Няма да забравя годините на бума на еротичните романи. Тогава от библиотеката у нас редовно се подаваше по някое друго "влажно" романче, което майка ми и нейните приятелки - класическите домакини на средна възраст - си разменяха.
Спомням си "Сладкият бяс на любовта", "Необуздана страст", "Покер на сърцата"... С големи подробности си спомням и "Емануела" - книгата-феномен, която караше бузите на зрелите жени да поруменеят.
Заради народната ѝ слава, се запознах с еротичните приключения на Емануела преждевременно.
Прочетох книгата в ранните си тинейджърски години и в мен остана безмерното учудване от честотата, с която възрастните хора правят секс. Донякъде си изградих представата, че като порасна само това ме чака. Отделно от изкарването на пари, с които да поддържам що-годе луксозен начин на живот.
Като вече голям човек обаче, гледам на манията по "Емануела" като на свързваща точка между жените по цял свят. Историята е сплав за сестринството на неизказаните сексуални желания.
Трейлър на новата филмова адаптация на "Емануела" гледайте тук:
С две думи, с подробния увод искам да ви кажа, че харесвам книгата "Емануела". Тя е представител за конкретна креватна фантазия в главите на повечето жени - сексът с напълно непознат, а в случая на "Емануела" - с тълпа от напълно непознати.
Но съм разочарована от новия филм, базиран на романа от Еманюел Арсан и режисиран от Одре Диуан.
В киното литературният образ на Емануела е деформиран до неузнаваемост. Еротиката от книгата е окастрена, а по сюжета са направени толкова съществени промени, че романът и филмовата му адаптация стоят като две различни истории.
Не че режисьорката Одре Диуан, която е и един от сценаристите на лентата, няма правото на подобни промени, но за разлика от книгата нейните интерпретации са самоцелни. Чисто празнословие, което обърква яснотата в действията на главната героиня и задушава основното послание.
Докато книгата "Емануела" е манифестация на хедонизма и стимул за въображението, филмът е поредната скучна заявка за модерното в наше време мото - жени подкрепят жени.
Една бърза вметка и се връщам към филма - забелязвате ли как мъжете все се обединяват покрай общите за пола им развлечения, а жените са поощрявани да се обединяват срещу силната ръка на мъжкото господство? Сякаш в ежедневието им няма нищо друго, което да ги свързва. Както и да е.
Във филма "Емануела" главната героиня е изпратена да инспектира първокласен хотел в Хонконг на компания за луксозни комплекси по цял свят. Задачата ѝ е да оцени мениджмънта и обслужването и по възможност да намери непреодолим проблем, който да доведе до уволнения.
Работата е там, че въпросният хотел е паднал с няколко места в престижна класация и шефовете на Емануела държат да има наказани. Независимо че условията на място не са единственият критерий при подреждането.
По пътя към Хонг Конг героинята, известна от литературата със своята сексуална невъздържаност, се впуска в бърза забежка в тоалетната с един от пътниците на борда. На същия полет е и човекът, който ще е фикс идея за Емануела в следващите няколко дни - Кей - мъжът, който парира завоалираните ѝ покани за необвързващ секс.
Неразбираем е подходът, който Одре Диуан е избрала при изграждането на филмовия персонаж.
На режисьорката хем ѝ се е искало Емануела да е постоянно настървена за секс, хем да е дотолкова посветена на работата си, че отчасти да се е роботизирала. Двете неща просто не вървят заедно.
Получава се логически лупинг. В отделни сцени героинята, за която иначе се намеква, че е невероятен професионалист, вместо да си върши работата преследва случайна компаньонка. Така ни се заявява, че Емануела е привлечена от спонтанните удоволствия.
Но в същото време маниерите ѝ във филма са антитезата на тази философия. От героинята не лъха лекота, няма я волността и забавлението, характерни за сексуално освободените жени. Тя е стегната, дистанцирана и отблъскващо студена.
От противоречащите си линии на сюжетно ниво не става ясно и каква е мотивацията на персонажа - дали преследва кариерното израстване, защото е толкова добра в овладяването на емоциите си и гледането на хората като обекти, или движещата ѝ житейска сила е страстта по плътската наслада.
Голям пропуск във филма на Одре Диуан е и заснемането на секс сцените. Режисьорката е проявила престъпна липса на въображение. Хореографията между актьорите е прекалено клиширана и сдържана, на светлинни години от парещите интимности в книгата.
Не мога да си обясня защо Диуан е подходила така фригидно. Защо е извадила похотта и защо не се е съгласувала с фантазиите от романа на Еманюел Арсан, които влизат в нарушение на светските норми? Нима фразата, че жените правят секс и с ума си, трябва да стои само като празен постулат, без да е подплатен от разкази?
Не знам за вас, но на мен ми дотегна от повтарящите се истории за еманципирани жени, намерили куража да поставят някой многознаещ мъж на мястото му. Тези филми убийствено много си приличат и лично аз не виждам смисъл да въртят по кината през определен период от време. Смятам, че жените сме достатъчно схватливи същества, че да разберем посланието от първия път.
И вместо отново и отново да ни се напомня за значимостта на женската солидарност, този път можеше да ни се покаже история, за която вече се знае, че умее да обединява жените от раз.
ПРИСЪДАТА ЗА "ЕМАНУЕЛА: 2 от 5 кафенца
Филмът "Емануела" може да се гледа в кината от 17 януари.
---
Кои филми може да гледате на голям екран през януари разберете от статията тук:
