Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Един ден в обувките на… DevOps Expert, която знае японски, обича цветни патета и спасява костенурките

Един ден в обувките на… DevOps Expert, която знае японски, обича цветни патета и спасява костенурките Снимка: Мирослава Дерменджиева

CETIN е технологична компания, занимаваща се с изграждането на телекомуникационна инфраструктура и решения в сферата на информационната сигурност. За тях технологията е гръбнакът на съществуването. Целта на компанията е винаги да бъде една крачка напред в непрестанно променящата се среда на технологичния свят, за да могат клиентите им да бъдат доволни.

За партньори избират изключителни лидери и иноватори. И са осъзнали най-важното, което един работодател може да научи за работния процес - че една компания е нищо без изключително квалифицираната, мотивирана и талантлива група от хора, или казано по друг начин -служителите, колегите.

Затова и CETIN отлично знае, че "без тяхната отдаденост не бихме могли да предоставяме безпроблемни услуги на нашите клиенти".

Една от тези отдадени работни пчелички, които жужат в технологичния кошер на CETIN, e Петя. Официалната ѝ позиция е Business Applications DevOps Expert. В компанията е от девет години - още преди да завърши университета.

Говорим си с нея в централата на CETIN в Бизнес парка София за това какво означава да си Business Applications DevOps Expert, защо тази професия не е за всеки, за японския език, който е учила пет пълни години в гимназията, за гумените цветни патета като декорация на работното място и за спасяването на костенурките в Бизнес парка.

Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.

- Петя, какво точно означава да си Business Applications DevOps Expert?

Не си първият човек, който ме пита това. Случва се дори хора, с които работя, да не разбират какво точно правя.

Една колежка, която седеше до мен, постоянно ме питаше същото.

Аз, изумена, всеки път ѝ отговарях: "Е, как може да не знаеш, при положение, че всеки ден сме една до друга?" Накрая се уморих да ѝ обяснявам и ѝ казах: "Ние правим всичко. Абсолютно всичко. Можем да изградим нещо от-до."

Снимка: Мирослава Дерменджиева

- Това не е особено изчерпателен отговор...

Добре, обяснявам по-подробно. В света на IT технологиите DevOps Expert може би няма нищо общо с това, което правим ние тук. Нашата главна цел е да правим вътрешни приложения. Докато работата на повечето ни колеги е да удовлетворяват желания на клиентите, целта на моя отдел е нашите колеги да се чувстват добре, докато работят за клиентите. Нашите клиенти са колегите ни.

Ние разработваме приложения, автоматизации, аларми за колегите в "Yettel", за да могат те да си вършат по-добрe работата с крайните потребители. Работим директно със и за тях. Занимаваме се с вътрешни нотификации и изготвянето на доклади за вътрешната мрежа и за вътрешно ползване.

Занимаваме се и с мониторинг на цялата мрежа - колегите се обръщат към нас, а ние работим в тясно партньорство с вендорите (доставчици на хардуеър) по отстраняването на този проблем - дали трябва да се прави ъпгрейд на нещо по веригата, или да се дооправят настройки, зависи от ситуацията.

- Добре, започва да ми се изяснява. Върху какво работиш в момента?

В момента разработваме нов апликейшън. Когато получаваме клиентско оплакване за проблем по мрежата, колцентърът придвижва оплакването към хората, които се грижат за мрежата (т.нар. back office - работници, които не се занимават директно с клиенти).

А ние, от своя страна, събираме на едно място тези клиентски оплаквания, слагаме ги на една карта с координати и от там нататък можем да следим коя клетка обслужва дадения район и да разберем дали има проблем с клетката.

Работя и по един международен проект, на групово ниво. Компанията-майка е в Чехия, като имаме офиси в Унгария и Сърбия. Колеги от четирите държави работим заедно по проекта, като аз съм Tech stream leader за България, т.е. ръководя процеса у нас. Целта на проекта е автоматизация на алармените системи.

