Борбата между тези, които биха желали да им се плаща за създаването на музика, и тези, които биха предпочели да им плащат жълти стотинки, надали някога ще приключи.
В последното издание на "О, не, не ми казвайте, че ТЕ са сторили нещо такова" Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор и Ник Мейсън от Pink Floyd заровиха томахавката, после я изровиха, след което пак я забиха в кутията на Pandora.
Тримата са бесни заради нещо, което наричат опит на компанията за уеб радио да измами творците да подкрепят намаляване на отчисленията им с цели 85 процента.
Когато подкрепата за нови технологии означава да губиш от заслужените си пари
В редакционна статия в USA Today, насочена точно към компаниите като Pandora, Pink Floyd обвиняват бизнеса с поточна онлайн музика в "подмолна измама". По техни твърдения много музиканти получават имейли от Pandora и изпълнителния директор на компанията Тим Уестъргрен, в които биват молени за подкрепа за концепцията за интернет радио.
Това обаче се оказва просто подла измама. По думите на великата банда: "Музикантите трябва да четат тези "писма за подкрепа" десетки пъти и да ги държат пред кривите огледала дълго време, докато осъзнаят, че подписват призив да бъдат намалени собствените им отчисления за авторски права, за да печелят повече компании като Pandora."
Музикантите от Pink Floyd заявяват: "Бизнес, който съществува с идеята да осигурява музика, не може да се оплаква, че най-големият му разход е музиката".
Не че творците са нерезонни в исканията си, коментират Уотърс, Гилмор и Мейсън. „Крайно време музикалният бизнес да си партнира с компаниите за онлайн разпространение на музика, за да бъде уреден въпросът с плащането на отчисления на музикантите от ефирните радиа - законов пропуск, който вреди на творците и на цифровото радио в еднаква степен", настояват те.
Лесно е да иронизираме Pink Floyd като "ояли се" представители на заможните музиканти
Може да е абсолютно съвпадение, но наскоро избухна скандал с музиканта Дейвид Лоуъри. Той твърди, че досега е получил само $16.89, въпреки че негови песни са били възпроизвеждани над 1 милион пъти онлайн в услуги като Pandora.
Междувременно, след като Pandora стана публична компания, част от мениджърите й публикуваха снимки на охолството, в което живеят, които надали са прозвучали особено приятно в ушите на немалко музиканти.
Мнозина вероятно ще възразят, не твърде неоснователно, че както и много други уеб компании, разчитащи на масовостта, единственият жизнеспособен бизнесмодел на услуги като Pandora е да си осигуряват съдържание на минимална цена. Това се практикува от всички - ако се съмнявате в това, питайте Facebook и Google например.
Единствената сериозна стъпка обаче, която музикантите могат да предприемат, е да премахнат музиката си от услуги като Pandora и Spotify - и съответно да се оттеглят от организациите за колективно управление на авторски права, и да видят дали това ще доведе до някакъв резултат. Остава обаче въпросът колко от тях биха били готови да го сторят наистина? И колко от тях могат да си позволят да го сторят?
Ще се видим от тъмната страна на преговорите.
Изкуството не е просто изкуство, то има сила заради връзката си с действителността. Точно туй прави комерсиалните изяви на хора завоювали си статуса в други времена пълен резил - как да слушам "Стената" след стискането за статуквото на RW? Вече не искам и да я чувам, честно, а и преди нищо на Floyd от последните 20+ години не ми хвана ухото. Вместо държавите да подкрепят тая комерсиализация, която може би пасва на някой рапа-джия да речем, но не пасва на поне 90% от хората на изкуството, тя трябва да стимулира създаването на нови форми, включително и чрез оттеглянето си от спора - премахване на авторското законодателство в тия области. Всичко, което ми е харесало през последните 20-тина години е трудно за намиране, камо ли за купуване, минават години докато изплува в произведените с държавна подкрепа майнстрийм музикални диспенсерии. В крайна сметка тая "грижа" за авторите им дава шанс за успех само, ако бъдат избрани от някой комерсиализатор и оставя огромното мнозинство в ъндъргаунда. Нещо трябва да се обърне, а тия стари муцуни трябва да разберат, че това е просто работа и известността им е просто част от нея - колкото от тях са били избрани за припечелване от тая или оная компания поне стотици повече също толкова талантливи са останали недостъпни за човечеството заради тоя комерсиален ред. Ако искаш да ставаш милионер от музика и затова свириш - поне пей за милионите - също като нашите чалгаджии - иначе всичко е мръсничко лицемерие, а не изкуство.