Когато за пръв път прочетох този проектозакон, се чудех какво да мисля. Много добри и много лоши неща на едно място. И всичките като резултат от едно и също положение в закона - задължителното, държавно контролирано предучилищно и училищно обучение на децата.
Един от големите плюсове на идеята е, че най-сетне някои категории хора ще бъдат заставени да пращат децата си на училище. Не че българското училище в днешния му вид гарантира каквато и да е образованост, де - ако не вярвате, погледнете разните брадъри (и най-вече брадърки). Но поне е някаква начална стъпка.
Предостатъчно хора в България виждат реализация единствено в престъпността, не само защото не са се научили да умеят нищо друго, но и защото не са се научили на основните принципи на обществото - а те се учат в училище, волю-неволю. Тук идеята печели подкрепата ми.
Друг голям плюс е изискването на задължителен курикулум. Едно, че съм виждал в какво превръщат децата разни "училища", организирани от фондации, зад които стоят секти от сорта на тая на Мун. Уви, те имат пари за такива работи. И второ, че е изкусително да се нравиш на децата, като им даваш абсолютно недостатъчно количество и качество познания. И което е още по-лошо - доходно... Задължителният курикулум би ограничил крайностите в тази насока.
На този фон, какви са минусите ли? Само един. Твърде аморфен. Но и твърде съществен.
Не вярвам, че държавата ще използва влиянието си, за да учи децата на "лоши неща". Училищната програма няма как да бъде държана в тайна - надали има нещо в страната, което да го виждат лично повече очи. А колкото големи гадости творят политиците на тъмно, толкова стриктни са принудени да бъдат, когато са открай докрай на светло. Печалбата от подобен ход би била абстрактна и след десетилетия, а рискът за тях - огромен, страшен и скорошен.
Че ще има разни корупционерски изпълнения около учебниците, облеклото, местата в учебните заведения и т.н. - убеден съм. Както обаче, за съжаление, винаги ги има и в частните обучителни начинания. Даже там са може би повече, защото контролът върху тях е по-труден... Така че и в това алтернативата не е за особено предпочитане. Не това ме безпокои.
Плаши ме идеята, че единствено държавата може да провежда обучението на децата. Не защото ще ги обучи на нещо страшно. А защото родителски организации и частни фирми могат да предлагат същото обучение, но по далеч по-добър начин. По-съобразен с децата, по-гъвкав, по-иновативен, допълнен с нови и полезни неща... Ликвидирането на частната, личната и обществената инициатива в образованието никак не ми се нрави.
Отделно от това ме безпокои идеята за напълно унифициран задължителен курикулум, за съвършено еднаква навсякъде училищна програма. Централизираното обучение е голямо изкушение за подобна стъпка. (То и през соца имаше математически, езикови и прочее гимназии, ама бяха капка в морето.)
Според мен далеч по-разумната идея е да се изисква от учебните заведения един базов, задължителен, но не твърде богат курикулум. Една голяма част от курикулума учебното заведение трябва да може да си го състави или подбере само. И трябва да има правото само да избира и по какви учебници, програми и прочее ще учат децата.
От училищата според мен трябва да се изисква единствено краен резултат - реално дадени знания по задължителните и по обявените от тях за преподаване предмети. Примерно учениците след всеки клас да държат централно администриран и оценяван изпит. Тези, които не могат да покрият минималните критерии по даден предмет, очевидно не стават за преминаване в по-горен клас по него - дали допълнителни уроци и "поправителен" наесен, дали учене по този предмет с по-малките, дали цялостно повтаряне на класа, да си решава учебното заведение. От него се иска резултат, а не спазване на бюрократични правила.
Държавното финансиране на учебните заведения според мен трябва да е според постигнатите резултати. Било като абсолютно ниво, било като подобрение на учениците спрямо предишната година, било по други схеми. Може би по някаква комбинация от показатели. За учениците със специални нужди - изключение или съобразени с тях критерии. Резултатите може да се използват и за класация на учебните заведения по качество.
Пак според постигнатите от ученика резултати според мен трябва да се определят, поне отчасти, и надбавките, които получават родителите му. Една възможна схема е като надбавките за деца в училищна възраст са ниски, а повече пари се дават за постигнати от детето успехи или напредък, според показаното на държавния годишен изпит. Вероятно има и други схеми, може би по-добри от тази. Вероятно има как схеми да се комбинират така, че да се съчетават предимства и да се избягват недостатъци.
Защо написах толкова подробности ли? Защото всички те следват естествено и логично именно от положението, при което училищата имат автономия, могат да са не само държавни, от тях се изискват единствено резултати, и задължителният курикулум е сравнително ограничен. При обратното положение, което ни гласи проектозаконът, тези хубави неща могат да са хубаво пожелание, но не вярвам да са практически постижими.
Затова и подкрепям протеста срещу този проектозакон. Ще отида на него - той е на 12 декември, пред Народното събрание, в 10 часа. Проектозаконът може и да съдържа добри идеи, но в този си вид е без бъдеще.
Ако искаме да имат бъдеще децата ни.