- Звучи динамично. Имаш ли поле за импровизации?

Работата изобщо не е монотонна. Всеки ден правим различни неща. И като казах, че правим всичко, наистина правим всичко - от това да вършим работата на Linux/Windows администратор, през това да влезем в обувките на програмист, data-base администратор или "репортинг" специалист... Работата ни изисква да взимаме и важни решения.

Например, когато има проблем с ново приложение, което току-що сме пуснали и то даде проблем. Трябва да решим колко време можем да си позволим това приложение да не работи, докато работим по отстраняването на проблема. Това също опира до нас, като системни инженери.

Всеки ден е тотално различен. Опитвам се да вкарам някакъв ред, но за толкова години все още не съм успяла.

Другият аспект от работата ни е да създадем приложения, с които, ако можем, не само да улесним колегите, но и генерално да съкратим сроковете, за които нещо е готово. Нещо, което по принцип отнема три-четири дни, да бъде готово в рамките на 15 минути.

Снимка: Мирослава Дерменджиева

Първият ми проект беше за оптимизиране процеса за определяне на извънредния труд. Тогава все още нямаше централизирана система за въвеждане на допълнителните часове. И с тогавашните ми колеги създадохме такова приложение. Първо, беше голямо предизвикателство, второ - облекчихме много работата на HR-ите.

Преди те трябваше да пишат заповедите за полагане и за изплащане на труда на ръка и им отнемаше половината месец, но ние го автоматизирахме.

- Завършила си бизнес информатика в УНСС. Доколко образованието е адекватно и ти помага в ежедневната работа?

В университета програмата беше ориентирана повече към частта водене и представяне на проекти, а не такива, които ти сам да изготвяш. По бизнес ориентирано е, отколкото технически.

Образованието и курсовете, които съм изкарала като допълнителна квалификация, са формирали 15% от знанията ми. Останалото съм го добила от комуникация с колеги, от които се учиш и по време на работата. Едно е в университета, напълно различно е в практиката. Както навсякъде - трябва и да си крадеш занаята от по-опитните колеги.

Затова постоянно се опитваме да се развиваме - технологиите се развиват страшно бързо и продуктите, които използваме, се променят. Никой не се е родил научен. Въпросът е да имаш стимул всеки ден да научиш нещо ново, да ръчкаш. Трябва да си супер упорит.

- Не изглежда като работа за всеки...

Не е работа за всеки. Трябва да си такъв. Постоянно да искаш да направиш нещо ново, да учиш. За да можеш да оптимизираш някакъв процес, независимо в каква област, трябва да знаеш процесът как върви. Да го разучиш, да говориш с хората, които го ползват, и оттам да видиш не само проблемите, но и как точно те биха могли да бъдат решени. Да оптимизираш себе си, за да можеш да оптимизираш процеса.

Трендовете са такива, че всеки иска да учи програмиране. Но ако го правиш само защото ще взимаш много пари, ще можеш да го правиш едни три-четири-пет години. За да го правиш качествено и за по-дълго, трябва да си такъв човек, защото работата е специфична.

- Патетата задължителни ли са?

О, да. Без тях няма как. Задължително са на бюрото ми.

Снимка: Мирослава Дерменджиева

- Вече девет години си тук, но как се озова в CETIN?

Приятелка, която все още работи в "Yettel", ми спомена, че компанията, по онова време беше още "Globul", предлага стажантски програми. Аз веднага кандидатствах, защото тези програми ти дават страхотен старт в кариерата. Викнаха ме на интервю. Минах успешно и ме наеха.

В началото започнах да се занимавам с бази данни - съвсем ниско ниво на програмиране. След като мина стажантската програма, ми предложиха да продължа със стипендиантска програма. На интервюто обаче ми предложиха директно работа в отдела, в който стажувах. След шест месеца се преместих в този отдел, в който съм и до момента.

- Разбрах, че имаш и спечелени награди...

