В Норвегия датата 22 юли 2011 г. никога няма да бъде изличена от паметта на обществото. Но заедно с нея - и спомените на тези, които са преживели масовото убийство на острова и оцеляха.
На този ден кола-бомба уби 8 души и предизвика разрушения в правителствения квартал на столицата Осло. Само няколко часа по-късно се разигра второ действие на трагедията - 69 младежи бяха убити на остров Ютьоя от Андерш Брайвик.
Летният лагер, организиран от младежкото движение на управляващата Работническа партия, беше превърнат в кървава баня от крайнодесен екстремист.
Около 600 души оцеляха, повече от половината от тях не бяха навършили 18 години. Сега те са се завърнали към нормалния си живот, пръснати из цялата страна, но нищо вече не е същото. Оцелелите ще живеят със своите белези - физическите и душевните. Много от тях никога няма да се излекуват напълно.
Цяло поколение беше белязано до живот точно на ръба на зрелостта от идеология, която мнозина днес определят като най-голямата заплаха за модерната демокрация.
Илва Швенк, 15 години
Всяка сутрин мисля за живота си - понякога за това, което съм направила, понякога за бъдещето. Но една мисъл не ми излиза от ума - мисълта, че настъпващият ден може да е последен за мен. Когато се возя в кола, се чудя дали камионът в съседното платно няма да свърне рязко в нашето и да загина дори преди да съм осъзнала какво точно се случва. И освен това повече не вярвам на непознати. Не се боя от тях, просто ми се струва, че нещо може да се случи. Но се старая да гледам позитивно на живота. Каквото и да се е случило преди, вече е зад гърба ми.
Александър Сандберг, 16 години
Известно време след 22 юли разбрах, че трябва да се насиля да мисля за нещо друго. Аз често мисля за това колко несправедливо е устроен този свят и какво може да се направи за това. Освен това разбрах колко важно е семейството ми за мен. Сега ми се струва, че почти съм си възвърнал нормалното състояние. Никога не съм разглеждал случилото се на 22 юли като атака лично срещу мен и затова днес нямам особени страхове.
Ида Каролина Брохолм, 21 години
Не ми беше лесно да се върна в родния ми град, тъй като вече бях "момичето, което беше в Ютьоя". Но ми помогнаха и сега всичко вече е различно. Понякога се чувствам объркана в собствените си спомени. Затварям очи и виждам деня, когато загубих този, когото обичах. Добре помня нощта преди 22 юли: седях в палатката с три момчета и те ми пееха в хор приспивни песни. Единият от тях вече го няма.
Авинд Риндален, 23 години
Това, което става, това чувство на единство, което ни свързва, кара много от нас да осъзнават, че този човек (Андерш Брайвик - бел.р.) никога не е бил като нас. След 22 юли си обещах, че ще направя всичко възможно, за стане Норвегия свободна, демократична и максимално различна. Ако ултрадесните ме сметнат за предател, за мен това ще е комплимент.
Айрин Кристин Кер, 20 години
С настъпването на есента раните ми зараснаха, но с главата ми не всичко беше наред. Вътре в себе си чувствах пустота и умора. За първи път заплаках през декември. Изпитвах ужас, когато звъняха телефоните, когато виждах полицаи... После започнах да сънувам тези, които загинаха на острова. В сънищата ми ние правехме най-обикновени неща - разхождахме се и разни такива работи. Събуждам се - и съм щастлива.
Хана Нес, 20 години
Много добре помня как върху мен пада мъртвото тяло на Лена Мария, най-добрата ми приятелка. И оттогава тя започна да ме преследва - седнала в ъгъла на леглото ми. Бях й ядосана, защото е мъртва и аз го знаех. Опитах се да се отърва от нея, но не се получаваше. Виждах я ясно, като сега - седеше си с лека усмивка на лицето - и така до деня, в който я погребаха.
Натия Чхетиани, 23 години
Това се случи точно когато аз и моята приятелка за първи път излязохме в чужбина (извън Грузия - бел.р.). Скандинавските страни винаги са ме привличали - особено скандинавския модел социализъм. Уговаряха ни да не тръгваме, но въпреки това го направихме. Сега приятелката ми е мъртва и аз също можех да не преживея този ден. Чувствам се като част от голям организъм, който се опитва да се излекува от раните си. Такова чувство на сплотеност и единение не съм изпитвала никога досега.
Сесилия Херловсен, 17 години
Помня как гледах лекарите, надвесили се над леглото ми в болницата. Казаха ми, че ръката ми трябва да се ампутира. Мама, татко и брат ми бяха наблизо. И в този момент се смирих. Ръката ми едва се държеше от раните. Днес, в момента, в който ми потрябва помощ, някой веднага се притичва и аз свикнах с мисълта, че по-нататък ще ми се наложи да живея с една ръка.
Себастиан Йохансен Переу, 15 години
Когато се върнах от Ютьоя, в градината пред къщи ме чакаха приятелите ми, ние ядохме кекс и гледахме филми. Животът продължаваше - въпреки всичко. До ден днешен нося гривна с надпис "Ютьоя", за да не забравя всичко прекрасно, което беше преди това, което ни се случи. Моят по-голям брат ми подари това пътуване до острова. Той често ходеше там и разказваше колко е прекрасно. Запозна ме с приятелите си, вечерите с тях свирехме на китара. На погребението му свирих на пианото... Понякога ми се струва, че винаги съм бил единствено дете в семейството, той ужасно ми липсва.
С риск да бъда груб - белезите са нанесени и от тези, които ги пращат на партийни лагери. Дали Брейвик води легитимна война, дали целта на нападението му е легитимна военна цел е друга тема, но противостоянето си е факт и видимо реакциите на партиите и въобще властите в Европа са реакции на пазещи все повече територия си субекти - нещо, което е осъдено да увеличава напрежението в бъдеще. Какво е тяхната територия, тя и наша ли е, колко от това, което правят е с цел собственото им възпроизводство като политически субекти и колко е служба на обществото? Отговорите на тия въпроси определят доколко е напечено положението и доколко хора като Брейвик имат право да твърдят, че мирен път вече няма. В тоя смисъл има два начина - дори и да не харесва на мнозина да поемем даден път, но открито, без заблуди и с ясно съзнание, има и друг път - тези, които го желаят да ни убеждават и подмамват, че всички го искаме. Индоктринацията на деца е част от втория път, та няма ли в това вина? На "убедения" може да му се струва, че това, в което е убеден е токова правилно, че просто всеки, който се съмнява е или луд или престъпник, но пък и е ясен индикатор, че нещо не се случва по достойния начин на ясен избор от информирани хора. Тъй, че аз не знам кого да съдя повече и дали раните не са нанесени от цяло общество, което е приело за нормално да бъде водено с недомлъвки, пропаганда и отклоняване на вниманието и желанието от размисъл върху следствия и цена на избора.
Свиквайте, и следващия път когато родителите ви приемат антинационални решения - спрете ги, защото фанатиците на които им е писнало като Брейвик ще стават повече и повече - докато не се спре масовото приемане на имигранти, които в прекалено много случаи остават безнаказани от прекалено меките ви закони.
Ебаси дебелата и грозна свиня!
Мили юначини, и тримата да сте ми живи, здрави и да илядеете! И сакън, недейте емигрира, горкият "чифутски" и "толерастки" Запад не заслужава такива ЕнтелегентнЬи, а и милата майка България без вас съвсем ще я закърши!
За мен този човек, Брейвик, е доказано луд, каквото и да твърди медицинската експертиза, щом смята, че убийството на няколко десетки деца може да направи родителите им по-възприемчиви за неговата идеология.
И тримата, а? Впрочем аз не го защитавам, но нападам родители и партийци. И понеже казваш чифутски, нека погледнем обратно - с малко еволюция на сегашните политически прийоми не е далече времето, когато всичко доста ще заприлича на нацистка Германия, та представи си децата в нацистките спортни и други лагери. Как мислиш - от една страна те са деца (човешки) от друга от тях правят бъдещи убийци - хора, които ще намират с убеденост оправдание за дела далеч по-грозни от това на Брейвик. Зависи от гледната точка, но все пак тия деца не са ли вече военна цел в такъв случай? Аз на това обърнах внимание, днес още не сме на такова дередже, че родителите да нямат избор дали да пращат децата си на подобни места, където да бъдат моделирани от партийните грънчари, значи могат и да не ги пращат там, ако го правят ... включват децата си в партийната съдба, каквато и да е тя. В случая съдбата е включвала и Брейвик, може да е изглеждало невъзможно, но ето, че се случи, а дали е лудост или не, ако е лудост възпроизводима ли е - ето теми, над които да си помислят тия родители запленени от партийния живот. После могат да реагират като увеличат мерките за сигурност и намалят свободата на гражданите, но могат и да открият, че дори лудите от типа на берсеркерите имат нужда от мотивация. А тя мотивацията им не би съществувала, ако те партийците слушаха повече гражданите. Погледни така на нещата, представи си едно общество отишло малко по-далеч, там където партийната политика не е нещо, което можеш да игнорираш, без да заемеш морална позиция, звучи ти невъзможно ли? И Брейвик излгеждаше невъзможен ... Конкретния проблем е най-вече безконтролната имиграция, аз не съм разсист и дори националист, но тези неща не могат да се контролират с PR цели, а с мисъл за утре - обществата се променят от хората, които влизат в тях и за тая промяна не може просто така да се каже "ай няма значение". Но аз не съм Боби и поставям въпроса по-общо - ако не умееш да служиш на хората си добре рано или късно се превръщаш в тиранин опитвайки се да запазиш власт, която другите вече не искат. В Норвегия още не е така, но правилата там са твърде много, контрола също, засега има средства хората да бъдат достатъчно задоволени, за да не мислят за това много, но грешките се трупат, а властта се концентрира ...
