Не очаквайте да чуете това в кандидатпрезидентските дебати в САЩ, но американските войски ще напуснат Афганистан, изпаднал в ескалираща гражданска война, към 2014 г. - в срока, определен от администрацията на Обама, подкрепян и от съперника му Мит Ромни.
Военните се отказват от надеждите си да притиснат достатъчно талибаните, за да постигнат изгодни условия за политическо споразумение. Вместо това по всичко изглежда, че сражаващите се в Афганистан ще се наложи сами да намерят политическо решение, след като САЩ и съюзниците им се оттеглят от бойното поле.
САЩ съзнават, че няма как да победят окончателно талибаните
Вашингтон от години съзнава, че няма надежда да унищожи талибаните, и че ще се наложи да се примири с политически компромис с местните бунтовници, които издържат на най-дългата досега американска военна кампания в историята.
Но докъм 2009 г., САЩ се надяваха поне да поставят условия в този компромис и да принудят талибаните да си намерят място в конституционния ред, създаден от инвазията на НАТО - и да приемат правителството на Хамид Карзай, което отдавна отхвърлят като "марионетно".
Обама изпрати допълнителни 30 000 американски войници в талибанските територии с изричната задача да притиснат бунтовниците до степен лидерите да се молят за мир и да приемат поставените от Вашингтон условия. Но т. нар. "удар" приключи миналия месец, а талибаните са по-непреклонни отвсякога да се съгласят на американските условия в навечерието на потенциалното оттегляне през 2014 г.
Неоправданият американски оптимизъм за обучената от тях афганистанска армия
Сега най-добрият сценарий ще е в резултат на обучението и въоръжението от НАТО, "талибаните да открият, че афганистанската армия е много по-силен противник, отколкото са очаквали, и след оттеглянето на НАТО да са принудени да се примирят с отхвърляното от тях като 'марионетно' правителство", твърдят военни източници. Според мнозина това е поредната от дълга серия неоправдано оптимистични прогнози.
Афганистанските сили за сигурност - или поне етническото им таджикско ядро, може да имат политическата воля да се борят с изградените основно от пущунски племена талибански сили, както и да разполагат със средствата да не бъдат надвити лесно.
Но би било разумно да приемем, че силите за сигурност ще контролират много по-малко афганистански територии, отколкото сега са контролирани от НАТО.
Все по-малко стават реално и причините НАТО и САЩ да остават чак до 2014 г.
А след като вече е очевидно, че дори бушуващите талибански бунтове вече не се смятат за препятствие пред оттеглянето на съюзническите военни сили, аргументът за оставане дори през 2014 г. остава неубедителен. Всъщност се говори да не се оставя нещо повече от остатъчна група от обучаващи и специални сили към момента на изтегляне на САЩ - и те вероятно биха останали и след крайния срок, така или иначе.
Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заключи в интервю наскоро, че военният съюз обмисля по-ранно изтегляне, като духът му е накърнен от непрекъснатите "вътрешни" атаки, които само за тази година са довели до смъртта на над 50 съюзнически войници, убити от членове на самите афганистански сили, които те обучават.
Дилемата дали с напускането на НАТО няма да настъпи гражданска война
По-песимистичните анализатори се съмняват, че дори настоящата система на управление, или силите за сигурност, ще оцелеят дълго след оттеглянето на САЩ. Западни донори и поддръжници все още подкрепят обещанията за добро управление и усилия за борба с корупцията, давани от Хамид Карзай през по-голямата част от последното десетилетие.
Но има сериозни съмнения, че изборите, насрочени за 2014 г. - в които Карзай след двата си мандата има забрана по конституция да се кандидатира - ще бъдат по-успешни в създаването на нов национален консенсус от предишните фалшифицирани избори. Всъщност се твърди, че Карзай подготвя за своето място по-големия си брат - Абдул Каюм, с цел да удържи властта в роднинския си кръг.
Режимът му е обременен с тежка корупция, но Западът отдавна има затруднения с намирането на подходяща алтернатива. А преход, при който от афганистанците ще се очаква сами да се грижат за сигурността си от талибаните, вероятно ще засили тенденцията при Карзай да дава власт на военни водачи, чиято подкрепа му е нужна в борбата.
С обмислянето от НАТО на оттеглянето от страната остава открит въпросът на какъв натиск ще е подложен Карзай, за да гарантира честни избори.
