Инес Субашка е усмихнато вдъхновение за пълноценен живот. Тя е спортна мацка и фитнес гуру. Философски настроена млада жена с мощна жизнена енергия, която с воля и мотивация показва как се чупят бариери, променят съзнания и печелят битки.
Инес не винаги е имала тялото и волята, които има в момента. Житейската й история е изпълнена с предизвикателства и трудности, каквито са познати на не една и две жени, преминали през ада на хранителните разстройства. С времето и правилната нагласа обаче Инес реализира своята градивна житейска промяна и сега учи други хора в спортната зала как да направят същото за себе си. Защото тялото е много повече от просто опаковка. То е вълшебно средство за пълноценен живот, което трябва да пазим като скъп дар.
За младата си възраст Инес вече е доста популярна в българското уеб пространство като един от именитите спортни вдъхновители. В своето виртуално местенце в мрежата тя споделя работещи формули за здрав дух в здраво тяло, а в своята зала черно на бяло показва как се прави.
Как тя стига дотук?
"Когато бях на 21, учех маркетинг, а знаех, че спортът винаги е бил нещото, с което искам да се занимавам, моят живот. Организирах една група на стадион "Раковски", където започнах да правя тренировки. Постепенно нещата започнаха да стават по-мащабни и някак имаше нужда да си намеря собствена зала.
Преди се занимавах с баскетбол, но имах 6 тежки контузии, 6 пъти си вадех раменете и имах лекарска забрана да играя. Покрай рехабилитацията тръгнах на плуване, но тъй като не правя нищо просто ей така, реших че ще се състезавам. Близо 3 години тренирах плуване и се състезавах. Паралелно започнах и тренировките с тежести.
Движението е като храна за клетките. Трябва да е разнообразно, а не да се прави само едно и също нещо, затова не правя само тренировките в зала, ами се занимавам и с колоездене, плуване, преходи в планината също. Отивам се да ги комбинирам."
Едно от клишетата, които Инес иска да разбие с работата си, е, че е нужно страшно много време, за да се поддържаш в добра форма. Според нея всичко е въпрос на организация и оптимизация. Тя смята, че оправданията изискват повече време, отколкото спорта и здравословното хранене.
И все пак тя не е от онези, които си поспиват до късно. Един неин ден започва в 5-6 сутринта с нещо мотивиращо, което си намира да прочете в мрежата. После се залавя за работа, но преди това си прави здравословна закуска, защото храненето определя не само състоянието на организма, но и как мислим, как разбираме света, убедена е тя.
После следва онлайн работа, писане на неща за сайта, както и втората й книга. Към 10-11 започват тренировките, после пак писане, приготвяне на още храна. Изобщо, графикът е запълнен.
За бягането и качествената храна:
"Бягането е един от най-достъпните спортове и изкарва хората сред природата, което е голям плюс.
Имам планове да покажа, че здравословните сладки неща са много вкусни и хората могат да си ги приготвят и като опитат, това да ги подтикне да търсят различни алтернативи на здравословното хранене. За мен спортът е стимулът, а храната е градивния материал, който помага на този стимул да превърне тялото в това, което искаме да бъде.
Иначе искам да разбия и клишето, че здравословното хранене е еднообразно и скучно, че е досадно, което те ограничава, и че тренировките с тежести правят жените огромни...
Всичко е до е баланс и осъзнати избори. Ако на човек през седмицата му се дояде нещо, което обича, нека си го позволи в нормално количеството. Това е по-добре, отколкото цяла седмица да мисли за това и после просто да се натъпче, защото не издържа.
Ако на момента послушаш тялото си, нито ще ти пречи на външния вид, нито на психиката. Колкото повече хората сами си приготвят храната и се интересуват от това с какво се хранят, толкова повече сами се отдалечават от изборите на банички, пържени бързи храни и т.н. Те самите виждат как се чувстват, когато ядат по-качествената храна ."
Инес е уверена, че всичко е до подхода. Самата тя признава, че едно време се е хранила с доста глупости. Но, како казва, храната препрограмира биохимията ти, хормоните, които се освобождават и начина, по който мислиш. Здравословното хранене не е лишение, това е погрешна дефиниция, вярва тя. Но преходът от бързите закуски към здравословното хранене трябва да е плавен. Не да скачаш от крайност в крайност и да паднеш в пропастта, а да си направиш мост и да извървиш пътя.
За дългия път, който е извървяла дотук, Инес разказва и във втората си книга, която сега пише. В нея става дума за борбата с хранителните разстройства. Самата тя знае през какво преминават много жени, когато имат подобен здравословен проблем и се надява да им бъде от полза със споделения опит:
"За мен това е едно от най-трудните неща, с които ми се е налагало да се справя. Когато имаш такъв проблем, живееш в някакъв самотен свят, в който другите те виждат като цял човек, но ти вътрешно някак си се разпадаш и живееш двойнствен живот.
Имаш едно лице пред другите и скрита своя същност. Имала съм проблеми и с емоционалното хранене, и с анорексията. Бях на 20... Беше доста трудно, но го преодолях. Надявам се тази книга да е от полза за много хора с такива проблеми."
Инес не спира да се усмихва и разказва как в залата винаги е забавно. Имат си собствен хумор и са си изградили общност, в която текат непрекъснато лафове и шеги, освен че се надъхват взаимно за нови и нови постижения. Всеки е добре дошъл.
С очите си Инес е виждала невероятни резултати. Собствената й сестра е пример за това. От човек с известно количество килограми отгоре, тя се превръща в треньор и рехабилитатор.
Но успехите не се измерват в килограми и кантарът не бива да е основен критерий. Има много хора, които изглеждат добре, но имат много здравословни проблеми, разказва тя.
Но също така нещата не стават от днес за утре, искат се желание и последователност. А Инес прилича на човек, който лесно би те научил как да имаш тези две неща. С усмивка.
