правостоящи, новопристигналите окупираха пейките в градинките и стълбите пред входовете на близките кооперации. Носеха си кесийки и вестници за постилане в мокрото време, термочаши, тирбушони и сгъваеми рибарски столчета.
По почина "Предай нататък" движението покори нови територии. Скоро "заработиха" и така наречените квартални "кръчмета" - съкооператорите изнасяха столове от домовете си и там, в междублоковото пространство, на импровизирани софри се черпеха с домашарки, суджуци и туршия.
А когато времето не позволяваше социализирането на открито, седянките се пренасяха по мазета и гаражи.
Човешката природа е такава, че лошото бързо се забравя. И с ковида така.
С падането на ваксинационните паспорти и отварянето на границите бързо забравихме, че изобщо е имало пандемия и дори най-психясалите от нас престанаха да се сещат за чиповете, имплантирани им чрез ваксините от американските диверсантски организации.
Старото нормално измести новото нормално. Но не можа да измести табачетата! Те се оказаха толкова държеливи и непоклатими, колкото никой все още страховито стърчащ паметник от времето на комунизма.
Табачетата, като едни същи Снежанки, Пепеляшки и техните принцове, заживяха happily ever after.
За ужас на злите ресторантьори.
Да, те изживяват лична драма всеки път, когато потенциален клиент предпочете да пие на крак една "Каменица" на магазинерска цена, отколкото да даде пет лева само, за да му бъде сервирана от намусена второкурсничка по предучилищна педагогика на маса с изкуствени зюмбюли, забучени във ваза от ИКЕА.
В началото на лятото, когато се прибрах в родния Благоевград, установих, че в сравнение с миналата година още повече заведения в центъра на града са спуснали кепенци.
Табачета обаче бяха поникнали на нови места като гъби след дъжд. А старите, тези от пандемичните години, гледам, се бяха тунинговали, добавяйки нови квадратни метри към завладяната тротоарна територия и приобщавайки нови фенове към каузата "Кръв повръщам - на Алибегов пари не връщам".
Сега очаквам табачетата да бъдат обявени от ЮНЕСКО за културно наследство и да се появят на емблемата на града, достойно измествайки жребеца с развятата грива.
Или орела на емблемата на футболния отбор. И без това и двете животни са на изчезване, защото все по-малко ромски каруци с впрегнати кончета препускат по улиците на града, а пък на пиринския орел отдавна са му изпопадали перата.
Днес табачетата продължават да растат и да не остаряват. Защото са се превърнали в институция. Един вид читалища от нов тип.
Малки ърбън галактики, в които планетите, известни като Джапоно, Зо, Братията, Ице-Рокеро не ги делят парсеци разстояние, а празни бутилки от бира, препълнени с фасове пластмасови пепелници, и изказани и неизказани философски мисли за "живота, вселената и всичко останало."
