"R.I.P. Bulgaria" и отдолу: "Поговори си малко с поколението след 90-а и можеш и света да погребеш..."
От този статус във Facebook имах чувството, че главата ми ще се разцепи на две и горната половина ще изхвърчи с мръсна газ нагоре.
Защо на нашето поколение се гледа като на боклуци, чието бунище е чалготеката, а хранителният магазин е институцията, в която се водят, че се развиват? И някъде закътани в хладилника, на улицата или в джоба ги забравят и те се развалят. И бум на бунището.
Поколението на 90-те не е само чалга, фейсбук, екстеншъни, изкуствени нокти и крокодилски сълзи по поредното гадже, отсъствия, секс, аборти, българска водка и флирт, ограниченост и концентрация върху живота колкото на степче в 5 литра вода.
Този месец пък списание "Мода" по повод това, че става на 15 години, направи анкета сред няколко свои набори за нещата от живота. И тъй като те най-лесно се намират в училище, пратениците на "Мода" стояли стратегически в двора на столично школо. Не попаднала обаче на реалната ситуация. Мъниците били заклети чалгарчета, освен един от тях. И то така материал трудно се прави, затова "Мода" обикнала отрочетата си, каквито и да са. И ни ги представи, като ги даде за пример. Не, мерси!
Онази част от младото общество, която аз познавам, е пълна с хора, заради които можеш да бъдеш спокоен какво й предстои на България.
Стилът не се купува от мола
Това че сме млади, не значи че си прекарваме времето между обездвижващите светове на Facebook и мола. "Здравка, по фамилия Любов" например, както нарича себе си 21-годишната студентка по журналистика в УНСС, не е като повечето кокони, които си клатят краката по цял ден и чиято висша екзистенциална цел е да не й се счупят ноктите.
Рекламира продукти - от цигари до колѝ. "Но това ли е най-важното?", питаше се в една реклама, сега и аз. Важното е, че завърши "Аз..." с "искам, мога и обичам."
От осанката ѝ те лъха аромат на сила, непокорност и бунт. Смята да се занимава с фотография и мода, както и понастоящем го прави. Но не онази турбо-гъзар-с-дрехи-от-пазар мода, която диктува тениската с якичка да се носи винаги опъната нагоре, сиреч широко ми е около врата, нали разбираш, или на някоя тупалка, префасонирала се в зебра, тигрица, пантера или някой друг бозайник.
Тя знае, че "стилът" не се купува от мола, а се създава с двете ръце, мисълта, таланта и очите. Здравка съвсем свободно лавира между френския и английския.
Полезна доза русофилство
Виктория е 19-годишно момиче, което учи във Франция - английски и руски език. Нестандартно, но това било част от тяхната програма. След това свободно записвала каквото ѝ се отдава.
"Избрах да си блъскам главата във всичко непознато, да имам седмици наред проблеми със съня, но въпреки всичко да давам напред и да не се отказвам в никакъв случай. Избрах Франция, защото ме беше страх от нея. Но реших да видя какво има от другата страна на границата и не съжалявам".
Виктория е сложила на десктопа си Юрий Гагарин, защото той я нахъсва да е упорита. Тя е представител на онези, които не се носят по течението към чужбина, и не се събират по френските общежития да пеят хорово "Бяла роза ще закича"...
След 10 години се вижда като млада жена, която е обърнала взаимоотношенията родител-дете. Иска да се грижи за родителите си така, както те са се грижили за нея, докато стане човек.
Движещи сили
Мартин учи технологии в Техническия университет. Смята, че бъдещето е в неговите ръце и в това, с което иска да се занимава. И хич не разсъждава в грешна посока.
Занимава се с плуване, тичане, понякога баскетбол, а сега чака зимата, за да пали ските. Рок и алтернативните групи са му най на сърце. На темата Господ, той ми отговаря така: "Вярвам, че има невидима сила, наречена Господ, но нямаме ли упоритостта да постигнем нещо в този живот, дори и Той не би ни помогнал".
