Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това ли е наистина краят на отворените офиси?

Работните места, където служителите са струпани като сардини, може би са на път да останат в миналото Снимка: iStock
Работните места, където служителите са струпани като сардини, може би са на път да останат в миналото

Преди десетина години екип от изследователи в Аризона решава да проведе проучване, за да види колко бързо един вирус може да се разпространи в средно голямо офис пространство. За целта е използван непатогенен вирус, който е "пуснат" на входната врата на етаж с 80 служители.

Резултатът? В рамките на четири часа над половината от повърхностите вече са били замърсени, а до края на деня той буквално е бил навсякъде - от чашите с кафе до мивките и тоалетните, дръжките на всички врати и стаята за отдих.

"Хората са наясно, че има опасност да се заразят в тоалетната, но смятат, че са по-защитени в стаите за почивка, затова там не са толкова внимателни с това какво докосват", казва пред Vanity Fair микробиологът Чарлс Герба, който води изследването през 2012 година.

По думите му една зараза може да се разпространи по всякакви начини - от храненето през кафето или дори писането на клавиатура.

В пословичен за разпространението на COVID-19 се превръща и един случай с колцентър в Сеул, където 43,5% от служителите на един етаж се оказват заразени с вируса, който вероятно е тръгнал от един човек.

Затова не е и случайно, че аргументите в списъка срещу връщането в препълнените офиси стават все повече, а докато компаниите се чудят как да ги отворят по-безопасно, много хора повдигат въпроса дали това не е краят на една епоха.

Всъщност концепцията за големите, отворени офиси се корени още в появата на големи организации като Royal Navy и East India Company през 18 век.

Те обаче стават масово явление в работната култура с идеите на американския архитект Франк Лойд Райт в началото на 20. век, както припомня National Geographic.

Той вярва, че дизайнът има силата да демократизира работното място, като събори стените между хората както буквално, така и социално.

В архитектурата и дизайна през идните години това се превръща в мантра - отворената среда е генератор за креативност и сътрудничество, която улеснява работата в екип.

Днес няма стандартно определение за това какво представлява отворен офис, но той задължително има две характеристики - между служителите има къса дистанция и те не са затворени в отделни кабинети.

С увеличаването на офисните работни места след рецесията през 2008 г. плановете за отворени офиси стават дори по-популярни, включително и като начин да се спестят оперативни разходи.

За разлика от оригиналната концепция на Райт, която подчертава естествената светлина и пространството между бюрата, днешните отворени офиси често се използват със съвсем друга цел: да съберат повече служители в по-малки пространства.

Колкото и да е странно обаче, проучване на Royal Society от 2018 г. показва, че когато "отвориш" работната среда, комуникацията лице-в-лице всъщност спада с цели 70% за сметка на онлайн комуникацията, която се увеличава.

Причината - притеснението, че можеш да пречиш на останалите или да бъдеш "подслушван" кара хората да "се отдръпват социално" и да избягват спонтанните разговори.

Тези стресови обстоятелства обаче често са придружени от извънредни удобства или от модерен, иновативен дизайн, който кара нещата да не изглеждат толкова ужасни.

Разбира се, това усещане не важи за всеки - много хора предпочитат да излизат от вкъщи и всеки ден да се срещат с хора пред това да работят от вкъщи.

Страхът от разпространението на вируса обаче променя нещата и за поддръжниците, и за критиците на отворения офис.

Какво тогава е бъдещето му?

Според здравните експерти има няколко неща, които задължително трябва да се направят, за да бъде средата по-безопасна: намаляването на броя на служителите, които работят заедно, промени в дизайна, както и подобрения, които да поставят хигиената в офиса на първо място, пише Би Би Си.

Според Доналд Милтън, който е експерт по разпространение на болести по въздушно-капков път, комбинацията от вентилация и санитарни мерки (включително достъпни дезинфектанти) би трябвало да осигури почти безопасна среда за хората.

По думите му поставянето на плоскости около бюрата би могло да попречи на капките от кашлицата да пропътуват разстоянието до отсрещния човек, но от друга страна ще се задържат по-дълго върху повърхностите и така потенциално ще заразят всеки, който влезе вътре.

В допълнение към подреждането на бюрата, дизайнерите и изследователите по обществено здраве ще трябва да преразгледат и всички пространства, през които хората се движат в офиса - както отворени, така и затворени.

"Какво правиш с асансьора? С коридорите? Със стълбищата?", пита пред National Geographic Джо Конъл, който е търговски и корпоративен дизайнер в архитектурната фирма Perkin + Will.

За да намалят този вид контакти, работодателите все по-често обмислят решения като поетапно време за пристигане и/или редуване на служителите, насочване на движението в еднопосочни коридори, както и проверка на температурата на хората по време на работа.

Това обаче е допълнителен ресурс, който много компании не могат да си позволят, затова докато пандемията не отшуми напълно, много от тях вероятно ще обмислят дали да не организират работата на служителите си дистанционно.

Макар все още да няма достатъчно изследвания по темата, Чикагският университет все пак провежда проучване, което сочи, че 37% от компаниите в САЩ успяват да работят с пълен капацитет и когато изпълняват служебните си задължения дистанционно.

И все пак наличието на място за събиране, комуникация и екипна работа вероятно ще остане от съществено значение за много бизнеси, но със сигурност ще се наложи да бъдат преосмислени поне пространствата, където хората са наблъскани като сардини.

Това дава и надежда за бъдещето на корпорациите, които могат да дадат повече пространство и гъвкавост на служителите си, за които със сигурност не е приятно да прекарват една трета от времето си в един квадратен метър лично пространство.

Историята обаче помни и съвсем различни примери, както Vanity Fair отбелязва. След последната рецесия през 2008 г. например много хора също са съкратени, което в началото означава повече пространство за работниците в офисите.

Постепенно обаче компаниите се виждат принудени да наемат все по-малки помещения, защото не могат да си позволят друго, а това съвсем логично води до точно обратния ефект - една "кутийка" място за всеки.

Затова и може би основният въпрос остава този: дали в крайна сметка здравният аспект на кризата ще се окаже по-значим от финансовия крах, който го съпътства?

Вероятно в модерната история на човечеството не е имало момент, в който по-добре да проличи кое от двете е по-приоритетно.

Най-коментирани

Най-четените