Да, два пъти печеля наградата за иновации в компанията. Ще ви разкажа за едната. Получих я за апликация за споделяне на колите в компанията. Имаме определен брой коли, които се ползват от всички служители.

Ние направихме система, за да бъде ползването им по-подредено. В нея всеки може да запази дадена кола, ако му трябва за днес, за утре, за уикенда дори. Разбира се, за служебни цели. Така във всеки един момент който и да е служител може да отвори системата и да види дадената кола дали е свободна, или не.

- 9 години на едно и също място - не писва ли?

Не. Единственото нещо, което някой може би би приел за минус, е идването на едно и също място толкова дълго време. Но за мен не е. И оттук продължаваме само с плюсове. Колегите са много важни, а ние сме като семейство. Споделяме си личния живот, ходим си на гости; аз, например, знам кога детето на някоя колежка има рожден ден или е на изпит в училище.

Изключително задружен колектив сме, което до голяма степен ти помага и за работата.

Друго нещо, което ми харесва е, че тук HR-ите успяват да наемат хора, които да пасват на екипа. Това за мен е най-важното. Трудно се работи, ако не се разбираш с хората около себе си.

- Екипът наистина е много важен. А доколкото разбирам, вие се разбирате доста добре...

Ние сме четирима човека и шефът. Предпочитам работата от офиса, отколкото от вкъщи. На мен ми харесва да съм тук. По време на пандемията имах само две-три седмици хоумофис. След това бяхме тук, разбира се, с нужните предпазни средства.

По ми е приятно да съм тук с екипа. С тях сутрин пием кафе, след това излизаме заедно за обяд. Ако денят е много натоварен, изпускаме парата с редене на пъзел. А всеки петък се събираме след работа на по чашка.

Снимка: Мирослава Дерменджиева

Понякога спасяваме и костенурки от езерото в Бизнес парка. Лично аз съм слизала от колата си, за да ги премествам от пътя, защото понякога излизат от водата и тръгват да пресичат пътя. Сигурно и те иска да отидат от другата страна "за по кафе".

- Някои компании организират различни инициативи в извънработно време. При вас така ли е?

О, да. С "Yettel" правим спортни дни два пъти в годината "на разменени гостувания". Организират се състезания между колеги - тенис на маса, волейбол, баскетбол. Единият път те ни канят, а другият път ние връщаме жеста.

Скоро CETIN пък ще събира най-добрите от офисите си в България, Чехия, Унгария и Сърбия на нещо като импровизирана олимпиада. Ще се проведе в спортен комплекс извън Прага и ще има лека атлетика, плуване, стрелба - всичко. Преди това имахме вътрешни състезания и най-добрите се класираха за тази мини олимпиада.

- Извън офиса как разпускаш?

С приятели - събираме се и играем бордови игри. Много обичам игри за българска история, в които трябва да подреждаш историческите събития в хронологичен ред. Обожавам всичко на "Marvel" и "DC": комикси, филми.

Учила съм пет години японски в гимназията. Сгъването на оригами ми е любимо. Обичам и техните комикси и анимации.

- Япония - различна култура, различни хора. Планираш ли да я посетиш?

Задължително, само че ще бъде малко по-нататък.

Снимка: Мирослава Дерменджиева

Вече говорихме, че програмирането и мониторингът не са за всеки. Но кое е най-хубавото нещо на твоята работа?

Хубавото е, че когато направиш нещо, можеш да видиш резултата почти веднага. Написал си някакъв код и веднага можеш да видиш как изглежда, какво можеш да се подобри, как работи. Има професии, в които резултатът от усилията ти идва на много по-късен етап, докато при нас идва почти веднага. Най-важното е да ти харесва и да искаш да се развиваш постоянно.

А аз никога не съм спирала да го искам.

---

"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с ProCredit Bank, Cargotec, Experian, Cetin, LIDL, Първа инвестиционна банка, UNIQA Software Service, Flutter, Kaufland, Credissimo, Entain.

 

Най-четените