Дъвката "Идеал" от социалистическото ми детство още ме преследва. Онази същата, дето в 1 от 3 случая се ронеше в устата и всякакви усилия на зъбите чрез дъвчене да я приведат в по- консистентен вид завършваха с болка в челюстта.
В другите 2 от 3 случая, да ги наречем "успешните", дъвката ставаше на твърда топка, а сладостта й изчезваше за секунди. Е върнала се е, кошмарът от детството ми - намигаше ми от касата на
кварталната аптека. Или по-скоро намигаше на дъщеря ми, която веднага се даде.
Всякакви опити да я разубедя, удариха на камък. Още повече, че аптекарката ме обезоръжи напълно, след като атакува с рекламата, че "била с картинка".
10 стотинки. Отново струва толкова, и докато броях жълтите стотинки (удобен повод да се разделя с тях за отмъщение на спомена) неволно се върнах в кварталната хлебарница между негърчетата,
закуската "Руен" и хляба "Добруджа" - и онези продавачки с кожухчета, тип "елече".
Бързо изгоних спомена. А дъщеря ми разгъна нетърпеливо опаковката, смачка я на топка и я връчи като боклук на жената. А тя й викна: "Чакай, чакай, картинката!" и й подаде нещо, което силно изненада детето. "Картинката" беше местност Рупите, храм "Св. Петка Българска" с лого "Опознай България".
Не знам дали схващате обема на маркетинговия замисъл - някакъв компот от сладки детски спомени, национализъм, а в нашия случай - и една доза Ванга. "Мамо, как се прави балон?", задърпа ме детето по ръкава. Нямам отговор на този въпрос. В моите спомени дъвката не правеше балони, въпреки че май имаше надпис "Дъвка за балончета".
Сигурна съм, че за много хора дъвката "Идеал" е правела най-големите балони, а шоколадовият десерт "Пинокио" е биел "Милка"-та с три обиколки. Няма да споря. Монетата винаги има две страни, а някои балони май никога няма да се спукат.
