Помните ли разгорещените политически дебати "за" и "против" влизането на България в еврозоната? Няма как да ги помните, понеже такива на практика не са се състояли. В българските политически среди винаги е съществувало мълчаливо съгласие по този въпрос.
Преди началото на кризата в еврозоната влизането на страната ни в нея се приемаше като въпрос на време, а общата валута като сигурно убежище. В момента настроенията са малко по-други - еврото играе ролята на невидимия слон в стаята на застиналия на прага на изпълнението на Маастрихтските критерии кабинет на Бойко Борисов.
Тъй като този дебат тепърва предстои, хубаво е всеки от нас да изгради своя информирана позиция по няколко ключови въпроса. Преди да стигнем до тях обаче, нека разгледаме накратко плюсовете и минусите от влизането на страната ни в еврозоната, и да се опитаме да разберем посоката на развитие на валутния съюз и ЕЦБ през последните няколко години.
Еврото в условия на криза
Опитът на Гърция, Испания, Португалия и други страни показа, че разширяването на еврозоната не трябва да е самоцел както за държавите, устремили се натам, така и за самата еврозона. Началото на икономическата и финансова криза разкри отдавна дремещи под повърхността на валутния съюз вътрешни дисбаланси, в чиято основа е неконкурентоспособността и високата задлъжнялост на държавите от периферията. Оказа се, че някои държави просто не са били готови за членство, въпреки покриването на заложените за целта технически критерии.
Една от причините за въпросната задлъжнялост е именно влизането на страните във валутния съюз. Разглеждано доскоро като необратима стъпка, приемането на еврото означаваше до голяма степен уеднаквяване на рисковия профил на новите страни-членки на валутния съюз с този на традиционно силните европейски икономики. Дългът беше евтин, растежът гарантиран, а търсенето на кредит безрезервно. Под зоркия поглед на ЕЦБ всичко вървеше привидно добре, докато кризата не каза тежката си дума.
В един момент обаче на еврото се наложи да обслужва прекалено много прекалено различни интереси и нужди, което затрудни политиката на ЕЦБ и постави под въпрос традиционно силната независимост на банката. Така например при последния опит за вдигането на основния лихвен процент от страна на ЕЦБ (през пролетта на 2011 г.), основното притеснение беше повишаването на инфлацията в Германия.
В същото време действията на банката оказаха негативен ефект върху опитите на държавите от периферията да рефинансират дълга си. През миналата седмица пък станахме свидетели на пореден завой, след като ЕЦБ на практика изостави мандата си за поддържане на инфлацията в стойности близки до, но под 2% на годишна база, с цел стимулирането на кредитирането от страна на банките и отново - потискането на лихвите по облигациите.
В опитите си да укрепи валутния съюз ЕЦБ предприе редица нестандартни мерки през последните две години, като намали изискванията си към качеството на активите, които приема като обезщетение, инициира изкупуване на държавни облигации и разшири баланса си до невиждани нива, предоставяйки свеж ресурс на закъсалата банкова система. Както предишния шеф на ЕЦБ Жан Клод Трише, така и настоящият - Марио Драги, обаче не успяват да развенчаят усещането, че си измислят правилата на играта в движение, което не спомага за възстановяването на доверието на пазарите в общата валута.
Плюсове и минуси от приемането на еврото
Преоценката на стоките и услугите в евро традиционно води до повишаването на цените на някоиот тях. Но ефектът върху цялостната инфлация обикновено е на нива от порядъка на 0.2 - 0.3 процентни пункта. С това наум, присъединяването към еврозоната в условия на икономически растеж ще има почти сигурен, макар и слаб, инфлационен ефект върху страната ни и ще разшири притока на външни инвестиции. В сегашните условия и предвид ниската покупателна способност на населението рискът от допълнително засилване на инфлацията е минимален.
