Значи, днес беше много тежък ден за мен. С покруса узнах няколко много неприятни факта за себе си. Че съм адски тъпо парче, което отказва да мисли самостоятелно и се е поддало на жълто-кафевите медии и че много искам да бъда роб. Също и че съм с хаштаг псевдо патрЕот . Това последното май е най-страшно, защото напоследък не е никак cool.
Ами не. Не мисля, че в МОН нямат никакви проблеми, само дето пиарите им не ставали.
Не се възпалявам от екстаз, като видя бъклица и дрян.
Не вечерям на червена покривка с окачен чесън на стената.
Не мисля, че България е родината-майка на всичко най-свято на света.
Не призовавам Матушка Русь да дойде, че да се приключат веднъж завинаги мъките ни.
Но също така някои неща в политиката на САЩ много ме притесняват, особено когато са извън територията й . И изобщо отказвам да викам за Русия и САЩ, все едно викам за Левски и ЦСКА. Също така не мисля, че православието ни е единственият проблем, заради който не можем да се влеем щастливи в останалия весел, успешен и либерален свят.
Всъщност, даже мисля, че съм доста "мулти-култи". Много повече от мнозина, които много искат да са такива, но понеже не им е съвсем ясно как точно става това, мислят, че като пишеш ПАТРЕОТ и се подиграваш на Българщината е достатъчно мулти-култи. Ами не.
Не е. Само е малко банално.
Бавно и полека, на много нормални българи им просветва, че е важно да знаеш кой си, важно е да бъдеш себе си, и че не всеки който уж те вади от л@йната (комунизма), ти мисли доброто (по стария виц с Иванчо)! И че най-големите фашисти са точно ония, с Ернесто (Че) Гевара на тениските, които агресивно ръгат с ножове всеки, който им се струва че обижда цигани, онези описани в "Пази Боже, сляпо да прогледа" комплексари и психопати, мизантропи, правещи се на по-либерали от неолибералите и усвоили болното заекване а ла Уди Алън, смятащи го за интелектуален шик...
Две блондинки пътуват с кола в Германия. Наближават някакво градче и виждат на табелата, че се казва Мансхаузенфелдерланд. - Олеле – казва едната – Това име никога няма да го запомня. - И аз – казва и другата – Но ако трябва, ще питаме пак хората на място. В града спират пред една закусвалня, влизат вътре и питат продавачката: - Извинявайте, може ли да ни кажете бавно, ама мноого бавно, къде точно се намираме? Тогава продавачката казва: - В…. Маааак Доооонаааалдс.
Някои хора е по-добре да играят, отколкото да пишат.
Хубаво написано, солидаризирам се с авторката.
По-добре напиши "Тъпа Пача" и бегай на Майната си.
Някой може ли даде смислено обяснение, защо тъпнята на Павура е събрала толкова +-чета??
Павурче, признавам, аз бях. Нали ние, комунезите, трябва да се поддържаме!
Съдейки по коментарите, българите сме отчайващо кухо племе.