В края на XIX век един от явните признаци на благосъстояние е бил да притежаваш предмети като сребърни лъжици и корсети, с каквито по-богатата класа е парадирала. Материалните придобивки тогава са приемани като признак на позицията в обществото, равнозначна на пари и власт.
Над 100 години по-късно сме свидетели как луксозните стоки стават леснодостъпни за все по-широк кръг потребители. Масовата икономика, новосъздадените марки и изнасянето на цели производства в Китай създадоха изобилие от скъпи артикули, които широк кръг хора могат да си позволят.
Това постепенно прави продуктите на топ марките безполезен начин да се демонстрира материално положение - и високата, и средната класа карат високопроходими автомобили, летят със самолет и ходят на круизни пътешествия, пише Би Би Си.
В ситуация, в която двете прослойки вече не са така дълбоко разделени, богатите трябва да търсят нови, по-деликатни начини да докажат позицията си в обществото. Да, олигарсите продължават да парадират с яхти и частни замъци, но извън техния кръг настъпват огромни промени в разходите на по-заможните хора.
Те са плод на общество, което няма нужда да затвърждава статуса си с показни покупки като скъпи коли и дизайнерски дрехи. Вместо това то предпочита да насочи инвестициите си към надграждането на „човешкия капитал" - обучение, култура, здравеопазване, пенсионни фондове.
По-високата класа не желае да прахоса парите си за материални придобивки, които вече всеки може да си позволи, а да ги даде за неща, чието вложение ще се отплати в бъдеще.
Новият елит утвърждава своя статут като цени високо знанията и културата на харчене. Той е съставен от „незабележими потребители" - предпочитащи да харчат за наука, услуги и вложения в себе си.
Тези промени са най-забележителни в САЩ, където от 2007 г. насам спада процентът на хора с висок годишен доход (над 300 000 долара годишно), които харчат за материални придобивки. Същите разноски при американците със средно заплащане (около 70 000 долара годишно) обаче се запазват и имат тенденцията да нарастват.
Въпреки че избягват откровения минимализъм, по-заможните потребители преориентират най-голямата част от капиталите си към (само)усъвършенстване.
Средствата за образование са основна част от разходите на висшата класа. Една от основните причини е, че цената на обучението расте с всяка изминала година. За периода 2003-2013 г. таксите за колеж са се увеличили с 80%, докато цените на женските дрехи са се вдигнали само с 6%. Това означава, че все повече и повече ресурси ще са необходими за достъп до образователната система, за сметка на тези до луксозни вещи.
По тази причина елитът счита инвестицията в развитието си за свой приоритет, много по-важен и показателен от покупката на дизайнерската чанта, към която човек от средната класа би посегнал.
Скъпото образование е само част от вложенията на по-богатия социален слой. С него идва интересът към политика и култура, изразен в абонамент за седмичната преса и специализирани списания например. На пръв поглед разноските по това перо не са големи.
С четенето обаче се придобива и ценното умение да водиш разговори на разнообразни теми с различните събеседници, да си адекватен по темата и да знаеш кога какво да цитираш. Дори и само гледката на конкретно издание в чантата е достатъчна, за да изтъкне от коя прослойка се стремиш да бъдеш.
Освен ненатрапчиво обозначаване на определен вкус и стил, новопридобитите знания проправят пътя към по-елитна работа, към ценни професионални и социални контакти. Да бъдеш в крак с най-новото е доказателство пред околните за качеството и стандарта ти на живот, далеч повече от дрехите и аксесоарите, както и трамплин за по-нататъшно развитие.
В момента истинският елит не парадира с конкретни придобивки и покупки, а фино демонстрира класата си и подобрения си начин на живот. Основите са положени с придобиването на все повече знания, по-богата и разностранна обща култура, минават през акцент върху здравословния живот (купуването на органични храни например) и стигат до инвестициите в осигуряване и пенсионни фондове.
Така новата висока класа обезпечава собственото си качество на живот и дава много по-големи шансове на децата си. За разлика от предшествениците си сегашната висша класа съумява да произведе и предаде своите привилегии на идните поколения.
