Всички знаем, че за рециклиране се отделят опаковки от стъкло, метал, хартия и пластмаса. Какво обаче става с тях, след като ги оставим в цветните контейнери, каква част от отпадъка се рециклира и как може всеки от нас да подпомогне този процес?
Има ли правилно и грешно изхвърляне на опаковките, което да увеличи или намали шанса те да живеят втори живот?
Тук ще дадем отговори на тези въпроси с помощта на една от организациите за оползотворяване на опаковките от отпадъци - "Екопак".
Именно тези организации поставят цветните кофи, извозват боклука от тях и го сортират според вида и качеството му, след което го предават на заводите за рециклиране.
Това е и идеята на разделното събиране в отделни контейнери - когато на едно място има само хартия, тя в идеалния случай няма от какво да се замърси и така оптимално количество ще може да отиде за рециклиране, обяснява Ива Стефанова, мениджър комуникации в "Екопак".
Ако същата тази хартия се изхвърли в общата кофа, вероятността да бъде оцапана и съсипана от останалия боклук и съответно - негодна за преработка, е в пъти по-голяма.
Затова и съществуват организации като "Екопак", чиято цел е да подпомагат "връщането" на рециклируемите отпадъци отново в производството. По закон те нямат право да разпределят печалба - с приходите покриват разходите си.
Основната част от приходите им пък идва от производителите и вносителите на опаковани стоки. По закон те трябва да плащат за събирането, сепарацията и рециклирането на отпадъка, който пускат на пазара, или с други думи - в цената на всяка опаковка, която купуваме, е калкулирана и тази такса.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
"Екопак" събират и извозват опаковките към сепариращи инсталации, където те се сортират според вида си и доколко са подходящи за рециклиране. Това, което мине през "ситото", се продава на компании, които рециклират материала и правят нови опаковки или продукти.
Огромният проблем тук е пластмасата. Металът, стъклото и хартията се рециклират отдавна, по-трудни са за добиване чрез първични природни ресурси, и съответно технологиите за преработката им са по-напреднали и те са търсен и по-скъп отпадък.
За пластмаса трябва само нефт и в общия случай е по-евтино и лесно да се направи нова опаковка, отколкото да се рециклира стара, и то така, че да може отново да се превърне в опаковка.
Затова и е важно да се събират колкото се може по-чисти и съответно - подходящи за рециклиране пластмасови опаковки.
По-ниското качество пластмасов отпадък, който е замърсен, в най-добрия случай може да се превърне в чували за смет или чанти за еднократна употреба, но и често не се приема от компаниите за рециклиране - т.нар. рециклатори, или отива за изгаряне - у нас това се прави основно в бетоновите заводи, или по-лошо - на сметището.
Или с други думи - от опаковки от вода и безалкохолни напитки може да се направят нови бутилки.
Кофичките от мляко обаче отиват за пълнеж на якета, завивки, чували, касетки - макар и да минават през обработка и да се дезинфекцират, те все пак са били в досег с мляко и при рециклиране от тях обикновено се правят продукти, които нямат досег с храна.
При пластмасата има и още един проблем - има много видове такава и опаковките на част от продуктите не са унифицирани като вид материал. Заради ниските цени и търсене на този отпадък към момента не е икономически издържано всяка такава опаковка да се отделя и праща за рециклиране.
Какво се случва с боклука за рециклиране?
За да разберем процеса, е най-добре да го онагледим.
След като бъдат събрани контейнерите, съдържанието им се извозва в сепарираща инсталация. Там то се изсипва върху движещи се ленти и минава през работници, които ръчно събират подходящите за рециклиране опаковки.
Те са обучени да отделят определени видове отпадъци и нямат време и възможност да сортират всичко, което минава по лентите. Например един човек събира прозрачни бутилки, друг - зелени, трети - кофички, четвърти - пликове от супермаркетите и т.н.
След като се събере достатъчно количество от всеки вид отпадък - например цветни бутилки, то се компресира на големи бали, които се карат при рециклатора, който ги преработва.
Затова и не се отделят и не се пращат за рециклиране по-малки опаковки и най-вече такива, за които не е ясно от каква пластмаса са. Например опаковка от солети едва ли ще бъде пратена за рециклиране - за да стане това, трябва да се събере цяла огромна бала от стотици хиляди опаковки от същия материал. Той е прекалено лек и трябва да има отделен работник, който да събира само това, включително и да оглежда всеки подобен отпадък, за да знае от какъв материал е.