Мартин смята, че човек, който няма мечти, е като празна бутилка от бира - липсва магията. Както се разбира, той не е нагледен пример за градската пословица "Силен в краката, слаб в главата".
Димитър пък от Пловдив много бързо се е научил да бъде организиран за разлика от рок идолите си. Той не е типичният бунтар, който псува наляво-надясно, гледа като поразен зеленчук и вечно е недоволен от статуквото.
Димитър е верен последовател на усмивката - на 5-и този месец, на Международната усмивка за по-странен и красив ден, той непрекъснато се усмихвал на пътуващите в градския транспорт. Никой обаче не отвърнал подобаващо. "Ето това искам да променя. Никой няма да подобри положението, ако ти сам не искаш."
Те мислят
Познавам и едни на пръв поглед странни типове, които се занимават с повече неща от пръстите на ръцете си и се справят еднакво добре с всички. Напълно обратно на английската поговорка "С много неща се занимава, в нищо не успява."
Край мен е пълно с момчета като Крум (бъдещ психоаналитик), на които хип-хоп културата ври във вените им във всичките си форми - танцуват, рапират, правят музика, графити... Но не в онази форма на вандалщина, а като пореден цвят в дъгата от млади и интелигентни и отворени към новостите на света хора.
На всички гореизброени мои набори, силата им е в словото. В мнението, което вече е изградено, в позицията, която отстояват. И по принцип това да са нормални процеси за вече зрелия млад човек, мисленето на младите въобще не се брои за монета.
Както виждате портретът на бъдещето не бил толкова мрачен, нали така?
Не е картина без рамка, която се разтича във времевия континиум, в живота и накрая се оттича в канала.
Още много примери безкрай може да се дадат за кадърна младеж: младите творци, които пресъздадоха един неповторим дух в центъра на София, като организираха вътрешната атмосфера на клуба в задната част на НДК така, че световно известни дизайнери като Пам Хог да пожелаят да го посетят; млади учени, които светяват маслото на чуждестранните си колеги, като най-заслужено им свалят златата от вратовете и ги носят у нас.
България, това са твоите деца! Тези, на които си им майка, но които не познаваш и не разбираш. И не заради тях, а без тях ще те погребем.
Автора, всичко (или повечето) , което си написал е вярно.... за 5% от въпросното ви поколение. Нищо против никого, и аз също се радвам ,когато млади български програмисти, и математици носят медали от световни мероприятия, и точно в момента в който аха! да се зарадвам, и попадам на поредния "горещ хит" във известен сайт за видеосподеляне , който както се досещаш е чалга и е гледан 40-50000 пъти за два дена.... . Е как сега да ти повярвам, че вашите интелигентни 5% ще си останете в България, и ще работите за нея, че да има смисъл това , което описваш. Ако ме убедиш ,че не е така, свалям ти шапка, но моя съвет, след като познаваш голяма група от такива интелигентни хора, е първо да поговориш с тях какво мислят да правят в бъдеще.
1 thefish33 | 16.10.2010 18:50 не за 5%, а за 30%. Знам добре, защото аз съм част от това младо поколение. Това, което е било до този момент тук няма да го бъде в бъдещето. Овцете започват да се увълчват. Робите умират и се ражда агресивно и злобно поколение (в добрия смисъл), което е готово да си търси правата и се оценява добре. Набор 92-93 е напълно извън контрола на статуквото и много ядове ще имат така наречените "политици" с него.
1 thefish33 | 16.10.2010 18:50 Ще ти кажа и по мои наблюдения какво ще става - повечето от тези 30% кадърни и наистина добри кадри имат желание да се развиват в България. Една част от тях няма да са тук, но не чак толкова голяма. Другите 70% също искат да останат тук. При тях обаче се наблюдава по-голямо желание за напускане от другите 30%. Но като ги знам какви са ти гарантирам, че повечето напуснали ще се върнат с подвита опашка.
Има една огромна заблуда - че живота в Америка е като живота в Америка на бригада. Нищо подобно. Бригадата е приказка в сравнение с истинския живот там.