Не виждам какъв е проблемът в общество с добре развити демократични структури да се насърчава интереса на почти пълнолетните, утрешни избиратели, при условие, че ДЕЦАТА по собствена инициатива посещават чисто информационни сбирки с лагерен огън и прочие. В Германия и в други западноевропейски страни младежките движения се практикуват още от 50-те години. Да си чул до момента за някакви проблеми? "Чифутски".... хммм... не си усетил тънката ирония или просто не си запознат с изразните средства на Боби. Нацистка Германия и младежки социалистически съюз (лявоцентристка партия) са две конкретно различни доктрини. Тук пак бъркаш. "Конкретния проблем е най-вече безконтролната имиграция, аз не съм разсист и дори националист"- С целия ми респект, ако действително живееш в България ти за щастие/нещастие нямаш поглед върху реалната миграция в ЕС.Да не говорим какъв нелицеприятен дял от миграционните вълни тук е свързван именно с български граждани. Цялата ни измет е из Германия , Франция, Англия- детегледачки, проститутки, о-пеър, просяци, автоджамбази, сводници, измамници с кредитни карти и прочие. Така че, бате, замислял ли си се, че именно България допринася в огромна степен за негативните отношения спрямо имигрантите? Бях си в България наскоро и бях супер изненадан- само бели хора по улиците!!! А всичкия "бугарски циган" се вихри във "втория ми дом". Така че едва ли точно НИЕ сме в позицията да се оплакваме от емиграцията.
Единствената толерантност, която намалява у мен, като резултат от този "акт" на лудия човек Брейвик, е толерантността към неговите идеи и към всички, които ги споделят. Въобще не ми се мисли за ефекта върху родителите на тези деца и върху техните другарчета - 600 заклети врагове на десния екстремизъм само в този лагер.
Тошко, имам представа и това и казах - аз нямам предразсъдъци към расите, но дори и без такива безконтролната емиграция поставя на изпитание еластичността на обществото - никой политик не гледа сериозно на въпроса колко е еластично то, какъв му е капацитета за имигранти преди да почне да се пропуква по един или друг начин. Ето това е безотговорно и не е нужно да си расист, за да го виждаш - въпрос на практицизъм е. Найджъл Фарадж заема горе-долу такава позиция, например, но европейските политици се опитват да го изкарат смешник, а той макар и да не е някакво чудо има доста прагматични и смислени възгледи, които излгеждат странно само на фона на лудостта общоприета днес за нормалност. Само че аз не бих пратил дете и в негов лагер (ако имаше такъв разбира се), политическата ангажираност все пак би трябвало да е израз на стремежа да запазиш условията за съществуването на собствената ти личност и другите по-малко или повече подобни на тебе. В този смисъл политическата ангажираност приема от мирни до брутални форми, когато определени среди са готови да жертват жизнената среда на други, за да си осигурят това, което те виждат като преимущество за себе си. Добре де знаем как е, само не трябва да забравяме, че класовото деление не е фиксирано и предопределено. Това може и да е изглеждало вярно по времето, когато се заговаря за класи, но в презадоволения ни свят нещата седят различно. Над всичко, обаче седи културата, която определя равновесието даващо възможност на различно дефиниращите се класи да съществуват заедно. Казвам го като допълнение на горното - да подлудяваш гражданите с пропаганда за расова толерантност и да прокарваш политика, която лишава много от тях от място в собственото им общество за сметка на пришълци е тъпотия осъдена да роди омраза и по-лошото - да започне да руши социалния мир. За съжаление правителствата (в Европа поне) далеч не се ограничават с грешки в политиката само в имиграционно отношение, а все повече поемат ролята на някакви учителки, които започват да изземат свободната воля на гражданите си и да решават вместо тях. Социалния мир и т.