Когато чуя някой да казва "Баба ти все ... е яла!", и усещам порив да затъна в спорове как допреди не чак толкова много време баба не е яла и чушки и домати. Кулинарните консерватори ме дразнят със същата сила, с която ме дразнят и обикновените консерватори.
Кухните на други държави са един от най-лесните и вкусни начини да ги опознаем и обикнем. Пък ако са и близки до българското небце, както е случаят с италианската кухня, още по-добре. И още по-вкусно.
Само че броят на италианските ресторанти в България отдавна надмина нормалното.
Да, всеки, който е опитал перфектно сготвена "Карбонара" без измислици като сметана и гъби или пък фина неаполитанска "Маргарита", е бил в кулинарна нирвана. Само че когато почти всяко ново заведение е остерия и вече няма нито една сладоледаджийница за сметка на джелатериите, нещо не е наред.
Минаваш две крачки из центъра на София - оп, пицария!
Минаваш още три - оп, остерия! Още три - оп, пастатария! След нея, за да си подсладим живота, оп - джелатерия. Нищо, че джелато си е сладолед на български, по-така звучи. В никакъв случай не може да е "италиански сладолед" или "сладолед по италианска технология", джелатерия трябва да е.
В последните дни дори видях пекарна, която гордо се е прекръстила на панадерия, и ми иде да изкрещя "Синьора, ноооо!" като ония Instagram италианци, когато видят някой да чупи спагетите.
Ако дойде някой чужденец, ще рече, че у нас бебетата ги захранваме с първокласно рагу "Болонезе" и за първия рожден ден вместо торта, сервираме пица.
И сутрин, когато детето, вече поотраснало, поиска закуска, ние гордо му поръчваме една фокача или пинса. Хайде, няма нужда!
Най-малкото става банално и досадно де що има ново заведение, то да е с италианска кухня.
Нямам търпение да настъпи пренасищането със салати с бурата и песто, ризото, полента, ципура ал карточо и джелато. Най-вече джелатото, което, както се разбрахме, е италиански сладолед с по-лъскаво наименование.
Освен това италианската кухня изисква един особен тип уважение, което не среща често по балканските земи.
Макар и италианските ресторанти да са по няколко на глава от населението, в тях продължават да се намират безумия като пица с кашкавал, пица с царевица и грах, паста с шунка, брускети с топено сирене, тирамису тип "бисквитената торта на баба" и други.
Нещо повече, любопитните към чуждата кулинария българи отдавна са открили много други кухни освен италианската.
Даже са преоткрили и българската кухня, която, приготвена внимателно и със сезонни продукти е също толкова неустоима, колкото и италианската или френската.
Нищо против Италия. Даже напротив. Но ми се иска следващото ново заведение да не ми предлага поредната паста-с-нещо-си, а ястие, което не съм опитвала. Светът е огромен и вкусни кухни дебнат отвсякъде.