Мога да ти кажа и защо е така и как овцете стават вълци: Много просто. Младото поколение е силно консуматорско поколение (нищо лошо нека има бързо движение на парична маса. Това, че е лошо да си консуматор да ходят да го разправят в съветският съюз.) Силно консуматорското поколение има един основен недостатък (за управляващите, а не за него). Този недостатък се крие във факта, че то иска всичко сега и на момента. Това, което спасява статуквото в момента е факта, че още това младо поколение (92 и уп) не се е сблъскало още с реалния живот и разчита силно на мама и на тате (не им завиждам на българските родители). Виждаш как е в одавна изградените консуматорски общества (германия, франция, гърция...) При тях за най-малкото нещо се вдига стачка. Та идеята ми е, че в момента, в който новото поколение се сблъска с живота ще види, че няма как всичко да дойде тук и сега. На фона на гупостите, които по подразбирането правят българските политици и заради факта, че сме бедна държава и няма как да стане тук и сега ще се отприщо огромна вълна от протести, бунтове и недоволство в това ново поколение. И тук идва най-големия кошмар за статуквото - виждаш, че във франция, германия... стачкуват. В Гърция трошат и палят. Е да, но това са доста по-възпитани и културни общества. Представи си го това цялото нещо, придружено с балкано-българската диващина, агресия и чалгизация. Скоро. Много скоро. И бойковци и мойковци и воленци и сергейовци и доганци и пут** майни всички да им е*** майката проста
занимални ще ми правят религии ще ми въвеждат боклуците Нещо са се объркали, че има луди да ходят на подобни места.
Към коментарите от 2 до 6. Мила ми Звездичке (не те знам момченце ли си или момиченце, гледам в профила пише момиченце, затова ще се придържам към него), гледам те от известно време се подвизаваш тук, и се навих да ти пиша, не за да те оплюя, а за да ти кажа, колко ти се радвам. Нека ти разкажа една приказка, гледам си на години, в които спокойно можеш да си ми дъщеря, пък те бащите обичат да разказват приказки на децата си. И да не си на годините, по мисленето си на това ниво. Та приказката започва стандартно. Живяло някога едно момче. Лудо за връзване казвали съседите за него, където имало бела, то все там. По едно време даже и заключено за тръбите в районното, прекарвало нощите си. Та карало я момчето някак си и един ден станало на 18. И в този ден баща му му казал: -До тук бях сине, от този момент нататък се оправяй сам. Момчето не се разсърдило на баща си, даже му било благодарно, защото баща му бил чул тези думи от своя баща още на 14 годинки. И така, момчето влязло в казармата. Знаеш ли, едно време имало такова място, чиято най-важна задача била, да пречупи момчетата, и да ги научи да слушат. И там момчето си било бунтар, и редовно го пращали на едно друго много неприятно място, наричали го арест. Там момчето ходило за кратко, по 10-15 дни не повече. Там обаче то се запознало с едни по-особени хора, казвали им следствени. Те изключително много се забавлявали да си стоят в ареста, но на момчето тази идея нещо не му харесвала. И момчето си седнало на д-то и започнало да мисли. Припомнило си живота до момента и стигнало до извода, че май там някъде съществува някаква система, и всичко което правело момчето до сега, било да се бори, да се противопоставя на системата. Но системата била много гадна и винаги намирала начин да го смачка. Пък да ти кажа мила ми Звездичке, това момче никога не е обичало да го мачкат. Много по-приятно било то да мачка. Така момчето решило че трябва да влезе в системата. Седяло си така в ареста и си мислило. "Къде искам да стигна, как да разбера, че съм стигнал, сега къде съм (в ареста бе идиот- чуло гласа на баща си), как да стигна до там?". Много години след това, момчето научило, че това са четири от петте етапа на системното мислене, което пък е най лесния начин, да разбереш една система. Тук май се отплеснах и това е много сложно за тебе Звездичке. Та момчето започнало да си отговаря на въпросите. -Къде искам да стигна? Ами някъде в системата. Да мога аз да мачкам. Някъде по средата, че май акъла ми не е за много нагоре. -Как да разбера, че съм стигнал? Труден въпрос. Ами ще вървя нагоре, пък където ми хареса - до там. -Сега къде съм? Пфф, някъде в тълпата. Кофти място и определено не ми харесва. -Как да стигна до там? На този въпрос отговора бил най-лесния. Момчето просто се загледало в хората които са там някъде, по средата на системата. Едни такива добре облечени и определено знаещи повече неща от момчето. Явно само това било