Кои да са привилегированите икономически отрасли на България - и да има ли въобще такива? Този въпрос занимава родните и някои чужди икономисти вече век, но все още не е получил задоволителен отговор. В близките месеци може да видим някакво развитие по въпроса. За какво всъщност иде реч?
За ужас на всички ще тръгна от корените на икономическата теория. В "Богатството на народите" от 1776 г. (не коментирам бащинството на икономиката) Адам Смит се фокусира върху националната специализация, следствие от естествените предпоставки за икономическото развитие в различните страни. Прочутият шотландец разглежда оползотворяването им като пътя към национално богатство.
Тоест ако страната има добри почви, а не сее зърно и лозя, ще загуби - счита Смит. Ако има морски излаз, тя ще стане богата само ако развие търговска флота, ако има умели занаятчии - само ако произвежда повече. Читателят си създава представата за пирамида на богатството: базата са природните ресурси на страните, над тях са преработващите отрасли, най-горе - услугите, също специфични според природата на базата.
Освен всичко друго, което е написал в дебелата си книга, Адам Смит е споменал и за невидимата ръка. Без някой да направлява действията на хората, те следвайки подтика си към забогатяване взимат икономически правилни решения и страната в крайна сметка процъфтява. Или поне така го перифразират новите либерални икономисти.
Актуална ли е идеята за приоритетни отрасли
Всеки път, когато се каже: "България има естествени предпоставки за развитието на този или онзи сектор", привържениците за държавна ненамеса надигат глас: Естествено е онова, което е недокоснато от държавата; развитието трябва да дойде от само себе си. Сред най-аргументираните наши съвременни представители на този подход, който се базира на много по-сложна теория от тази, която тук нахвърлих, са Николай Неновски и Румен Аврамов.
Доколкото мога да говоря от тяхно име, идеята за приоритетни отрасли трябва да се изостави. Селско стопанство, хранителна индустрия, туризъм, транспорт, фармация - тоест тези сектори, които традиционно се свързват с България, са привилегировани само доколкото печелят на пазара. Ако без намесата на държавата един отрасъл не може да се развие и просперира, то държавната помощ ще налее пари в бездънна яма.
Има две големи групи възражения срещу тезата за ненамеса, които възражения са най-вече от практическо естество. Първото идва от Европа, второто - от САЩ и останалия свят. Европа предоставя пари за развитие чрез структурните си фондове. Тези фондове не са безгранични и трябва да решим в какво да ги приложим.
Доказано работеща е теорията за самоусилващите се механизми, част от която може да се обясни и като "икономически резонанс". Ако се изберат правилните механизми, с времето ефектът им многократно надхвърля първоначалната инвестиция. Тоест, ако в 5 отрасъла се вложат по 200 млн. лева, крайният ефект е по-малък, отколкото ако в 2 отрасъла се вложат по 500 млн. лева. В този смисъл, получавайки европейски средства за развитие, можем да спечелим повече, ако ги фокусираме.
Глобалната конкуренция не е вътрешен пазар
Второто възражение е, че глобалната конкуренция не е свободен пазар. Само 17% от износа на Япония се осъществява по договори за свободна търговия. 700 млрд. долара се дават в света за субсидии, голяма част от тези суми в Европа и САЩ. Казвал съм го тук и ще повторя, че идеята за напълно свободния пазар е също толкова утопична, колкото и идеята за ефективна планова икономика.
Неслучайно в един от британските учебници за напреднали студенти по икономика се дискутират аргументите в полза на протекционизма. "От теория към реалност": до това заглавие се обяснява защо трябва да се предоставят национални привилегии за индустриите в зародиш.
Тестото на избора на приоритетни икономически сектори за България започва да втасва. Миналата седмица, в рамките на 12-тия Български икономически форум, се състоя кръгла маса, посветена на привличането на инвестиции у нас. Директорът на Американската търговска камара Валентин Георгиев заяви: България е твърде малка, за да се занимава с всичко едновременно. Време е за избор на привилегировани сектори. За него това са енергетика, информационни и комуникационни технологии и аутсорсинг.
Каква форма на специализация може да е аутсорсингът
Без да оспорвам горното заключение, чудя се, каква форма на специализация може да е аутсорсингът, ако фирми от всякакъв вид се канят да изнесат производствата си у нас? Относно енергетиката, Георгиев посочи, че възприема думата по-широко, отколкото производство и пренос на енергия: също и рециклиране, удобни жилища, изобщо - интелигентни енергийни решения. Но ще сме слепи, ако не съзрем зад това предложение на АмЧам сянката на геополитиката. IT за България вероятно е бонбонът за награда.
В хода на дискусията близки до правителството хора намекнаха, че по въпроса се мисли и в следващите месеци ще има нещо като проект. Тук не можем да не се досетим и за стратегията за развитие на хората на Трайчо Трайков от края на лятото, в която приоритетните области бяха изредени, както следва: информационни технологии, еко и енергоспестяващи технологии, технологии свързани със здравето.
Заявки валят отвсякъде
Впрочем заявки за привилегирован сектор валят отвсякъде - особено от лобито на строителството и недвижимите имоти, които не спят. В мисията си в Стара Загора преди дни, финансовият министър Симеон Дянков заяви: „през следващите няколко години секторите, които ще дърпат икономиката напред, са промишлеността и строителството, главно в инфраструктурен план".
А министърът по европейските средства Томислав Дончев примирително посочи в интервю: кои сектори трябва да получат повече пари е национално решение (тоест, премиерът ще има решителната дума). Но приоритети за Дончев са земеделието, фармацията, информационните технологии, културният туризъм, производствата. И да не забравим, инфраструктурата. Де да можехме да вкараме всичко под чадъра.
Доколкото мога да преценя, строителното лоби у нас в момента разполага с най-много средства за въздействие, за да направи противно на всяка логика строежа на магистрали и мостове приоритетен сектор на националната икономика.
Хубаво се кара по новата настилка на автострадата, водеща към летище София, но ако кривна от новия път и направя само два завоя, попадам в такова циганско гето, което заслужава минимум филм на Костурица. Тоест магистралите са нещо хубаво само когато водят нанякъде.
Рисковете на пазарната анархия и командирската държава
Според мен приоритетни сектори на България трябва да са земеделие и хранително-вкусова промишленост, туризъм извън курортите и програмиране и софтуер (ето го аутсорсингът). Но идеята те да се развиват чрез субсидии е неприемлива. Тези отрасли чисто и просто трябва да получат възможно най-добро административно и научно обслужване, както и сериозен контрол на качеството. Тоест, ако понятието приоритетен отрасъл се приложи в пълнота, много сегашни играчи особено в първите два сектора ще загубят.
Съзнавайки рисковете и на пазарната анархия, и на командирската държава, ние трябва да изберем нещо практично, едно работещо решение, което може и да не се обляга на чак толкова строга теория. Защото докато регулацията на движението се отлага, автомобилите ще продължат да се блъскат хаотично, а мутрите ще ни мачкат. Без да имаме посока на развитие, губим естествените си предпоставки.
Насочване на развитието трябва да има, както има и светофари. Но за разлика от неолибералните икономисти, за мен светофарът не са цените, а дългосрочното богатство на нацията. Защото цените са винаги частични и моментни, те не отразяват пълната стойност на един актив или решение във времето. Докато се чудим дали да изберем или да не изберем, дали няма да нарушим някаква капиталистическа библия или либерално верую, нещата, от които имаме да избираме, намаляват.