Заради всички тези специфики процентът пластмасов отпадък, който след сортиране е подходящ и отива за рециклиране, варира от 30 до 80% в цялата страна.
В София се рециклира около 50% от пластмасата, изхвърлена в разделните контейнери. За останалите отпадъци няма търсене - те са или прекалено малки, или не могат ефективно да се сортират по вид, или пък не се приемат от самия рециклатор, защото не са подходящи за преработване.
Как ние да улесним рециклирането?
Всичко гореописано определя основните типове отпадъци от опаковки, които се рециклират успешно и в какъв вид трябва да ги изхвърляме, така че да улесним процеса.
При пластмасата и металите това са пластмасови бутилки от вода, безалкохолни и бира; кофички от кисело мляко и пластмасови бутилки от прясно мляко; туби и шишета от козметика и санитарни продукти; пластмасови чаши, палета и каси; метални кенчета от напитки и почистени консервени кутии; капачки от буркани и бутилки; найлонови торбички, стреч фолио и опаковъчно фолио.
Бутилките не е нужно да се изплакват, нито да се махат етикетите или капачките. След като бъде събрана една бала с например прозрачни бутилки от вода, при рециклатора тя се нарязва на дребно, пуска се във вана с химични субстанции, при което различните части се разделят - по-тежкото изплува нагоре, а по-лекото се утаява. И двете се рециклират, но са различни видове пластмаса и се преработват отделно.
Конкретно прозрачните и сините бутилки по-често ще отидат за направа на нови, защото могат отново да се превърнат в прозрачни бутилки и в същото време е по-лесно да бъдат оцветени. Кафявите и зелените бутилки не могат да се обезцветят при рециклиране. Т.е. те могат да се превърнат отново в цветни бутилки и опаковки, но може и да отидат за дрехи или обувки.
Може да се изхвърлят кутии от мазни храни - например маргарин или маскарпоне, но трябва да бъдат добре измити, най-добре с веро или в миялна машина - иначе няма да бъдат приети.
Рециклират се и кутиите от мляко - и картонени, и пластмасови, както и кофичките от кисело мляко и айрян. Добре е обаче също те да се мият, особено тези от кисело мляко.
Опаковките от храни и въобще всички вторични материали минават лабораторни тестове, за да е сигурно, че са безопасни за последваща употреба. Ако има остатъци от храни и примеси, това се засича и те няма да бъдат преработени.
"Поначало прекалено замърсените опаковки или отиват за непретенциозни от търговска гледна точка продукти като уплътнения, пълнежи, чували, торбички или изобщо не се вземат от рециклиращите компании", обяснява Ива Стефанова от "Екопак".
Една от градските легенди гласи, че дори опаковките от общия боклук отиват за рециклиране. Това е вярно само донякъде. Преди да отидат в депо, боклуците от "общите" кофи в близо половината общини в България минават през подбор и пластмасата, стъклото, хартията и металът се отделят на специални поточни линии. Проблемът е, че това, което се вади там, често е толкова мръсно, че не става за рециклиране.
Не е изключено обаче и част от вече преработената пластмаса да бъде изхвърлена и след преработката, особено ако няма добър търговски вид. Именно по тази причина е изключително важно отпадъците, които отиват за рециклиране, да бъдат чисти от храна и органични материали.
При козметиката и почистващите препарати няма такъв проблем. Събират се всички пластмасови опаковки - от прах за пране, веро, омекотители, белина и т.н. Не е необходимо потребителят да ги измива, преди да ги изхвърли, единствено е добре да няма останал препарат вътре, който да се разлее и замърси останалите опаковки в контейнера.
Приемат се шишета от шампоани, балсами и т.н., включително и картонената им опаковка - макар че тя се изхвърля при хартията.
Може да се изхвърли и стъклена кутия от козметичен крем, при това с остатъци от мазилото, защото стъклото се топи в пещи и всичко това изгаря. Ако обаче има пластмасова капачка, тя трябва да се махне.
При металните опаковки има смисъл да се изхвърля всичко, дори и малки капачки, тъй като там отделянето от общия боклук е различно - с магнити, които улавят всичко. За алуминия, който не се лови от магнит, има токов сепаратор, тъй като този метал е чувствителен на електричество и съответно също лесно се отделя и рециклира.
