През лятото на 1942 г., Ленинград гладува. Градът е под обсада, бомбардировките на германските сили продължават вече близо година. И все пак един оркестър успява да изсвири новата симфония на композитора Дмитрий Шостакович, при това - да я излъчи така, че да я слуша целият град.
Когато диригентът Карл Елиасберг получава инструкции да започне репетиции за Седмата симфония на Шостакович, той е изправен пред сериозен проблем.
След изпълнение през декември 1941 на увертюрата на Чайковски от 1812 - представяща победата на Русия над нападащата армия на Наполеон - единственият останал оркестър в града - Ленинградският радио-оркестър, е спрял да съществува.
Бележка в журнала на оркестъра гласи: "Не се проведе репетиция. Срабян е мъртъв. Петров е зле. Боришев е мъртъв. Оркестърът не работи."
Когато Елиасберг свиква музикантите си за репетиция, само 15 от тях се явяват - и това не е изненада за никого.
Сред оркестрантите е обоистката Ксения Матус.
"Когато започнахме репетициите, трябваше да занеса на ремонт обоя си," спомня си тя години по-късно. "Когато отидох да го взема и попитах колко дължа, майсторът каза "просто ми донеси една котка". Той заяви, че предпочита котешкото месо пред пилешкото."
Първата репетиция е прекратена след само 15 минути, тъй като малката група оцелели няма достатъчно сили и енергия, за да свири дълго.
"Този оркестър е бил съставен от музиканти - жертви на бомбардировки, глад и изнемощяване, които едва са можели да държат инструментите и да свирят," казва роденият в СССР диригент Семьон Бичков.
Един от тромпетистите се извинява дълбоко на Елиасберг, след като не успява да извлече дори и една нота от инструмента.
Необходими са подкрепления.
Съветските власти изпращат нареждане до фронтовата линия, разпореждайки на всички музиканти сред войниците да се явят за репетицията. Идват дори мъже от военни лагери, за да репетират между мисиите.
Твърди се, че Шостакович, който е работил в Ленинградската консерватория, е започнал работа по симфонията преди германската инвазия в СССР през юни 1941, но в последвалите седмици я е доработил с "нечовешко усърдие".
Той остава в града след началото на обсадата през септември - пиано рецитал на първото действие, който той изнася пред група приятели, е прекратен от бомбардировка.
Накрая той получава нареждане да напусне града на 1 октомври.
След като доставки на продоволствия свършват, ленинградчани в крайна сметка започват да се хранят с плъхове, коне, котки и кучета. Според някои източници е имало и случаи на канибализъм. А докато градът измъчва жителите на града, Луфтвафе ги атакува от въздуха, провеждайки постоянни тежки бомбардировки.
Оцелелите от жестоката зима на 1941-42 в Ленинград си спомнят как на улицата са оставали да лежат трупове, защото не е имало кой да ги погребе.
Елиасберг налага строга дисциплина, за да бъдат музикантите му в добра форма. Особено свирещите на духови инструменти е имало риск да получат замайване или да паднат, докато свирят. Той обаче спира дажбите от хляб на всички музиканти, които свирят зле или закъсняват за репетиции - дори и ако закъснението се дължи на погребение на близък покойник.
Музикантите работят заедно по шест дни в седмицата, и малко по малко симфонията се получава. Денят на изпълнението й - 9 август 1942 г. - настъпва, като дотогава оркестърът я е свирил изцяло само веднъж - на репетиция с костюми три дни по-рано.
"Точно преди изпълнението, Съветската армия особено ожесточено бомбардира германската фронтова линия, за да заглуши немските оръдия, така че концертът да се случи без прекъсвания," казва Бичков.
Из целия Ленинград са разположени високоговорители, за да предават концерта не само за населението, но и за германските войски.
Сред аудиторията е и 18-годишната Олга Кваде, чийто баща и дядо са загинаи в началото на същата година. Понастоящем над 90-годишна, Кваде си спомня ясно събитието.
"Полилеите светеха, беше невероятно странно усещане. От една страна, нямаше как да е възможно - блокадата, погребенията, смъртните случаи и залата на филхармонията - беше просто невероятно," разказва тя пред екип на BBC.
"Единственото, от което се опасявахме, е че германците ще започнат да ни бомбардират. Мислех си: 'Боже, позволи ни да я чуем докрай.'
Когато Елиасберг се качва на диригентския подиум, оркестърът се изправя и засвирва. Всички гладуват, но въпреки това са облечени в официални костюми и с папийонки.
"По незнайна причина веднага се сетих за татко. Татко обичаше хубавата музика. Той самият свиреше на музикални инструменти и ме е учил и мен. Спомних си как ме водеше във филхармонията, и за момент си казах, че по някакъв начин и той слуша.
"От една страна ми се искаше да се разплача, от друга изпитвах усещане за гордост. 'По дяволите, имаме оркестър! Във филхармонията сме, така че германците да си останат там, където са!' Бяхме обкръжени от германци. Те ни обстрелваха, но все пак изпитвахме усещане за превъзходство."
Краят на концерта е посрещнат първоначално с мълчание.
"И после изведнъж дойде потоп от аплодисменти," спомня си Ксения Матус. "Едно момиче излезе от публиката с цветя. Даде ги на диригента. Можете ли да си представите - пресни градински цветя по време на обсадата? Беше невероятно радостно изживяване."
Шостакович е посветил симфонията си на населението на Ленинград, което успява да издържи още година и половина обсада, преди Съветската армия да пробие обкръжението около града през януари 1944 г.
Към този момент около три четвърти от жителите на града (около 1 млн. души) вече са загинали.
Когато Бичков слуша симфонията, той мисли за тези, "която я живяха, които оцеляха, които успяха да запазят човечността си" - сред които е била и неговата собствена майка.
"Когато израствах, често слушах малки истории за нейния живот и оцеляването по това време", казва той. "Тя никога не ми разказваше големи истории. Но от време на време ми споделяше някой кратък епизод."
В една подобна история майка му стояла в мазето си по време на германска бомбардировка. "Бомбата паднала върху сградата, пред покрива и стигнала чак до мазето, където били те", разказва той. По чудо тя така и не експлодирала.
През 50-те години Елиасберг е посетен от група източногермански туристи.
"Те отидоха да се срещнат с него и му казаха, че са били войници в германската армия по периферията на града. И те са слушали предаването на концерта, включително седмата симфония на Шостакович," казва Бичков.
"И те са били гладни. И също са се страхували. Мнозина от тях не са искали да бъдат там, но не са имали друг избор. И много от тях са били убити."
Мъжете споделят на Елиасберг, че когато са чули изпълнението на симфонията на Шостакович, те са осъзнали, че този град на хора, демонстриращи такава сила на духа, никога няма да капитулира. Твърди се, че един от тях разказал как другарите му се просълзили, когато чули музиката.
"Имаше хора, представляващи противоположната страна във войната, които имаха нужда от музиката също толкова, колкото и тези, за които тя беше композирана," казва Бичков. "Заради начина, по който тя беше композирана за човечеството. И най-доброто доказателство за това е, че и сега имаме нужда от нея, и сега все още я слушаме."
Елиасберг по-късно отново изпълнява на няколко пъти симфонията в Ленинград. Неговият военен концерт обаче не е началото на звездна диригентска кариера, нито той бива почитан като герой на съветската култура. Вместо това той умира почти напълно забравен от всички през 1978 г.
Музиката, която той е изпълнявал, обаче издържа на изпитанието на времето. Тя става една от най-прочутите творби на Шостакович - и често бива наричана, напълно уместно, Ленинградската симфония.
