Европа вече се ориентира към канабиса за медицински цели, но много пациенти се опасяват, че финансовите изгоди ще надделеят над облекчаването на страданията на болните.
Само през ноември Великобритания позволи на лекарите да издават рецепти за лекарства, съдържащи канабис, Гърция издаде първите си два лиценза за отглеждане и преработка на марихуана, а Люксембург легализира тревата за всякакви нужди. Същевременно повечето държави от ЕС в момента разрешават в някаква форма използването й за медицински цели.
Докато пациентите се борят за достъп до тази форма на лечение, фармацевтичните компании и производителите на канабис се надяват да отвоюват дял от пазар, който към 2028 г. би могъл да носи годишни приходи от 55 млрд. евро, според доклад от бранша.
Много пациенти обаче се опасяват, че законодателните и регулаторни органи не могат (или отказват) да отговорят на търсенето като оставят медицинския канабис да напредва с минимални темпове на пазара, продукт по продукт, страна по страна.
Факт е, че европейският пазар е фрагментиран. Всяка държава задава сама стандартите и регулациите си за продукти от канабис, което означава, че германците могат да получат рецепта за медицинска марихуана от лекар, докато французите са лишени изцяло от варианти за законна употреба на трева за медицински цели.
Според Томас Сковлунд Шнегелсберг, съосновател и изпълнителен директиор на датската компания за медицински канабис StenoCare сегашното състояние на пазара в Европа е същинска джунгла, а ЕС не помага за преодоляването на хаоса.
Петер Михок от департамента на Европейската комисия за миграция и вътрешни работи обясни пред комисия на Европейския парламент през юни ситуацията с това, че ЕК има компетенция само да подкрепя страните-членки по въпросите на регулацията на медицинския канабис, но именно те са тези, които трябва да предприемат първи мерки в тази насока.
Много държави обаче не предприемат нищо, не на последно място защото легализацията на медицинския канабис често се бърка с легализацията на марихуаната по принцип за всякакви нужди.
Така че когато държавите разрешават медицинския канабис, те често въвеждат строги правила. След като Великобритания например легализира марихуаната за медицински цели през ноември, трактовката на закона казва, че канабис може да се отпуска само срещу рецепта, изписана от лекар-специалист, след като не е бил постигнат резултат с други форми на лечение.
Подобни строги правила може да вършат работа на тези, които искат хапчета от аптека, или канабиноидно (CBD) масло, продавано в магазини, но не помагат на пациентите, които искат да отглеждат канабис у дома, тъй като цените на медицинските препарати са им твърде високи или искат да имат повече възможности за лечение.
Междувременно тревата се превръща във все по-популярен вид лечение за пациенти с различни заболявания, включително множествена склероза, епилепсия, анорексия, безсъние и рак.
Растението канабис сатива има повече от 100 уникални съставки, известни като канабиноиди, по информация от Европейския център по мониторинг на наркотичните вещества и пристрастяването към наркотици. Най-известната от тях е тетрохидроканабинолът (THC), която предизвиква еуфория, въпреки че много хора, които използват канабис за медицински нужди, избират канабиноиди с различен ефект като ободрителната сатива или водещата до релаксация индика.
Карола Перес е вземала по 19 хапчета на ден, преди да открие медицинския канабис. Тя страда от хронични болки, след като е счупила опашната си кост на 11-годишна възраст. Инцидентът в детска възраст е довел до 13 хирургически процедури и пристрастяване към опиати, които тя е вземала, за да облекчи болката си.
Перес за първи път е пробвала мляко с THC преди десет години, преди CBD маслата да станат достъпни на пазара. Тя е изпитала почти мигновено облекчение, и с течение на времето е успяла да намали 19-те вземани дневно опиати до само два. И според нея именно тревата е спасила живота й.
Проблемът обаче е как да се снабдява с него. Тя живее в испания, където марихуаната е разрешена за лична употреба, но липсват национални регулации какви количества може да отглежда един човек. Неясното законодателство е довело до създаването на т.нар. "социални канабис клубове" - регистрирани групи, които отглеждат трева основно за развлекателни нужди.
В началото Перес моли приятел да я снабдява с необходимите количества марихуана, а след това се обръща към уличен дилър. Тя е пробвала и въпросните социалните канабис клубове, но те не са разполагали с достатъчно количество. Тогава тя решава да поеме нещата в свои ръце.
Към момента Карола отглежда 16 вида канабис в дома си и, в зависимост от момента, тя може да създава "канабис-коктейл" с каквито нива CBD, THC, сатива и индика са й необходими.
