За да избегне обвиненията, че отново налага авторитарен контрол върху Европа - макар и с икономически средства, които се засилиха във връзка с кризата в Гърция, както и за да обслужи за пореден път определени свои исторически комплекси, официална Германия взема самостоятелно важни решения, които ще имат драматично въздействие върху целия европейски континент.
Приемайки стотици хиляди бежанци в жест на човешка солидарност с техните страдания, Германия и нейният канцлер Ангела Меркел не споменават нито дума за това по какъв начин могат да бъдат решени дълбоките проблеми на Близкия изток, които са в основата на набиращия скорост многомилионен екзодус по посока на Европа.
С пацифизъм ли ще победим Ислямска държава?
С илюзорни стратегии за "демократизация" ли ще спрем хаоса, завладяващ тази част на света след свалянето на авторитарните режими от предходната епоха?
На фона на респектиращата хуманитарна акция на германското правителство да приеме 800 000 бежанци обаче започнаха поредица от спекулации за това как може да се изградят санитарни зони с бежански поселища "в периферията" на Евросъюза" (Саркози).
Тези многозначителни подхвърляния се правят на фона на мощна пропагандна кампания на левите либерали в Европа, които обвиняват в ксенофобия и расизъм всеки, осмелил се да зададе практичните въпроси на деня.
Колко голяма вълна бежанци ни очаква?
Колко ще продължи всичко това?
Какво трябва да се направи, за да се реши проблема в дълбочина?
По отношение на тези въпроси Германия и останалите основни европейски сили мълчат.
Това е мълчалив и успешен опит за отказ от лидерство зад фасадата на милосърдието, което ние ВСИЧКИ дължим на бежанците.
Впрочем, голяма част от настоящата бежанска вълна не идва от зоните на войната, а от Турция - от страната, която през последните две години подслони няколко милиона бежанци и неколкократно повтаряше, че харчи за тях милиарди долари/евро.
От Берлин и Париж нямаше реакция. Днес може би сме свидетели на ответна реакция на Анкара на тази дълго продължила незаинтересованост в основните европейски столици за цената, която се плаща за бежанците.
Без да се калкулира цената на разрухата, жестокостта на палачите - ислямисти и страданията на милиони хора, невъзмутимо оставени да се гърчат в ръцете им - след като международната общност допусна и асистира хаоса в техния дом.
* Коментарът на Огнян Минчев е публикуван в профила му Facebook.