Това обаче не важи за блистерите от лекарства - те не бива да се изхвърлят с разделния боклук. Заради това, че са били в досег с лекарства, трябва да се отделят и да се предават заедно с лекарствата с изтекъл срок на годност по график на пунктове, определени от съответната община.
Стъклото, което се топи в пещи, също се рециклира ефективно и може да се изхвърля и по-замърсено, с етикета и само изплакнато.
Там правилото е друго - в бутилките или бурканите не бива да има камъчета, порцелан или метал - затова трябва да се маха капачката. Тези примеси се топят на различна температура от стъклото и ако не бъдат отделени при сортирането, често оставят дефект в новия продукт. Дори малко петънце в новите буркан или бутилка обаче нарушава търговския им вид.
Затова и стъклото преминава автоматично сортиране на оптични ленти, което да отдели примесите до под 2%, за да остане само чист стъклен материал.
Не бива да се изхвърлят разделно например крушки, порцелан или огнеупорно стъкло. Освен това плоското стъкло - от прозорци, се преработва по различен начин и няма място в разделния боклук.
При хартията има едно основно правило - тя не трябва да е мазна и зацапана с храна. Така не може да се преработи и не се приема от рециклаторите. Нещо повече - кутии от пица или от доставки на храна не бива да се изхвърлят разделно, защото цапат и останалото в контейнера и го правят негодно за преработка.
В контейнерите се изхвърлят кашони, всякакви чисти картонени и хартиени опаковки, включително кутии от мляко, сок, яйца или бонбони.
Ако се изхвърлят прекалено малки парчета хартия - визитки, шредирани късове, листчета, касови бележки - е възможно те да не попаднат за рециклиране заради размера си. Но е възможно и да попаднат, така че има смисъл да ги изхвърляме разделно. Друг вариант е да ги събираме в малък кашон и да ги изхвърлим заедно.
Тоалетна хартия, кухненска хартия и носни кърпички не са за разделно събиране, тъй като не могат да се преработват - прекалено тънки са.
Найлоните също се рециклират, особено по-големите. Но торбички тип потник, пликове от хляб, кутии от зеленчуци, както и по-малките найлонови опаковки - от сирене, кашкавал или салам, на този етап е много трудно да се сортират и да се събере достатъчно еднотипно количество, достатъчно за специализиран рециклатор.
Същото важи и за опаковки като кутиите от цигари или тубичките от паста за зъби или крем за ръце, тъй като те съдържат няколко вида материал - в тях има и смес от хартия, различни видове пластмаса, и алуминий, малки са и като брой и размер и трудно се сортират.
Не се отказвайте - технологиите и правилата се променят
Сортирането и рециклирането на малки, леки и смесени като видове материали опаковки е проблем не само в България, а и на световно ниво, обяснява Ива Стефанова.
В момента в Европейския съюз (ЕС) се разработват нови технологии за рециклиране на този тип по-сложни за преработване опаковки, които обаче все още преминават тестове и оценка на екологичното въздействие.
Всичко това звучи доста обезсърчаващо, особено по отношение на пластмасата. Представителят на "Екопак" обаче иска да насърчи всички да продължат да хвърлят всички опаковки разделно и почистени.
Целта е хората да имат създаден навик - и да събират разделно, защото процесът е динамичен и технологиите и правилата постоянно се променят. За много от опаковките, които сега са трудни за сортиране и рециклиране, се разработват нови технологии. Такава например е т.нар. химическо рециклиране, което - ако успешно премине тестове и оценка - ще позволи почти всички леки и гъвкави опаковки да бъдат преработвани в голям мащаб.
Друго решение е законодателното задължение на ниво ЕС да се унифицират опаковките по материали, което ще направи възможно да се отделят по вид на линиите за сепариране.
Третото решение е вече факт и ще се случи в следващите 2 години - производителите и вносителите ще трябва да влагат рециклиран материал в новите продукти, които пускат на пазара.
Например в момента производителите на пластмасови бутилки не са длъжни да го правят, но от 2025 г. това вече ще е задължително и съответно рециклирана пластмаса ще се търси, преработва и събира повече.
И така ненужните днес опаковки може да се окажат нужни утре.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на Кауфланд България, UniCredit Bulbank, Cargotec, RÖFIX, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg, Инестбанк, Hitachi Energy.