достатъчно. Така момчето решило да направи две неща: -Първо си изхвърлило скъсаните дънки,протритите маратонки и тениските с щампи на популярните тогава рок групи. Онези хора не носели такива. Носели сака, ризи и обувки. И ги носели по много особен начин, все едно са им втора кожа. И то започнало да се облича така. Трудно било, в сако се чувствало като в ковчег, но с годините свикнало. Даже и му харесало, защото хората го приемали по различен начин. В магазините продавачките му се усмихнали, а не се мръщели както преди. В университета му пишели по-високи оценки, не защото е знаело повече. -Второ, решило да учи. И то да учи без да се различава от останалите. Другите ходели по купони - и момчето с тях, забивали момичета - и то (това даже най-много му харесвало в университета), пиели - то даже повече от тях. Но сутрин, когато другите изтрезнявали в леглото, то ходило на лекции, следобяд четяло книги. Така избутало 5 години и нямало спомен да е спало повече от 4-5 часа в денонощието. И пари си изкарвало само това момче. Събота и неделя когато другите си ходели в къщи, мама да ги изпере, изглади, и нахрани, а тате да им даде парички, то се нареждало до циганите пред окръжна болница (тук във Варна и още е там), и ходило да работи по обекти. И тухли е носило това момче, и мебели е качвало по стълбите до единайстия етаж, и все такива работи. И не се срамувало че ги върши, даже се е гордеело със себе си. Защото било независимо и никой не е имал право да му дава насоки в живота. Така мила ми Звездичке, момчето се овълчило. Не като само иска, а като си взема това което искало. Не като се бори със системата, а като я изучава. Така момчето станало мъж. Пораснало не само на ръст, а и в главата. Открило, че е много по-лесно да си вадиш хляба с главата, а не с ръцете. А за системата, открило че тази страшна система, е устроена елементарно. Много приличала на онова, за което разказвала даскалицата по биология в 7 или 8-ми клас, докато то я зяпало в огромните гърди. Наричало се - хранителна верига. Най-горе били големите бели акули, по-надолу - по-малките акули, слизайки още - сафридчетата и кефалите, а най-долу била цацата. Когато завършил този млад мъж, започнал да работи в системата. Започнал, да кажем като сафридче. По цял ден си хабял нервите да гони цацките, за да докаже, че е годен и за по-нагоре. И онези от горе го забелязали, и започнали да го издигат малко по малко в хранителната верига. След определено ниво, вече не било необходимо да се напъва толкова много. Системата го разпознала и сама започнала да го издига. А той, младият мъж за когото ти разказвам, само от време на време се напъвал да прегризе нечие гърло от тези над него. И не защото ламтял за повече, той бил стигнал мечтаното в ареста ниво, а само ако над него акулата била много престаряла и му тровела живота вече. До тук е мила ми Звездичке моята приказка, още не е свършила, за да ти я разкажа до край. Защо ти я разказвам? Ами за да ти покажа системата. Тази система мила, е оцеляла хилядолетия, и пак ще оцелее. Забелязах гледаш новини, р
Забелязах гледаш новини, разни хора протестират. Нека протестират Звездичке, няма лошо. Само, че те протестират, за да им сменят дажбата черен хляб - с бял. Може и да успяват понякога, но никога няма да се доберат до луканката. Но няма да съборят системата, защото без нея и хляб няма да имат. Защо ти се радвам ли? Ами много просто Звездичке. Докато ти се размотаваш по форумите и плюеш всичко наред, си пропускаш времето за учене. Така мила успешно се подготвяш за цацка. А на системата и трябват цацки, много цацки, които да я хранят. О, ама си се инатяла, не приемаш всякаква работа? Системата няма проблем с тебе мила, тя не бърза. Опъвай се докато те хранят мама и тате. Един ден обаче, няма да има кой да те храни, и ще огладнееш. Системата няма никакво желание да те мачка, ти сама ще огладнееш, и ще дойдеш при системата за къшея хляб. Ама били сте много с твоето мислене? И това не е проблем за системата, защото системата знае, че мисленето на индивида, не прави мисленето на групата, тълпата. Чувала ли си за феномена "БГ-мама"? Лети си в облаците сияйна ми Звездичке, колкото по-високо летиш, толкова по-отвисоко ще паднеш. И системата пак ще те изклати. Колкото си по-закъсала, толкова по-малко парче хляб ще ти се предложи. Свети си, изживей си твоите 15 минути слава, това ще ти остане. И после, онези деца от статията ще те чакат, за да работиш за тях. Защото тези деца от рано са осъзнали, че за да вземеш, първо трябва да дадеш, а ти Звездичке си от само искащите.