Това й дава свобода, която не може да получи в аптеките. Sativex, базиран на канабис стпрей за гърло, който струва над 400 евро за бутилка и се произвежда от GW Pharmaceuticals, е одобрен за испански пациенти през 2010 г. Той обаче може да се използва само от хора с множествена склероза. За останалите болести, при които канабисът и продуктите, базирани на канабис, показват положителни ефекти, препаратът е не просто твърде скъп, той е недостъпен.
Големи компании - и фармацевтични гиганти, и производители на трева - лобират пред законодателите в Европа да допуснат продуктите им на пазара. Те твърдят, че не-тестваният канабис може да съдържа вредни пестициди, а продуктите, продавани на черния пазар, често са създавани за употреба за развлекателни цели и просто са пре-етикетирани за медицински нужди.
Пациентите, използващи такива продукти, съобщават за психози и други неприятни странични ефекти, защото "те не са създавани за употреба от болни хора", коментира Шнегелсберг от StenoCare. По нейни думи те се произвеждат за хора, които просто искат в петък вечер да разпуснат с един джойнт.
По-малките производите на канабис обаче се предпазливи по отношение на натиска от фармацевтичните компании.
Европейската индустриална асоциация по конопа заявява, че "твърдо се противопоставя" на опитите от големите фармацевтични фирми да превърнат CBD в отпускано с рецепта лекарство. Според тях това би послужило само на интересите на няколко големи компании и би навредило директно на все още развиващата се CBD индустрия.
Стивън Мърфи, управляващ директор на международната консултантска компания по въпросите на канабиса Prohibition Partners, коментира, че наблюдава сходна ситуация във Великобритания - след като GW Pharmaceuticals "застанаха на кормилото", почти няма национален дебат по този въпрос.
"Беше нужна доста сериозна ПР кампания тази година, за да се легализира канабисът за пациентите във Великобритания, въпреки факта, че тази марихуана е отглеждана във Великобритания. Никога не е имало натиск да се оспорва това", коментира Мърфи.
Пациентите също така имат опасения за начина, по който големите компании се опитват да навлязат на пазара.
"Тези компании само ни се обаждат, за да кажат: "О, горките пациенти", но те не се интересуват от нас, нито ни помагат в нашите проекти. Те просто ни се обаждат, за да могат да ни използват като разказват нашите истории, а после продължват със своя бизнес", коментира Перес.
Дебатът достигна и до ЕС. През лятото комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните към Европейския парламент призова Европейската комисия да създаде валидна за целия ЕС политика по въпросите на медицинския канабис. Скоро след това големите компании започнаха да търсят начини да се чуе техният глас.
Една от тях беше канадската компания Canopy Growth, една от най-големите компания за канабис в света, която наскоро инвестира 100 млн. евро в създаването на още производствени съоръжения в Европа. Друга активно ангажирала се с въпроса компания беше GW Pharmaceuticals.
Дебатът в парламентарната комисия се фокусира върху това дали резолюцията трябва да съдържа понятието "медицински канабис" или "базирани на канабис лекарствени средства". Това има значение, защото първото би отстоявало правото на гражданите да отглеждат сами своята трева, докато второто се ограничава до продавани в аптеките лекарства.
Резолюцията на комисията беше гласувана миналия месец с поправки, като беше използван по-малко общият език "базирани на канабис лекарствени средства", за голямо огорчение на някои висши представители на европарламента.
"Естествено, разбираемо е, че компаниите, които имат десетилетия на изследвания, искат известни преференции за техните продукти, но много изследвания показват, че отглеждането на канабиса като растение е важно. Това не би трябвало да се отнема от пациентите", коментира представител на Европейския парламент.
Следващата стъпка е дебат между всички евродепутати в Страсбург.
Майкъл Барнс, британски професор-невролог, който е работил с британското правителство върху промяната на законодателството за медицинския канабис, коментира, че би се радвал да види "някакъв вид стандартизация" в Европа.
Същото казват и много пациенти. Някои искат ЕС да създаде набор от препоръки за страните-членки, към който те да се придържат, когато започват процеса на легализация на медицинската марихуана. Други искат канабисът да бъде обхванат от директивата за медицински билкови продукти. Основно обаче те просто искат ЕС да направи нещо по въпроса.
Въпросът е там, че пациенти и активисти не вярват, че ЕС ще стори каквото и да е по въпроса, въпреки че има поле за действие. Причината е проста - една такава промяна ще отвори вратите за още много промени.
А и нещата с регулацията върху продажбата на марихуана за развлекателни цели ще стане много по-сложна. Съответно законодателите се боят от всичко това.
Затова към момента пациентите се борят на национално ниво и насърчават пациентите, които се нуждаят от медицински канабис, да си го отглеждат сами. Така поне са сигурни какво поемат в организма си, надявайки се, че властите няма да почукат в един момент на вратата.