Проблемът е в това, че САЩ не толкова отказват да признаят поражението си, колкото отказват да признаят самата причина за това поражение. А това е именно твърдението им, че талибаните са едва ли не окупатори на собствената си страна. Това просто не е вярно - те нито са голяма сила нито имат гръб от мощен съюзник, за да смятаме , че десетилетия могат да държат позициите си в Афганистан, без реалното подкрепа на племенните вождове - тоест без подкрепата на народа. Тоест това е което американците отказват да признаят - това че за тях / и въобще хората от някакъв европейски тип/ демокрацията и човешките права са нещо важно съвсем не означава автоматически, че това струва нещо за останалите хора по света. Че демокрацията е някакво благо дето всички го искат, просто някой нямат възможност да се ползват от него. Това не е така - милиони , да не кажа милиарди хора по света не я искат демокрацията - искат да си имат владетел и ясни, пък ако ще и жестоки закони. Това не е нищо ново - самите ние след освобождението от турско не сме искали да чуем за това да нямаме цар - примерно.
Много ми се иска да питам някой като Борис..... като в Ирак и Афганистан не щат демокрация, какво да ги правим? Да се изтеглим от там (САЩ и ние от НАТО) за да не им досаждаме и да ги оставим на мира. Те си искат талибаните, казваш.... ОК, оставяме ги. После обаче целите тия територии остават безпроблемно под владението на радикалния Ислям, които естествено ще иска също безпроблемно и да се разширява извън тези територии. Талибаните ще поискат да си владеят и други държави, които не са изобщо радилани сега - Турция и т.н... Тогава точно такива анти-американисти и пацифисти почват да пищят "Ама кво станА".... Е нали не искате да им пречиме и да им насаждаме демокрацията там - тогава те ще ни насаждат ислям тук. Не беше ли атаката най-добрата защита?
Винаги ми се е искало да попитам някой като Оня Дето Го Трият - кога Ирак е бил по ислямизиран - по времето на Саддам или сега? Кога в Либия е имало ислямисти във властта - по времето на Кадафи или сега? В Ливан, в Египет... Тук не става въпрос за някакъв пацифизъм или незаинтересованост - точно обратното - САЩ разрушиха всички крехки устой на светски нрави в страните в които подпомогнаха падането на диктаторите им и ефекта е точно обратен на този за който казваш, че е цел. За Афганистан, това разбира се не е така, но пък тук, ако няма разрушено, няма и построено. и смятам, че причината за това е именно погрешната концепция за демокрация, която се опитват да налагат САЩ.
Те че тия няма да се оправят с демокрация е ясно, но в предишните времена същите хора пък критикуваха Америка, че държи на конци лидерите на Либия, Сирия и т.н. (даже Пакистан, Турция).....за да им вземела петрола. И по тая причина същите изпитват телешки възтор пред Уго Чавес в съседната статия, че не бил като тях. Та въпроса е - кога Америка е виновна, когато крепеше онези режими или сега, когато се разпаднаха доста от тях без пряка нейна намеса? Щото ми се сттрува, че в някой отношения тук сме по-критични и антиамериканисти даже от талибаните...
Ето кой е на далавера в Афганистан: Мы не знаем, как будут развиваться военно-стратегические и политические события в этом регионе, но факт - налицо: Китай заметно проник в экономическом плане в страну, «оккупированную» войсками Международных сил содействия безопасности (Isaf). Он получил концессии на добычу нефти и полезных ископаемых, делает инвестиции в инфаструктуру. При этом он не рискует жизнями своих солдат. С 2008 года Пекин достиг несомненных успехов на бывшей земле талибов. Китай начал жесткую игру, добившись прав на развитие и эксплуатацию медного месторождения в Айнаке, в пятидесяти километрах от Кабула, залежи которого оцениваются в 280 миллионов тонн. Приобретение прав на эксплуатацию Айнакского месторождения за 3,5 миллиарда долларов связаны с самыми большими прямыми инвестициями извне в истории Афганистана. Контракт предусматривает и строительство железнодорожной сети, которая свяжет месторождение с Китаем через Пакистан. К настоящему моменту насчитываются 30 других китайских проектов в Афганистане. Китайская металлургическая корпорация построит электростанцию мощностью в 400 мегаватт и будет вести разработки на большой угольной шахте. Национальные предприятия займутся строительством и созданием инфраструктуры: от школ, дорог и госпиталей до новых мечетей. ("Limes", Италия) Луиджи Спера (Luigi Spera)
Става така, че лошият е чичо Сам, който с Божия помощ и с умни бомби сее демокрацията и американските ценности по света, а добрият е чичо Ли, който не им се бърка в живота на афганистанците, не ги принуждава към демокрация, нито да живеят като китайци. Напротив, експлоатира природните им богатства, но им изгражда инфраструктура, не ги избива, ами им създава работни места.
като цяло, тритият "мисли" първосигнално. няма да се поинтересува от нищо