Изминаха доста години, откакто занятията ми по теология преминаха на заден план, но интересът ми към тази материя си остана. Успях да променя семейната традиция на лекари-атеисти, но вярата ми никога не можа да ослепее достатъчно, че от мен да излезе добър ортодоксален християнин - най-многото, което се получи е гностик, достоен за всяка средновековна провинциална клада.
Споменавам провинциална, защото не се смятам за достоен за Кампо деи Фиори. Аз съм Бруно от Нолано точно толкова, колкото и търговец на оръжие - архонт.
Както и много други хора обаче съм подценил два факта - БПЦ е в режим на свободно падане на морала и желанието да се получи псевдоблагородническа титла, която да промени работническо-селски произход.
Бих казал, че желанието да си благородник на Балканския полуостров е смешно, но е разбираемо, пък и хората си имат и думички за подобни личности - sans noblesse, парвеню, новобогаташ, etc.
Понеже имам нещо общо с материята, винаги съм разбирал синята кръв като благородство на духа плюс детство между тонове книги, то подобни случки редовно са ме развеселявали значително - просто гипсовите лъвове по къщите на циганските барони и архонтските титли са различни проявления на едно и също желание, да променим изведнъж това, което сме.
Нека обаче оставим гипсовите архонти на мира (те не са и никога и няма да бъдат интересни) и се върнем към религията. Религията (каквато и да е тя) има две свойства -първото е, че самата религия никога не е фокусирана върху себе си, а по-скоро е път, който вярващият трябва да извърви, и второ, че Бог е тотално индиферентен към това кой каква религия изповядва - няма значение дали си християнин, мюсюлманин, будист или израелтянин - важна е крайната цел, не пътя...
Това виждане, плюс разбирането, че човек като Ники Ролекса е невъзможно да бъде посредник между мен и Господ, обясняват, защо се радвам, че не съм роден в Средните векове.
Като вярващ човек обаче смятам, че е дошло времето БПЦ да изживее своята Реформация, стига някой да напише своите 95 тезиса и да ги окачи на вратата на своята църква във Витенберг (като Мартин Лутер - бел.р.).
Също така мисля, че е естествено този човек да бъде вътрешен за БПЦ, а не мирянин, защото промяната трябва да започне отвътре, от самата Църква, а не от обществото, което (съвсем естествено) е престанало да и обръща, каквото и да било внимание, повече от това, за което е достойна.
А вие какво мислите?
*Евгений Петров има магистратура по богословие, но любимото му занятие е маркетингът, като има щастието това да е и неговата професия. Собственик е на маркетингова агенция Ред Лемън Маркетинг и рядко пише по въпроси от живота на църквата.
Бихме казали, че просто завижда на новите благородни архонти на БПЦ, но се оказва, че някои от прародителите му са имали някакви представки преди фамилията си, което обяснява липсата на интерес към архонтски титли.
Разбира се, това е лицемерие от негова страна, защото в частен разговор ни каза, че е почитател на Лорд Вейдър и има чантичка на Адидас с неговия лик, така че едва ли можете да му вярвате напълно. Приемете статията просто като 535 думи за Църквата, архонтите и всичко останало.