Най-очевидният плюс на присъединяването на страната към еврозоната е намаляването на транзакционните разходи при търговия в евро. В сектори като туризма това може да се окаже чувствителен плюс. Като се има предвид, че голяма част от износа на България е насочен именно към еврозоната, това може да го направи по-печеливш, но и да увеличи конкурентоспособността му. Особено ако не станем свидетели на инфлационен натиск върху българската икономика.
Ако вследствие на въвеждането на еврото у нас станем свидетели на инфлационен натиск подобен на този в Словения, Кипър и Естония, това може да доведе до обезценяване на заплатите и спестяванията на населението в посочените вече граници от допълнителни 0.2 - 0.3% върху годишната инфлация
Искаме ли да изпитаме (макар и минимален) ефекта на инфлацията върху заплатите и спестяванията си?
Общата валута ще намали и административните разходи на фирмите-износители, тъй като няма да им се налага непрекъснато да обменят валута.
За България евентуално присъединяване към еврозоната няма само по себе си да е пагубно по линия на кредитния рейтинг и цялостното доверие на пазарите в способността на икономиката да обслужва дълговете си. Причината за това е, че в условията на финансова криза удобно свилите се преди срива на пазарите през 2008 г. спредове (разлика между лихвите по облигациите на отделните страни) бяха разплетени и сега всяка държава бива оценявана сама за себе си.
Разбира се, не може да бъде пренебрегван и рискът, който членството на една страна във валутния съюз създава посредством екпозицията й към други държави. За страните-членки с добра фискална политика (като Естония), този риск идва най-вече по линия на непрекъснато разширяващите се спасителни механизми.
Последните задължават държавите да гарантират определен обем от средства, в случай на нужда от финансова подкрепа за някоя от останалите членки. Основният макроикономически риск от евентуалното влизане на страната ни в еврозоната се крие в натиска за по-нататъшно хармонизиране на данъчната политика, което определено не е в интерес на по-малки и бедни страни като България.
След промените в обхвата на скоро влизащия в сила Европейски механизъм за стабилност, ангажиментът към спасителните фондове създава предпоставки за възникването на експозиция на държавата ни към дълга както на закъсали държави, така и на закъсали банки. От другата страна присъединяването към тези механизми ни позволява достъп до ресурсите им в критични ситуации.
С оглед стабилната фискална политика на страната ни през последните години, обаче, това изглежда малко вероятно. Донякъде парадоксално, едно от нещата, които могат да ни докарат подобна нужда е именно влизането ни във въпросните механизми.
Има ли България място в еврозоната?
Така въпросите, на които трябва българинът да си отговори, за да реши дали при евентуален бъдещ дебат да застане на позицията "за" или "против" присъединяването ни към еврозоната са:
Искам ли парите от данъците ми да отиват за подпомагането на други държави и на закъсали финансови институции?
Искам ли данъците в държавата ми да се увеличат?
Искам ли да плащам по-ниски лихви върху кредитите си?
Пречи ли ми това, че трябва да обменям пари, когато отивам в някоя от страните от еврозоната?
Смятам ли, че премахването на загубите от валутните транзакции са достатъчен аргумент за смяната на основната валута, на която се гради бизнесът ми?
Готов ли съм да понеса евентуалните 0.30% допълнителна инфлация?
Към момента е спорно доколко ефектите от покриването на Маастрихтските критерии сами по себе си нямат повече положителен ефект от възприемането на самата валута. На този етап от развитието на дълговата криза в еврозоната, отговорите на тези въпроси подтикват както българските, така и много други политици към тихо "не, мерси" за Брюксел. Логично темата изпадна от ежедневния речник на Дянков и другите важни политически фигури.
Това е напълно разбираемо, защото при едно влизане в еврозоната държавата ни няма да се сдобие и с кой знае какво влияние на европейската сцена, въпреки че формално ще има глас при взимането на водещите решения за развитието на валутния съюз. А на българския данъкоплатец могат да бъдат вменени нови задължения и отговорности, за които до този момент от началото на кризата само е гледал по телевизията.