нар обществен договор обаче са крехки неща, които не може да се отглеждат от политици и бюрократи склонни да променят правилата, за да осигурят по-лесно управление. Ето приемането на това като нормално е фаталната граница между развитие на демокрация и отглеждане на бъдеща диктатура. Както и да е, моята склонност към либрални режими не е случайна, а е следствие на разбирането ми, че този баланс на различни личности, прослойки, класи и субкултури може да се пази в равновесие успешно само с подходи базирани на минимална намеса. Всичко друго предизвиква непредвидими реакции и процеси, като много от тях остават и незабелязани, докато не стане късно. Та, приказката ми е, че Брейвик е планирал и обосновал зловещия и според него самия акт като военна операция срещу такива. Факт е, че по-малко от век назад във времето далеч по-кръвожадни действия и от отделни хора и от организации и дори правителства са се случвали и не са учудвали никого. Това трябва да запали сигнална лампа на всеки разумен човек, че политиката и ръководството в нашите уж демократични страни са започнали да се считат за по-важни от ролята, която изпълняват. Казано с други думи - политиката и обществените услуги отново се превръщат във власт достойна за търгуване, достойна за борба за разпределение и превземане. Може психически проблеми да са го накарали да преиграе тази гледна точка, но мнозина не я приемат за съвсем неадекватна и това е причината да говоря за тия неща, повтарям - за мнозина Брейвик не е съвсем алогичен и то не защото и те са луди, а защото се чустват засегнати от тези, които той определя като врагове. Аз съм никой, спокойно бих могъл да бъда извънземен като се има пред вид това, че не се възприемам като нищо определено, а и не се вълнувам от това какво съм. Да приемем, че имам горе-долу правилна оценка за себе си, тогава това е наблюдение на външен човек, който не се интересува нито от расите, нито от расизма, нито пък гледа на свободите или робствата като на нещо свято или омразно. Ако е така, това е гледна точка към механизмите в нещо, което не възприемам нито за съвсем свое, нито за съвсем чуждо общество, а това е кофти - значи, че и аз чувствам проблем, Какви ли са проблемите за хора далеч по-вплетени в определена роля в това общество тогава? Децата могат да изградят личност и тогава да решат какво защитава интересите й, да ги караш първо да приемат дадени интереси и социални позиции и после да градят личност е доста тъпо и деструктивно. Може да изглежда логично да ги правиш политически активни, но и не трябва да забравяш, че колкото ти се струва това по-важно, вероятно е и следствие на толкова повече политически и административни грешки - такав нужда би трябвало да е важно умение за самозащита само в общество, което наистина се опитва да ти отнеме нещо, хм!
"Децата могат да изградят личност и тогава да решат какво защитава интересите й, да ги караш първо да приемат дадени интереси и социални позиции и после да градят личност е доста тъпо и деструктивно. " Тук сме на едно мнение. Това и аз не го разбирам, отдавам го отчасти на залегналите от деситилетия традиции на въвеждането на бъдещия избирател в политическия живот (може би). "Факт е, че по-малко от век назад във времето далеч по-кръвожадни действия и от отделни хора и от организации и дори правителства са се случвали и не са учудвали никого". Да. Брейвик съвсем не е откривателят на топлата вода,на прима виста мога да се сетя за поне 4-5 акта от различни краища на Авропата (е, вярно, не са аналогични по размер на щетите/жертвите.) Може би година преди това в някакво гето в Малмьо, Швеция вилнееше тайнствен снайперист, очистващ само мигранти.
Горките деца
11 Manuela Gerenova | 27.09.201208:00 Трябва да си с тотално, ама тотално сбъркана ценностна система и възприятия, за да оправдаваш това, което виждаме на снимките плюс няколко десетки трупа. Някой от вас може ли да отиде до някой от тези хора и да му каже в лицето "Ти си го заслужи!"? ---------------------------------------------- Не, първо защото не е на личностна основа. И второ никой не го оправдава. Но пък да се правите на слепи за причините за случилото се, и да изкарвате един изключително ясно и точно мотивирал се човек луд, вместо да се замислите над думите му - това е просто смешно, жалко и абсолютно недалновидно.
Гюлемезов Забелязваш ли, че сред толкова коментари си единствения, който (зле прикрито) е на страната на този изверг? Не че нещо искам да кажа, но......
@ #13 Боби, незнам до каква степен си даваш сметка за ограничеността на човешкото мислене, но размишлението върху подобни неща има пагубен ефект още от дните на Адам
Ахам оня, и изнасилвачите одобрявам. А макалистър в коя категория го слагаш? Или той пише прекалено дълго и сложно за тебе?