8 Rowan | 17.10.2010 09:37 Хахааа много интересна приказка. Обаче тръгна погрешно. Гледай сега системата като система ми харесва безбожно много. Ама МНОГО. Никакво намерение нямам да бутам нещо, от което имам зависимост и може да ми донесе много хубави играчки. Като всеки един консоматор си харесвам кочината, а за идеали, националъзъм и светъл комунизъм - марш в съветския съюз при пияните руснаци. Протестират хора на улицата ли? Никой не протестира. Ходят като идиоти със свритки. Вие сте поколение от идиоти (извинявай, но факт. Социалистически страхливци ) Протест е с онея шишенца, които палят всичко по пътя от полицай до кола (логичен завършек на чалга 92+, които са много по-ненормални от гръцките си колеги) Под статукво имам предвид политиците. Те ще клекат и ще се навеждат както гръцките им колеги. Ама бойковците (защо ли гласувах въобще) ще клякат много повече, защото пуснаха чалгата Накрая ще ти задам един въпрос - говорим за набор 92+: Мислиш ли, че набор 92+ при един протест и инерция на тълпата и под влиянието на 2 бутилки водка му пука дали ще запали президента, полицай, котка или кола?
По темата какво искам - високи заплати. 2000 евра на месец и то тук. Кога? - сега. Не след 10 години и светъл комунизъм Кой да ги осигури? - правителството. Как? Това не е логично икономиката брутния продукт ефктивността... - не ме интересува длъжно ми е и то тук и сега. Може да ти звучи идиотско, но новото поколение на България е обдено в тези негови права и е достатъчно агресивно и невкарано в някакви религии и простотии за да стане един доста сърдит, гневен и агресивен чалгар ако не ги почлучи тук и сега. А това тук и сега идва в момента, в който на 92 му се наложи да се издържа само.
Боже Звездичке, не можеш да си представиш, колко наивно и смешно звучиш на човек от моята позиция
12 Rowan | 17.10.2010 20:07 така е, защото си комунистическа оВца
На вас всичко ви звучи наивно и знаете само да мрънкате и хленчите. Основна поговорка в соц промития ви мозък е преклонена глава нож не я сече Ако вие бяхте кротки овце, то ние сме бесни селяни. Все пак по-добре
Много ми е интересно как сте могли да гледате 50 години как кретени на ваща възраст ви правят за 2 стотинки. Сетих се за друго - относно възпитанието. По соц време като учителя сложи отговорник клас стани клас мирно всички са го слушали, защото са се страхували какво ще стане като дойде учителя. Сега как учителя излезе така пребиват отговорника. А въпросния набор 92 може да запука и учителя също като се върне.
ето какво ръсте. Тук и сега и наколене ще бъде цялата държава след 5 години нема оправия батка. Такъв ни е материала. И ти може да намашеш нещо, въпреки че сте овци и не заслужавате. http://www.youtube.com/watch?v=VQcH3T-ggzE&p=0794D0A403D17D03&playnext=1&index=38